Политическият живот у нас също би могъл да вдъхнови не един или два сюжета, които да се превърнат в успешни филми, но уви – засега не ни достига добра културна политика, за да се случи това у нас.

Дотогава оставаме с историите за кампании, интриги и президенти, които Холивуд така обича, а ние обичаме да се обръщаме към тях. Системите може да са различни, но човешката природа остава една и съща и е разгледана чудесно в следните истории, където изборите са ключов елемент.

„Господин Смит отива във Вашингтон“ (1939)

Франк Капра знае как да разказва истории толкова достоверни и сериозни, че застават като буца в гърлото. Такъв е случаят и със смятания за негов шедьовър филм, разказващ за наивен мъж от провинцията, който е избран да запълни празно място в Сената на САЩ. Макар да се сблъсква с корупцията на колегите си, Джеферсън Смит, изигран от Джеймс Стюарт, не се предава и прави всичко възможно, за да отвори защити демокрацията и отвори чуждите очи за справедливост.

„Господин Смит отива във Вашингтон“ получава 11 номинации за „Оскар“ във всички основни категории и печели наградата за най-добър сценарий. Историята отчасти е вдъхновена от преживяванията на сенатора Бъртън Уийлър, който разследва администрацията на президента Уорън Хардинг.

„Манджурският кандидат“ (1962 и 2004)

Едноименната книга на Ричард Кондън оживява на екран с две продукции. През 1962 г. Джон Франкенхаймър първи екранизира психологическия трилър, който проследява ветерана от Корейската война Реймънд Шоу, манипулиран от комунисти, за да осъществи преврат в правителството на САЩ. В ролята е Лорънс Харви, а Франк Синатра влиза в образа на бившия капитан на Шоу – Бенет Марко, опитващ се да върне някогашния си подчинен към реалността.  

Режисьорът Джонатан Дем стои зад филма от 2004 г., в който Лиев Шрайбър играе Реймънд Шоу, а Дензъл Уошингтън прави интерпретация на Марко. Ключова в историята е ролята на майката Еленор Шоу, като героинята дава добро поле за изява на актрисите и в двете версии – Анджела Лансбъри получава номинация за „Оскар“ и печели „Златен глобус“, а Мерил Стрийп е номинирана за втората награда. Оригиналът е по-високо оценен, но по всеобщо мнение римейкът също не е за изпускане.

„Кандидатът“ (1972)

Бил Маккей е харизматичен и принципен адвокат, син на бивш губернатор – това е достатъчно, за да се превърне в избора на демократите за сенатор, с когото да надделеят над опозицията. Влизайки в надпреварата, той се опитва да води кампанията според собствената си нагласа, като се противопоставя на правилата. Но когато стратегията му неочаквано проработва, се намесват други интереси, които са напът да изкривят принципите на Маккей. Тук идва и моментът да реши доколко е готов да изцапа ръцете си в света на политиката.

Робърт Редфорд в златните му години е очевидно отличен избор за главна роля. Други добри попадения са Питър Бойл и Мелвин Дъглас, чийто образи показват истината зад кулисите. Това, което прави спечелилия „Оскар“ сценарий още по-достоверен, е фактът, че неговият автор Джереми Ларнър е писал речите за сенатор, устремил се към кандидатура за президент няколко години по-рано.

1|2