Литература

Бърза любов, бърза поезия

28.02.2019

Пет Фейсбук автори с книжни стихосбирки

Купувате ли си поезия или четете във Фейсбук, Инстаграм и Тъмблр? В месеца на любовта е модерно да говорим за поезия, за сладникави клишета и мейнстрийм аудитория, защото те са оксиморон на любовта ни, нали така?

Обичаме бързо (за няколко нощи), говорим си за битовизми, докато „скролваме“ в Инстаграм и пием евтино вино. Е, съвременната онлайн поезия е нещо такова. Пише се бързо, разпространява се още по-бързо. Тя е лишена от екзистенциални теми, но пък пълна с „велики“ мисли като стол, стол на любовта. Предметите стават носители на чувствата ни, пишем и четем за тях, защото не познаваме нищо друго, защото не се стремим към нищо друго, освен към вещи, много вещи.  Тази съвременна поезия се пише от всеки и е предназначена за всеки, което пък я направи и някак евтина. Редактори няма, свободни сме, но така изчезнаха и филтрите, като в резултат всичко е поезия и всеки е поет.

Това, разбира се, не означава, че онлайн поезията не струва или че няма нужда от нея. Напротив, тя е възможност за пробив на млади, непопулярни автори. От друга страна, благодарение на нея се случва „поетическата революция“, благодарение на която четенето на поезия се върна на мода.

Наред с многото несполучливи, грозни и посредствени онлайн поети обаче се появиха и няколко, които наистина пробиха, които събраха огромен кръг от читатели и които издадоха онлайн поезията си на хартиен носител.

Ето и някои от онлайн поетите, които застанаха редом до другите, за което бяха критикувани, отричани, но въпреки това продължаваха да жънат успехи:

Августин Господинов (или Илиян Любомиров) e първият български автор, пожънал изключителни успехи след създаването на страницата си  “Letters of flesh”. Много бързо той се изкачи на поетическата сцена, благодарение на различните си творби, от които изглежда българският фейсбук потребител отчаяно имаше нужда. Образът на Августин Господинов пък беше изключително противоречив – обичан от едни, отричан от други. Въпреки непрестанните спорове около името му, днес страницата му има над 24 хил. харесвания и той издаде двете изключително успешни стихосбирки „Нощта е действие“ (2014г.) и „Лято“ (2016г.)

Симеон Аспарухов и неговият „Разхвърлян Ум“ пък са една разхвърляна комбинация от класика и съвремие, комбинация, която отново беше остро критикувана, но и се превърна в рецепта за успех. През 2017г. той издаде дебютната си стихосбирка „Дни за обичане“, която стана задължителна за онези дъждовни, романтични следобеди. Страницата му продължи да набира популярност, като в момента е харесана от над 36 хил. души.

Ралица Генчева е една от най-популярните български онлайн поетеси. Тя стана известна чрез фейсбук страницата си “Charly Wilde”, в която от 2014г. споделя творчеството си. Днес, няколко години по-късно, тя е една от най-любимите автори на сцената на съвременната поезия, страницата ѝ е харесана от над 44хил. души, а четирите ѝ стихосбирки – Този път, за да ме чуеш“ (2016г.), „Има ли по-рано от сега“ (2017г.), “Кой те излъга какво е щастие” (2018г.),  „Когато „тръгвай“ значи „остани“ (2018г.) – задължителни за всяка домашна библиотека.

Любомира Видева стартира фейсбук страницата си през септември 2016г. под псевдонима Любел Дякоf. Болезнено искрените ѝ творби я превръщат в истински феномен в социалните мрежи, а читателите ѝ много бързо се увеличават. През 2018г. тя издаде дебютната си стихосбирка „Сюжети“ – книга за всеки един от нас, за болките, разочарованията, грешките и всички онези малки сюжети от живота ни. Популярността на Любел Дякоf се увеличава, като в момента харесванията на страницата ѝ са 17 хиляди.

Последният фейсбук поет изгрява чрез „Мърлявият блог на един спретнат човек” – над 34 хил. харесвания. Константин Трендафилов, бързо набира популярност чрез краткия си и опростен изказ, като междувременно се превръща в мечта на женската част от читателите си. Издава дебютната си стихосбирка „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?“ през 2016г., а година по-късно и първия си роман – „Затворисърце“. Реакциите за двете му книги са полюсни – едни са влюбени в тях, други ги ненавиждат. Въпреки това противоречие обаче, те се продават, четат и разпространяват по различни канали, а Константин Трендафилов продължава да разширява аудиторията си.Криворазбираната бърза слава на поетите доведе и до появата на Papi Hans – олицетворение на негативните черти на либерализацията в поезията, колективен образ на всички wanna-be-поети в социалните мрежи. Съвременната виртуална поезия има две лица – любовта – „KEKS“, и стихът от пет думи, лишени от смислова връзка и от друга – възможност да пробиеш в един иначе затворен литературен свят без чужда помощ с творби-бунт на стереотипите.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана Хиткова„Чучело“ на Александър Байтошев – дисекция на осакатения живот12.02.2019

Още от Под Моста

Никол ПанковаP!nk с нов осми албум Hurts 2B Human и изненадващи колаборацииМузика