Литература

Пабло Неруда – да мечтаеш, да обичаш, да бъдеш

29.09.2020

Неруда.

Поет.

Бохем.

Дипломат.

Нобелов лауреат.

Мечтател.

Всъщност как се започва една статия за Пабло Неруда?

Снимка: Wikipedia

Сигурно в стих, но не се наемам да се меря с Пабло или нека да го наречем Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, както всъщност е истинското му име, но за това малко по-късно.

За Неруда не може да се разкаже накратко. Та как се разказва накратко за „най-великия поет на 20-ти век на всички езици“, както го нарича Габриел Гарсия Маркес?! При Неруда и поезията, и биографията се съревновават в двубой за място в тази статия, защото и двете са изпълнени с живот, смисъл, символика. И тъй като есента дойде, но в сърцето ми още ухае на лято, изпълнено с копнеж за щастие, любов и поезия, се сгушвам под моста, потънала в мечтателност, вдъхновена от едни от най-лиричните стихове, писани някога.

Ранни години

Неруда преди Неруда е просто Рикардо, синът на локомотивния машинист Хосе дел Кармен Рейес и учителката Роза Нефтали Басоалто, роден през далечната 1904г. в чилийския град Парал. Месец след раждането му майка му умира от туберколоза, а малко по-късно баща му се мести да живее в Темуко и малкият Рикардо прекарва първите две години от живота си под опеката на дядо си. Когато е на две, баща му го взима при себе си и се жени за втори път.

Още в детските си години Рикардо проявява жив интерес към поезията и писането. В гимназията се запознава с творчеството на поетесата Габриела Мистрал, от която черпи вдъхновение в цялостното си творчество, може би все още непредполагащ, че от днешна перспектива с нея ще го свързват две неща – поезията и Нобеловата награда. Но и за това малко по-късно…

Неруда започва да пише от десетгодишен, а когато е на 13г., местният вестник публикува негово есе. Година по-късно Рикардо публикува и първата си поема. Баща му, който е планувал синът му да поеме по неговите стъпки, не е бил във възторг от постиженията на сина си. Слухове мълвят, че когато разбира за първата му публикация, изгаря вестника, в който е била публикувана. Това обаче ни най-малко не спира младия Рикардо да прави това, което обича най-много – писането, и така да следва съдбата си, която му отрежда да се превърне в Пабло Неруда. Псевдоним, който Рикардо сам измисля в чест на чешкия поет Ян Неруда и който използва от 1920г., когато пише за литературния журнал “Селва Аустрал”.

След тази информация навярно не е учудващо, че Неруда започва да следва във фиологическия институт в чилийската столица Сантяго през 1921г. Баща му храни големи надежди за доброто му бъдеще и редовно му изпраща пари. Неруда обаче, подобно и на други поети, скоро се отдава на бохемски живот и това не остава скрито от семейството му задълго. Това е и причината баща му да спре да му изпраща пари и много скоро младият поет да се окаже в доста затруднено финансово положение. Но дори и това не го спира да продължава да пише и издава. За да публикува първата си книга “Crepusculario ” през 1923г., Неруда продава почти всичките си принадлежности, включително мебелите си, един часовник, подарък от баща му, и черния си костюм. Тъй като и това не е достатъчно, за да успее да събере сумата за публикация, взема и пари назаем от приятели.

Тези огромни трудности обаче не се оказват напразни, защото имат ключово значение в литературната кариера на Неруда. Именно техният успех отвежда поета до издателя на следващата му книга „Двадесет стихотворения за любовта и една песен за отчаянието” (1924г.), която пък го превръща в един от най-известните и обичани поети в Латинска Америка. Тогава той е само на двадесет.

През следващите две години последват още две книги със стихове, както и краткият роман „Обитателят и неговата надежда”, написан в духа на авангардизма. През 1927г. паралелно със своята литературна кариера Неруда поема и по нов път – този на дипломат.

Снимка: Wikipedia

Дипломатическа кариера

Очевидно усетът за думите не само превръща Неруда в обичан поет, но му отваря врати и към дипломацията. Именно тя го отвежда в Калкута, Буенос Айрес, Париж, Мадрид и безброй други места по света, където той завързва контакти с именити творци като Лорка, Алберти, Габриел Гарсия Маркес и други. През 1935г. Неруда започва да работи като чилийски консул в Мадрид и година по-късно става свидетел на преврата на Франко и на Испанската гражданска война. Това оказва важно влияние върху възгледите му както и върху цялостното му творчество. Събитието, което обаче истински отключва политическата дейност на Неруда, е разстрелът на Гарсия Лорка. Въпреки че дипломатическата служба налага политически неутралитет, поетът все повече открито симпатизира на антифашисткото движение чрез новите си стихове, които вече носят политически послания. През 1937г. е публикувана творбата „Испания в сърцето“, вдъхновена от Испанската гражданска война. Заради политическите си възгледи Неруда става трън в очите на фашистката власт и скоро губи поста си в посолството.

Мислите ли обаче, че това спира Неруда? Отговорът е ясен – точно обратното. През 1939г. чилийското правителство го изпраща в Париж, за да спаси около 2000 латиноамерикански полически бежанци, преследвани от режима на Франко. Неруда организира кораб, с който успява да ги прибире благополучно в Чили. През 1940г. поетът пак се озовава в Париж, но този път, за да посети една от най-големите художествени изложби в света, където Пикасо за първи път представя известната си картина „Герника“. Именно там двамата творци се запознават и това дава началото на едно дългогодишно вярно приятелство. През 1940г. Неруда отива в Мексико, където е избран за генерален консул в чилийското посолство. Три години по-късно той моли за освобождаването си от диплометическия пост, за да може да се отдаде на писането и политиката.

Испанската гражданска война не само дава една нова перспектива в творчеството на Неруда, но и го мотивира сам да се ангажира активно с политическа дейност. През 1943г. той се завръща в Чили и две години по-късно влиза в комунистическата партия в страната и бива избран за комунистически сенатор на Южно Чили.

Снимка: Wikipedia

През 1946г. за президент на Чили е избран Гонзалез Видела, чиято политика Неруда не одобрява. Под защитата на политическия имунитет, даден му от сенаторската титла, поетът не веднъж остро критикува президента, като с времето забележките му стават все по-хапливи и дръзки. Видела отговоря на провокациите, като забранява комунистическата партия в страната. Така Неруда губи политическия си имунитет и е извикан пред съда. Поетът успява да избяга, преди насилствено да бъде изложен на процес, и година и половина бяга от полицията, като почти ежедневно мени местообитанието си. Голяма помощ му оказват обикновените хора, които обичат поета и на драго сърце му дават убежище. По време на бягството си Неруда работи активно по своята творба „Всеобща песен“, в която се разказва историята на американския континент от миналото до настоящето.

С помощта на свои приятели Неруда успява да избяга в изгнание в Европа. Негова дестинация отново се оказва Париж. Там е посрещнат от своя верен приятел Пикасо, който му помага да уреди пребиваването си във Франция. Доверието между двамата е толкова голямо, че Неруда дори има личен ключ от ателиието на именития художник. Истинска привилегия, която не всеки е имал. По-късно Пикасо илюстрира и книгата на Неруда „Торос“. Възоснова на силните послания в творчеството си през 1950г. Неруда и Пикасо получават награда за мир на световния мирен конгрес във Варшава. Две години по-късно поетът получава разрешение от чилийското правителство да се върне в родината, където печели наградата „Сталин“ за установяването на мир между народите. През следващите години Неруда се включа в мирни конгреси и много политически дебати по цял свят, но паралелно се занимава и с творческата си дейност.

Салвадор Алиенде и Пабло Неруда, снимка: Wikipedia

През 1969г. Неруда е номиниран за президент от комунистическата партия, но отказва в полза на своя приятел социалист Салвадор Алиенде. Именно последният е и първият демократично избран президент в Чили година по-късно. По настояване на Алиенде поетът заминава отново за Париж, за да заеме длъжността на посланик, въпреки че има здравословни проблеми. През 1971г. Неруда печели Нобелова награда за своето изключително творчество, но дни след връчването на наградата се прибира в Чили в още по-лошо здравословно състояние, което в следващите две години се влошава дотолкова, че води до смъртта му на 23.09.1973г. Неруда си отива в един трагичен момент от историята на Чили – точно дванадесет дни по-рано страната става свидетел на кървавия военен преврат на Аугусто Пиночет, който сваля Салвадор Алиенде от власт. Като демонстрация на своята власт военните унищожават дома на Неруда, но не са способни да спрат стотиците хора дошли да почетат паметта на поета, съкрушени от неговата загуба.

Личен живот

Едва ли ще Ви учуди, че поетът с едни от най-вълнуващите любовни стихове в света не се е посвенил да се ожени цели три пъти и да се забърка в серия от драматични събития. Първата му жена е Maryka Antonieta Hagenaar Vogelzang /Марука/, с която се запознава, докато е на мандат на отстров Ява. Тя е полу-холандка, полу-индонезийка и работи в банка. Събира ги по-скоро самотният период в живота на Неруда тогава отколкото любов, защото двамата имат малко допирни точки. Марука му ражда дъщеря, която страда от синдрома на Даун. С времето Неруда се дистанцира от жена си и дъщеря си и започва връзка с аржентинката Делия дел Карил. През 1936г. се развежда с първата си жена, която заминава с дъщеря му в Монте Карло, а после в Холандия. След това поетът не ги вижда никога повече. Дъщеря му умира, когато е на 8 години в тогава окупираната от Германия Холандия.

В Мексико Сити Неруда се жени за Делия, с която по-късно си уреждат поредица от тайни срещи, докато той бяга от властта в периода след 1947г. Въпреки това по-късно пътищата им се разделят. Той остава женен за нея почти 20 години, но не може да се каже същото и за верността му.

Докато посещава различни страни Неруда се разболява и така започва афера с чилийската певица Матилде Урития, която е наета да се грижи за него. Двамата се срещат тайно в различни страни, докато той е в изгнание, и крият аферата си близо десет години, защото при запознанството им разводът в Чили все още е нелегален. По-късно бракът на поета с Делия е анулиран и той се жени за Урития през 1966г. Историци твърдят, че именно Урития се оказва голямата любов и муза на Неруда, на която той посвещава едни от най-запомнящите си творби

Поезия

Може би повечето хора по света свързват името на Неруда с неговата любовна поезия, изтъкана от запомнящи се образи и вибриращи описания, в която всяка дума си тежи на мястото. Казват, че на който и да е език, поезията му е все така впечатляваща и незабравима. Не се наемам дори да опиша онази меланхолия, която лъха от някои от най-известните му стихове. Съветвам Ви да ги прочетете сами. Неруда има по нещо за всеки вкус.

Друг мотив в неговото творчество е родината и националните корени. Още от ранните си години Пабло се дразни на опитите на латиноамерикански поети да „европеизират“ своята литература, следвайки сляпо френските литературни тенденции, без да се стремят да утвърдят свой собствен творчески подход. Според него тяхното творчество е било един пряк „превод на френската мода“. Освен това много испаноезични поети са пишели предимно на френски, което още повече ги е отдалечавало от създаването на своя уникална литература. Именно заради това Неруда се опитва да се освободи от зависимостта на френската култура и да се води от новите тенденции сред латиноамериканската интелигенция да се завръща гордо към своите индиански корени. Причина за тази промяна в обществения светоглед са археологическите находки в Латинска Америка по онова време, свързани с индианската култура, като например откриването на древната столица на инките Мачу Пикчу. На нея Неруда посвещава цял цикъл поеми.

Неруда се вдъхновява силно и от природата – водата, земята, слънцето. Сам твърди, че  открива творчески идеи не само у хората, но и у предметите. С любопитство е изучавал всичко, което го заобикаля, и преобразявал впечатленията си в поезия. Обичал е да събира камъчета, миди и други, а едно от най-любимото му места е къщата му до океана в Исла Негра. Там е подреждал колекцията си от събрани предмети – от творчески скулптури до споменатите камъчета.

Не на последно място е редно да споменем отново и стиховете му на политически теми, споменати вече по-горе. Важно е тези поеми да се разглеждат не само в контекста на социалистическите възгледи на поета, но и като общочовешки творби, носещи послания за мир, справедливост, смелост и човечност. Именно фактът, че творчеството на Неруда надскача конкретното и го трансформира в общочовешка мъдрост, сприятелява поета с едни от най-признатите световни творци на неговото време и му носи признанието на поколения от читатели по цял свят.

… И след това

  Всъщност как се завършва една статия за Пабло Неруда?

Сигурно в стих, но както вече казах, не се наемам да се меря с него. Знам само, че е един от любимите ми поети, които не спирам да преоткривам в различни моменти от живота си и чийто живот сам по себе си ме вдъхновява точно толкова, колкото и цялото им творчество. Неруда остави много на целия свят – една пъстра биография, незабравими стихове, чиито мащаб и символика далеч надхвърлят чисто романтичната тематика, и един пулсиращ копнеж

да мечтаеш,

да обичаш,

да бъдеш,

да живееш.

Начална снимка: chilietoday

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаГеорги Рупчев и стиховете му, които се промъкват непоканени и остават02.09.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE