На 1 юли се пробудихме за July morning, а с него изгря и последната стихосбирка на Димитър Калбуров „158 удара в минута“. Днес лятото е само в последните бегли лъчи, борещи се с падащата охра от короните на дърветата. За сметка на това, обичта и поезията са все там и все същите. Чакащи да ги открием, за да се затичат в една крачка с пулса ни.

„158 удара в минута“ – какво учестява сърдечните трепети до тези свръх измерения?

В контекста на книгата – любовта. В контекста на неработещ асансьор – седемте етажа.

Кога свършва влюбената лиричност и се събужда сексуалността?

В идеалния вариант двете неща се презастъпват, но подобно явление, за съжаление, се случва рядко.

Успяваш ли да облечеш всяко чувство в думи?

Много, много хляб имам да изям, докато се науча да обличам всяко чувство в дрехи, с които може да отиде поне до магазина или да хвърли боклука.

А пред какво оставаш безмълвен?

Рядко оставам безмълвен, тъй като се опитвам рационално да стигна до причините за поведението на хората и в крайна сметка да ги разбера. Логиката винаги може да бъде намерена, колкото и да е различна от собствената ми такава.

Мечтаеш ли го творчеството или го страдаш?

Било е и така и така. Предпочитам само да го мечтая, но първо, че никой не ме пита, второ, че изстраданото носи със себе си много повече. Би било хубаво просто цената му да е по-евтина.

Отделни светове ли са поезията и прозата? И как съжителстват в теб?

Не, обичта си е обич, без значение дали е изразена в два реда или в два тома. Когато съм влюбен, по-скоро аз съжителствам в тях, отколкото обратното.

От известно време насам писането на стихове отново възвърна очарованието си. Според теб на какво дължим това завръщане?

Може би никога не си го е губило, просто социалните мрежи ни дадоха възможността да споделяме по лесен и достъпен начин. Писането е прекрасен начин човек да се изправи срещу дадени емоции, без значение дали в последствие възнамерява да ги споделя с някого.

Едни от най-красивите редове са изписани от мъже, а сякаш мъжете избягват да четат поезия. Къде може да се крие обяснението?

Наблюденията ми са, че жените генерално четат повече от мъжете.

И като говорим за четене. Какво разлистваш в момента?

В момента чета втори том на Фондацията от Айзък Азимов. Заедно с Франк Хърбърт са наистина извънземни майстори на фантастиката.

Какво крият пишещите хора от четящите ги?

Крият онова, което не би било полезно никому да знае.