Литература

Накратко за обичта и поезията с Димитър Калбуров

14.10.2019

На 1 юли се пробудихме за July morning, а с него изгря и последната стихосбирка на Димитър Калбуров „158 удара в минута“. Днес лятото е само в последните бегли лъчи, борещи се с падащата охра от короните на дърветата. За сметка на това, обичта и поезията са все там и все същите. Чакащи да ги открием, за да се затичат в една крачка с пулса ни.

„158 удара в минута“ – какво учестява сърдечните трепети до тези свръх измерения?

В контекста на книгата – любовта. В контекста на неработещ асансьор – седемте етажа.

Кога свършва влюбената лиричност и се събужда сексуалността?

В идеалния вариант двете неща се презастъпват, но подобно явление, за съжаление, се случва рядко.

Успяваш ли да облечеш всяко чувство в думи?

Много, много хляб имам да изям, докато се науча да обличам всяко чувство в дрехи, с които може да отиде поне до магазина или да хвърли боклука.

А пред какво оставаш безмълвен?

Рядко оставам безмълвен, тъй като се опитвам рационално да стигна до причините за поведението на хората и в крайна сметка да ги разбера. Логиката винаги може да бъде намерена, колкото и да е различна от собствената ми такава.

Мечтаеш ли го творчеството или го страдаш?

Било е и така и така. Предпочитам само да го мечтая, но първо, че никой не ме пита, второ, че изстраданото носи със себе си много повече. Би било хубаво просто цената му да е по-евтина.

Отделни светове ли са поезията и прозата? И как съжителстват в теб?

Не, обичта си е обич, без значение дали е изразена в два реда или в два тома. Когато съм влюбен, по-скоро аз съжителствам в тях, отколкото обратното.

От известно време насам писането на стихове отново възвърна очарованието си. Според теб на какво дължим това завръщане?

Може би никога не си го е губило, просто социалните мрежи ни дадоха възможността да споделяме по лесен и достъпен начин. Писането е прекрасен начин човек да се изправи срещу дадени емоции, без значение дали в последствие възнамерява да ги споделя с някого.

Едни от най-красивите редове са изписани от мъже, а сякаш мъжете избягват да четат поезия. Къде може да се крие обяснението?

Наблюденията ми са, че жените генерално четат повече от мъжете.

И като говорим за четене. Какво разлистваш в момента?

В момента чета втори том на Фондацията от Айзък Азимов. Заедно с Франк Хърбърт са наистина извънземни майстори на фантастиката.

Какво крият пишещите хора от четящите ги?

Крият онова, което не би било полезно никому да знае.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваЛюбовта, която остава „Въпреки бурите“03.05.2018

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE