Литература

„Поетите“ Live – когато поезията заживява на сцена

16.12.2020

Поезията умее да улавя както вдъхновената красота, така и болката, която чупливо пропуква емоциите ни. Оставя пукнатини, в които понякога човъркваме болезнено, а друг път посаждаме семенце живот и чакаме да се роди нов смисъл.

„Поетите“ е проект, който се грижи да утоли, макар и временно, онази жажда за думи, която само поезията разбира. Така, напук на перипетиите пред културния живот, на 21-ви декември от 21:00 ч., ще „излезем“ на виртуална среща със стиховете в лицето на Поетите Live Stream. В очакване на поетична вечер разговаряме с Диана Алексиева, човекът, вдъхнал живот на проекта, за да поговорим за смисъла, топлото завръщане към поезията и за вълшебството. Онова, което живее в Коледата и другото, написаното.

Фотограф: Павел Червенков

Как се зароди мисълта за проект като „Поетите“ и кога той се появи на бял свят?

Преди три години стартирахме „Поетите” като видеоформат – проект на сайта Интервюто. Започнахме с Владо Пенев и „Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Дебелянов – заснехме го на летище София. След това направихме „До моето първо либе” (Христо Ботев) и Теодора Духовникова, и „Наистина ли си отива лятото” (Христо Фотев) и Юлиан Вергов.

Трите видеа получиха много силен отзвук (общо са гледани над 4 милиона пъти в социалните мрежи) и ни дадоха основание да вярваме, че нашият съвременен прочит на стихотворенията явно вълнува някои хора толкова много, колкото и нас. Така, след две години и още няколко видеа, решихме да се срещнем на живо с публиката си в Поетите Live. Тогава не знаехме, че няма да бъде еднократно, каквото го планирахме, но билетите се разпродадоха два месеца преди събитието, а залата на София Лайв Клуб се пръскаше по шевовете. И така.

Ако трябва да обрисуваме най-общо идейната концепция на „Поетите“, то бихме я дефинирали като любими български артисти, представящи обичани български стихотворения. Къде се намира пресечната точка между поезията и актьорското изкуство?

Те не просто имат пресечна точка, мисля, че са здраво свързани дотолкова, доколкото актьорската задача е да работи с определен текст. А иначе – всеки актьор намира по нещо от себе си или за себе си в поезията, и го интерпретира от своята гледна точка.

Фотограф: Марияна Петрова – mamuri

Често се улавям, че стиховете ме докосват по различен начин, в зависимост от това какви мисли и емоции ме терзаят в конкретния момент. Какво остава скрито зад кулисите и как изглежда вдъхновението преди поетичните вечери?

Предполагам, че „задкулисието” на Поетите е като всяко друго, в което на десетина сериозни артисти им предстои да излязат пред публика. Няколко часа преди началото има репетиция, после идва ред на обличането, минаването на текста, разговорите, общо взето по-лежерната част. Ако обаче дойдеш в бекстейджа двайсетина минути преди началото, ще видиш едни супер концентрирани хора, някои, затворени в гримьорната, репетират, други обикалят коридора и тихо преговарят стиховете си…

Поезията е сериозна материя, трябва много добре да знаеш текста си, за да го интерпретираш по най-добрия начин, тя не търпи импровизации, особено ако уважаваш себе си и публиката.

Предвижда ли се „Поетите“ да пристъпят отвъд българската лирика, или напротив, очарованието им се състои именно в преоткриването на родните класици?

Мислили сме по въпроса и е в плановете ни, въпреки че аз вярвам, че поезията звучи най-добре на езика, на който е писана.

А когато говорим за съвременна българска поезия? Има ли място за нея в „Поетите“?

Зависи какво имаш предвид под „съвременна” българска поезия. В Поетите до този момент сме избирали стихотворения, които наистина харесваме, независимо дали става дума за класици като Христо Ботев или поезия на наши съвременници какъвто е Георги Господинов, например. Сцената на Поетите Live е място за добра поезия или поне такава, каквато ние намираме за добра.

Като говорим за различните страни в изкуството, няма как да не попитам, враждуват ли белият стих и римата?

Дали враждуват – не зная, но със сигурност на практика са взаимоизклюващи се. На сцената на Поетите съществуват заедно и то в мир.

Струва ли ми се, или наистина се наблюдава някакво топло завръщане на читателите към стихотворната реч? На какво бихме могли да отдадем това?

Видеоформатът „Поетите” съществува вече три години и след появата му се забеляза един огромен интерес към поезията и рецитала. Ние с появата си, първо като видео формат, а после и като събитие на живо (Поетите Live) , намерихме много последователи и вдъхновяваща многобройна публика. Ако сме били част от това завръщане към поезията, каквато ни е и целта, можем само да се радваме.

Фотограф: Марияна Петрова – mamuri

От най-ранна детска възраст винаги съм имала специално отношение към думите, но сякаш обичта ми към стиховете се появи на по-късен етап. Съществува ли подходяща възраст за поезията?

Мисля, че децата трябва да бъдат срещани по много елегантен начин с поезията, без тя да им бъде натрапвана. Много е вероятно на съвременните десетгодишни не добре поднесено стихотворение да им звучи като нещо ужасно вехто и скучно. Може би, ако около него има интересна история – за автора на стихотворението, за живота му, за мястото, където го е писал, това би ги заинтригувало повече.

Децата сега живеят на много бързи обороти, само истински вълнуващи истории могат да спечелят вниманието им. Самата аз изпитвам любопитство към живота на любимите си поети и колкото повече неща откривам за тях, толкова повече разбирам творчеството им. Ето, например, зная къде е къщата на любимия ми Валери Петров, зная как изглежда, кой е прозорецът към стаята, в която е писал (благодарение на неговата внучка Ани Хаджимишева), и когато чета стиховете му, които са свързани с дома му, с кабинета му, много ясно си ги представям. Разбира се, до голяма степен, защото той рисува изящно с думите, но и защото аз си доизграждам образите, благодарение на това, което зная за него.

Наближава най-приказното време в годината. Ако трябва да поставите литературен жанр на Коледа, какъв би бил той?

Най-вероятно ще е някакъв роман. Веднага се сетих за „Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът”, защото там има сняг и от всички емоции по много – тъга, нови срещи, вълнението от откритието на нови светове, битки за надмощие, истинска семейна обич и подкрепа, и разбира се – хепи енд.

Фотограф: Марияна Петрова – mamuri

И тъй като отворихме темата за магичното, в какво се състои вълшебството на поезията?

В умението с малко думи да разкажеш цяла история.

Иска ми се да завършим тематично – със стих. Любими ваши строфи?

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.


Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.


Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваИлиян/Августин за неизбежната обич и песъчинките с кусури (интервю)17.12.2014

Още от Под Моста

Деница ДимитроваКино и избори: 7 филма за вота, който определя животиКино