Литература

Стихосбирката „Рамене и самоти“ и какво има да ни каже Боряна Богданова

16.01.2020

Боряна Маринова Богданова е родена на 01.08.1990 г. в София. Завършва „Английска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно магистратура „ИТ в медийния бизнес“ в УниБИТ.

Рамене и самоти“ е нейната дебютна стихосбирка, която ще бъде представена на 28 януари от 19:00 ч. в Dada Cultural Bar, където освен стихотворения, ще има и музика на живо. Книгата е издадена от „Библиотека България“, редактор е Ива Спиридонова, а автор на корицата – Капка Кънева. Повече за авторката Боряна може да прочетете в интервюто по-долу.

„раМЕНе и самоТИ“ е книга-изповед. Каквито са впрочем повечето поетични книги. Изповед за любовта, която си отива и самотата с нейната неизбежност. Изповед за мен и ти, за страданието, което носим на раменете си и самотите между нас, които са всъщност между всички човешки същества. Боряна се занимава с вечните теми – годините, спомените, дъждовете, месеците, плановете, сълзите, дните, съзерцанието – уж клиширани и постоянно обсъждани, а в същото време неразгадаеми. И ако Георги Господинов ни казва в „Балади и разпади“, че:

Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е

то Боряна в „Рамене и самоти“ му отговаря, може би дори несъзнателно, че:

(…)
ОБИЧАШ ЛИ МЕ
с коя буква да започне отговорът
и коя да е накрая
животът ще зависи от това
ДА
ли ще е или
АД

А ето какво сподели самата Боряна за себе си, писането, музиката и света.

Писането на поезия при теб от интернет ли започна? По-различно ли е да имаш хартиена книга от това да публикуваш с онлайн пространството?

Започнах да пиша поезия преди три години, когато нещо, което беше задрямало вътре, сякаш се събуди и имаше нужда да се покаже. В началото не знаех дали да му позволя и да го публикувам, защото не бях сигурна, че е достатъчно добро. И все още не съм, но с времето стана малко по-лесно, когато видях, че има хора, които го харесват. Да имаш хартиена книга се усеща някак по-истинско от това думите ти да съществуват само онлайн. Сякаш можеш да ги разгърнеш и да се разходиш сред чувствата, които си изпитвал тогава. В интернет забравяш по-лесно, на хартия всичко живее по-дълго.

Виждам, че освен страница във Фейсбук и блог, имаш и канал в YouTube, където качваш музикални видеа с твои кавъри на песни. Каква роля играе музиката в живота ти?

Направих канала преди близо две години и макар че не качвам кавъри много често, мисля, че успява да ми помогне да преодолея различни притеснения, а и е още един начин да се изразя. Музиката винаги ми е била важна. Тя е като приятел, който ти казва истината – понякога от присъствието му може да ти олекне, а понякога успява и да те разплаче, но знаеш, че няма да те остави сам.

Въпреки профилите в многото социални мрежи, всъщност има доста малко информация за „офлайн Боряна“. С какво се занимаваш професионално?

Работя в преводаческа агенция като ресурсен координатор – търся нови преводачи и общувам със старите от базата ни данни. Помагам им с каквото мога и с каквото ми позволят.

Каква е за теб мечтаната професия? Може ли, според теб, човек да се изхранва с музика и литература?

Още търся онова мое нещо, с което да съм полезна, но и да ме вдъхновява. Мисля, че ролята на литературата и музиката е по-скоро да хранят душата. Рядкост е да могат наистина да изхранват човек. Не ми се иска да давам оценка дали това е тъжно, или не. Просто светът ни в момента е такъв.

Четенето е сякаш винаги преди писането. Какво четеш?

Да, вярно е. Или поне е добре да бъде така. Чета предимно художествена литература – обичам еднакво и поезията, и прозата, но те подхождат на различни емоционални състояния, настроения и нужди. Нямам предпочитан жанр, стига да има дълбочина.

Ако можеше да си избираш само една социална роля (знам, странен въпрос за 21век, новсепак), каквобисиизбрала?

Бих си избрала ролята на човек, който разбира хората и се опитва да им помогне. Понякога това става с писане, а когато думите свършат – с подадена ръка.

Какво промени в теб „Рамене и самоти“? А ти би ли променила нещо в книгата сега, когато вече е време да я представиш пред публика?

Благодарение на нея много неща ми олекнаха, защото им отворих вратата и ги пуснах навън. И те ме напуснаха. Раменете се свиват повече, самотите се запълват и идват други. Винаги е било така. Не мисля, че бих променила нещо. Надявам се книгата да успее да докосне и всеки да намери по нещо от себе си в нея. И за себе си.

Какво е за теб писането – вид терапия или вид неизбежна нужда да кажеш нещо на света?

И двете. Едното е ориентирано навътре, а другото отива навън. Хубавото на писането е, че ги свързва, както и че помага, също като музиката.

Имаш ли си мото (или цитат, който те вдъхновява)?

В момента се сещам за едно изречение, което написах на гардероба в стаята ми преди няколко години, за да ме подсеща, че:

„Не всеки, който скита, е изгубен.“ – Джон Р.Р. Толкин

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаГеорги Рупчев и стиховете му, които се промъкват непоканени и остават02.09.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мисис Америка“ е наелектризиращ сблъсък на интереси в неустоима картина на 70-теКино