Преди две години, по време на най-голямата конвенция за комиксови фенове на света, Зак Снайдер пуска на феновете кратък видеоклип, в който на черен екран мъжки глас чете репликите: „Искам да си спомняш, Кларк, във всичките ти оставащи години, в най-личните ти моменти… Искам да си спомняш човекa, който те победи“. На екрана се появяват символите на Батман и Супермен. Залата се изпълва с аплодисменти. Режисьорът наскоро е завършил противоречивия си „Човек от стомана“, който се превръща в крайъгълния камък на ‘DC’ киновселената.

Две години и няколко събудили яростта на Интернет воинството решения по-късно тази киновселена вече е факт. „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ пристига по кината със своя звезден актьори състав, сценарист и композитор, носители на „Оскар“ и ще създаде може би също толкова противоречия, колкото и предшественика си „Човек от стомана“. Най-легендарният конфликт, може би не само в комиксовата история, а и в човешкото съзнание не би бил пресъздаден достойно, ако не предизвика нечие недоумение, маскирано като недоволство.

Бог срещу човек

Конфликтът е дотолкова емблематичен, че по принцип не се нуждае от кой знае какъв сценарий – хората с радост биха гледали как двамата герои се срещат случайно и започват да се тупат. Филмът обаче не прави грешката да поеме по лесния път на добрия екшън и лошото писане. Двубоят идва след подобаваща подготовка – сюжетна, психологическа и не на последно място – философска. Когато тупаниците най-сетне започнат да хвърчат под визуално съвършеното, изпълнено с дъжд и гръмотевици небе на Готъм, зрителят, ако поне малко е внимавал, знае точно какви са залозите.

Героите

Според Кърт Вонегът основно правило на всяка добра история е, че всеки герой трябва да иска нещо. Един от основните проблеми на съвременното комиксово кино е плиткостта на персонажите – героите са добри, а лошите са лоши и това сякаш е достатъчно, за да направи филмът над 1 милиард долара приходи. „Батман срещу Супермен“ прави смелия ход да не заложи на сигурното и доказано работещото. Мотивацията и вътрешните конфликти на персонажите – герои и злодеи – са развити на ниво, което сме виждали единствено в трилогията „Черния рицар“ на Кристофър Нолан. За никого не са чужди въпросите за това кое е правилното и доброто нещо, за страха от неизвестното, за желанието цял живот борба да не е хвърлен на вятъра и за умората, цинизма и леката параноя, до които продължителното общуване с най-долната част от престъпния свят неминуемо води. Там някъде място намират и завистта и егоцентризмът, чувството, че някой е надценен за твоя сметка, както и усещането за незначителност и несигурност, до които води появата на привидно всемогъщ и съвършен извънземен.

Батман (Бен Афлек) е по-огромен, брутален и безкомпромисен от всякога. Без значение дали преследва престъпници в Батмобила, или ги бие с голи ръце, той доминира всяка сцена с присъствието и чисто физическите си размери, а бойните сцени с негово участие достигат до ново ниво на физическо насилие в комикс киното – всеки удар достига целта си и всеки удар боли. Афлек взима ролята на Брус Уейн/Батман и я превръща в своя по начин, по който никой (дори Крисчън Бейл) не успя.

Супермен (Хенри Кавил) е все така красавец, борещ се с дилемата от „Човек от стомана“ как да съвмести тежестта на месианството с чисто човешките си желания и чувството на изолация и недоверието и омразата, които буди у част от света. Кавил още през 2013г. доказа, че е съвършеният Супермен, както визуално, така и откъм актьорска игра. Далеч от спасяващия котки от дървета Супермен на Кристофър Рийв или Златната епоха на комиксите, тук криптонецът е еволюирал като персонаж в контекста на 11 септември, глобализацията, глобалният тероризъм и транснационалната престъпност.

Може би най-голямото неизвестно в този филм беше Жената Чудо (Гал Гадот), която, освен че няма кой знае колко филми зад гърба си преди това, не изглежда и съвсем като героинята в комиксите. Тревога всяка тука оставете. Даяна Принс е изкусителна и стилна в цивилни дрехи, а появата й в пълно бойно снаряжение е един от приятните и подчертано супергеройски моменти във филма.

Лекс Лутър (Джеси Айзенбърг) е изигран отлично и съответно – очаквано неприятен и на моменти откровено дразнещ. Зад фасадата на млад и преуспял учен и бизнесмен, правещ се на палячо, се крие гений, впрегнат в зъл план, роден от много човешки и разбираеми подбуди.

Поддържащите персонажи, с изключение може би на Ейми Адамс, която просто не успява да пресъздаде Лоис Лейн с нужната сила на характера, се справят също блестящо. Джеръми Айрънс създава един Алфред, какъвто до момента не сме виждали нито в киното, нито в анимационните адаптации или компютърните игри, посветени на Батман – под лекия цинизъм и сарказъм обаче отново личи същата почти бащинска загриженост за Брус Уейн, която е в ядрото на персонажа.

Хората зад кадър

Ако има нещо, което Зак Снайдър умее до съвършенство, това са комиксовите филми. „300“ и „Пазителите“ са може би най-съвършените от визуална гледка точка адаптации на графични романи, почти стопроцентово верни на оригинала и въпреки това носещи непогрешимия стил на режисьора. „Батман срещу Супермен“ изглежда като филма, който Зак Снайдер е искал да направи цял живот – той е мрачен, сериозен, с няколко хорър момента. Филмът е по-скоро трилър с участието на супергерои, отколкото супергеройски филм.

Хумор почти няма (но където го има е страхотен) и това е умишлено – не е възможно залозите и драмата във филма да бъдат взети на сериозно, ако героите пускат глупави майтапи на всеки три минути, включително и докато се бият. А драма има и Зак Снайдър извършва херкулесовия подвиг да направи така, че тя да работи във филм за хора, носещи наметала. За това неминуемо помага и страхотният сценарий на Крис Терио – репликите са стегнати и на правилното място, без така типичната и абсолютно ненужна словесна експозиция, в която залитат повечето съвременни филми. Героите не обясняват мотивацията и действията си като на имбецил, тя е вмъкнато тънко в репликите им, но в крайна сметка филмът предпочита да показва, вместо да казва.

Музиката

Саундтракът е колаборация между Ханс Цимър („Карибски пирати“, „Гладиатор“, „Черният рицар“) и Junkie XL („Лудият Макс: Пътят на яростта“). В него звучат както познатите от „Човек от стомана“ теми на Цимър, така и нови, агресивни и насечени теми, съвършено отговарящи на мрачния и брутален Батман на тази вселена.

DC срещу Marvel

За финал няма как да не споменем и още един легендарен комиксов конфликт – този между феновете на DC и Marvel. През последните години филмите на Marvel пожънаха невероятен комерсиален и често критически успех със своя хумор, забавен екшън и ненатоварващи сюжети.

Всеобщото одобрение беше толкова голямо, че тези елементи станаха част от шаблон, по който се правят всички филми за марвелски супергерои, оставяйки настрана съображения като режисура и сценарий в полза на една маса от безлични, но продаващи се страхотно филми. Твърде лесно щеше да е „Батман срещу Супермен“ просто да последва добре отъпкания вече път и да се превърне в неангажиращ блокбъстър, насочен предимно към 13-годишни и непораснали деца, по този начин затвърждавайки убеждението, че филмите за супергерои няма нужда да бъдат сериозни. Той обаче поема по другия път, по който малко е вървяно и убедително надскача ограниченията на жанра си, превръщайки се във филм, който стимулира не само визуално, но и емоционално и интелектуално. „Батман срещу Супермен“ категорично отказва да бъде поредният летен блокбъстър. Неслучайно не излиза през лятото.

Всички приложени изображения и видеоклипове са официални рекламни материали на ‘Warner Bros. Pictures’.

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ тръгва предпремиерно по кината в България от 23 март 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.