„Човек от стомана“ – 3 години по-късно

17.04.2016
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Преди две седмици „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ най-после пристигна по киносалоните в цял свят и раздели света както никой друг филм за супергерои досега в полярно противоположни мнения за тона и тематиката му и за нормите в жанра на комиксовата адаптация като цяло. Основна точка на противоречие във възприятието на лентата е нейният изключително амбициозен сценарий, който си поставя повече наративни цели, отколкото повечето проекти, номинирани за „Оскар“ за най-добър филм.

Една от тези цели в самото начало на сюжетното действие е поставянето в нов контекст и преразглеждането на драматичния завършек на предхождащия го филм „Човек от стомана“. Това, което мнозина забравят, е, че при излизането си през 2013 година лентата за Супермен разполови зрителската аудитория в мненията за нея почти така радикално, както и продължението му. За разлика от „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, който напълно неоснователно беше масово порицан от критиците, „Човек от стомана“ се зарадва на поне частично одобрение от „елитната“ аудитория и раздели експертите също толкова категорично, колкото и феновете на комиксите.
Man-of-Steel-featured-photoКритиките към филма бяха твърде сходни с тези, които сега се отправят отляво и отдясно към продължението с участието на Батман. Според някои проектът на Зак Снайдър също имаше прекалено мрачни конотации в разказа си и във визуалната си естетика, за да бъде възприет като качествен по зададения образец на ‘Marvel Studios’, който западните критици очевидно и доста смехотворно следват с почти религиозна решителност в оценките си на комиксови адаптации. Ситуацията беше натоварена с още повече тъжен ироничен хумор за всеки зрител с половин функциониращ мозък, тъй като в същата година като „Човек от стомана“ излезе и „Железният човек 3“, най-абсурдният, неадекватен, зле написан и зле режисиран филм, избълван от ‘Marvel’, откакто те започнаха да продуцират супергеройски филми на конвейер. Критиците оцениха екранното приключение, в което уж гениалният Тони Старк беше надхитрен и засенчен от предполагаемо невзрачната си половинка Пепър Потс, по-високо от дефинитивния филм за произхода на най-великия супергерой в историята на човечеството със същите аргументи, с които днес безуспешно се опитват да съсипят финансовите постъпления на „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“.

Според тях „Човек от стомана“ страда от това, че се възприема насериозно, че има някакви претенции за реална човешка драма, че поставя Супермен в беизходна ситуация, в която е принуден да извърши убийство с голи ръце, че твърде лековато оставя героя си да нанася изключителни материални щети и че го лишава от емоционалност и чувственост. Също както и с продължението на филма, аз лично съм напълно несъгласен с изброените критики и смятам, че се базират на несъществуващи аргументи. Когато лентата излезе през юни 2013 година, я гледах на среднощна предпремиера в 4DX и бях просто отвян от изключителната визия и зрелището, дирижирано с почти оперетно чувство от Зак Снайдър. Седем часа по-късно написах ревюто си с патетика и възторг, достойни за най-запаления фен на Супермен, какъвто със сигурност не съм. Неуравновесен, категоричен и гръмък, текстът ми ми донесе определени успехи в медийния пейзаж на обърканата ни страна, което ме обвърза с филма и на някакво сантиментално равнище. По-късно, разбира се, осъзнах къде съм го попресолил с похвали, които дори не съм аргументирал подобаващо, и в днешно време го чета с виновна усмивка и с приятен спомен за детинския ми възторг на сутринта след филма. Сега, след като безкрайно противоречивият му завършек е реконтекстуализиран от продължението му, е идеалният момент за кратка ретроспекция. Нека видим колко от аргументите на критиците и гневните фенове срещу филма издържат една нормална логическа атака.

На първо място трябва да се разгледат критиките към завършека на действието, разгледано през очите на Брус Уейн в началото на „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Според мнозина масовите разрушения, съпътствали финалния сблъсък на Супермен с генерал Зод, са били неоправдани и неразгледани с достатъчно сериозен поглед. Дори без началните кадри на продължението на филма, този аргумент не може да устои по никакъв начин. Битката противопоставя неопитния Кал-Ел/Кларк Кент буквално в самото начало на геройските му подвизи срещу трениран командир от военния елит на Криптон, който в прав текст заявява преди сблъсъка им, че ще използва любовта на Супермен към човечеството срещу него и ще им причини максимално много страдания. В последвалата въздушна схватка ясно личат целенасочените, последователни ходове на Зод, с които той събаря небостъргач след небостъргач (не че те не би трябвало да бъдат евакуирани при надвиснал извънземен кораб над тях…) и изпепелява всичко наоколо с лазерното си зрение. Всъщност битката му със Супермен е концентрирана преди всичко около опитите на младия Кент да обуздае разрушителния порив на обезумелия Зод, като го отнесе високо във въздуха или просто го обезвреди без смъртоносни последствия.

Краят идва, когато двамата се приземяват на гара, в която генералът от Криптон заплашва с жестока смърт цяло семейство от хора. Супермен го умолява да спре и единствено върховният му хуманен импулс го кара да скърши врата на врага си. И ако някой смята, че актът на убийството е извършен с лека ръка, то нечовешкият стон на героя след това го опровергава моментално. Супермен е бил принуден да ликвидира последния си останал себеподобен с голи ръце. Зарът е хвърлен, криптонецът Кал-Ел остава някъде в миналото и просълзеният Кларк Кент се обрича завинаги в служба на обичното си човечество. Изборът е кулминация на цялото противоречиво духовно пътуване на персонажа, раздиран между заветите на родния си баща и приемния си родител, изиграни с еднаква доза авторитет съответно от ветераните Ръсел Кроу и Кевин Костнър.
kevin_costner_jonathan_kent_man_of_steelЦялата сцена е заредена с още повече хуманизъм и тежка драма с преразглеждането ѝ в началото на „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Безпомощни хора в дива паника, катастрофиращи коли и падащи сгради обграждат отчаяния Брус Уейн, който спринтира по улиците, за да опита да избави подопечните си служители от трагична смърт – безуспешно. Уейн все пак успява да спаси хванат в капан свой чиновник и малко момиченце, останало без майка си насред апокалиптичните разрушения, и кратък поглед нагоре му посочва виновниците за причинените щети и човешки страдания – двама извънземни, вкопчени в божествена битка на живот и смърт. Моментът дефинира персонажа през цялото предстоящо сюжетно действие по същия начин, по който очертава и придава комплекс за малоценност на злодея Лекс Лутор. Едно нещо е сигурно – след това реконтекстуализиране завършекът на „Човек от стомана“ е имунизиран срещу скептицизма дори на най-повърхностния критик, нежелаещ да надникне в елементарния подтекст на сцените и да потърси смисъла зад тях.

По този начин от филма остават основно елементи, които експертите оцениха високо още при излизането му. Първата му половина, белязана от вече споменатите безпогрешни представяния на Ръсел Кроу и Кевин Костнър в ролите на Джор-Ел и Джонатан Кент, работи без засечка и изгражда противоречивия образ на Кал-Ел/Кларк Кент в постоянен конфликт със себе си относно моралното право или задължение да използва невероятните си сили. Последвалото пристигане на криптонците, които довеждат само унищожение и болка със себе си, също не е лишено от хуманен контекст. Те са последните от своя род, останали без родна планета, и създадени от генетичните инженери на Криптон, за да бъдат войни и да се грижат за оцеляването на расата си. Това придава подчертано трагичен подтекст на злодея Зод особено в края на действието, когато той и Кал-Ел остават последните останали живи криптонци и генералът е лишен от базисния смисъл на съществуването си. Конфликтът относно генетичното инженерство на Криптон, свободната воля на децата на планетата и естественото раждане на Кал-Ел е засегнат още в самото начало на лентата, както и в експозицията на Джор-Ел пред сина му по средата на действието.
Персонажът на Лоис Лейн е очевидна слабост на сценария на филма, пренебрегната в първоначалната ми оценка на лентата. Ейми Адамс изиграва репортерката с предполагаема награда „Пулицър“ с прекалено смаяни очи и тийнейджърски влюбен поглед към Кларк Кент. Образът на Лейн се осланя твърде много на хвалби и феминистки лозунги без реално да ги подкрепя с действия във филма и оставя твърде малко впечатление освен като поредната дама в беда, която нашият герой трябва да спаси.
superman-and-lois-laneМного рядко споменаван и недостатъчно оценяван елемент от филма е феноменалният му саундтрак. Ханс Цимер създава едни от най-добрите творби в легендарната си кариера в лицето на емблематичните теми на Супермен и генерал Зод. Приповдигнатият приключенски тон на ‘Flight’ и най-вече на ‘What Are You Going To Do When You’re Not Saving The World?’ пасват на Човека от стомана като ушита по поръчка дреха. В тях си личат класически мотиви от геройски музикални теми, композирани от именити колеги на Цимер от близкото минало като Джон Уилямс или Дани Елфман. Сцената, в която Супермен слага костюма си за първи път, поема с притворени очи лъчите на Слънцето и се понася във въздуха с триумфална усмивка на уста и разширени от вълнение очи, акомпаниран от цигулките на ‘Flight’, е визуална поезия в действие. Не по-малко впечатляваща е всяка поява на генерал Зод, придружавана от страховитите звуци на бойни барабани и други злокобни тонове. ‘I Will Find Him’ – музикалният трак и сцената във филма – са точно толкова ефикасни, колкото и най-добрите свои еквиваленти в други комиксови адаптации.

Погледът назад върху „Човек от стомана“ е отрезвяващ и същевременно спокойно подсигуряващ. Ако и оценката ми от 2013 година да е белязана от детински ентусиазъм от навлизането в критическата професия и първото гледане на добре направен драматичен филм за Супермен, три години по-късно все така мога да застана зад повечето аргументи от нея. Актуализиран в съвсем нова светлина от продължението си, по мое мнение филмът си остава дефинитивният разказ за произхода и началото на подвизите на най-великия супергерой в историята на човечеството и мога да го препоръчам на всеки зрител с неотслабена категоричност.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Доктор Стрейндж“ с Бенедикт Къмбърбач - spoiler-free ревю04.11.2016

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика