Безбожно модерният „Съвсем нов завет“ на Дормел

07.12.2015
Заедно в час

le_tout_nouveau_testament-356x220Белгиецът Жако ван Дормел си играе с абсурда точно като цирков артист, какъвто е и бил – комедията прескача в тъга, злободневността – в антиутопия, сатирата – във фантастика. Това личеше особено добре в „Г-н Никой“ (2009), но не отсъства и от новия му „Съвсем нов завет“, част от тазгодишната програма на „Киномания“.

Запознаваме се с Господ – сърдит запуснат чичко, който не съблича пеньоара си и контролира съдбата на цялото човечество чрез стар компютър със собствена операционна система, която работи изцяло в полза на неговата злост. Той се намира в сърцето на Европа – Брюксел, който символично се оказва и първият някога създаден град на Земята. Бог някак е успял да се сдобие и с безлична, потисната съпруга, която се вълнува единствено от гоблени и бейзбол, а междувременно е успяла да роди Иисус Христос и още един нов пророк – 10-годишно момиче, еманация на средностатистически филмов персонаж на буден тийнейджър-бунтар. Тя, разбира се, ще трябва да напише този съвсем нов завет – модерен, без пророци, с човешките истории на 6 различни „апостоли“, които, както всички останали по света, са получили SMS с точната дата на своята смърт.

Снимка: http://www.le-pacte.com/; http://www.le-pacte.com/international/new-films/single/the-brand-new-testament/
Снимка: le-pacte.com/; le-pacte.com/international/new-films/single/the-brand-new-testament/

Дормел през цялото време играе с представите на зрителя, плъзгайки го по гладката повърхност на лекия хумор – от една страна филмът е умилителен, напомня визуално на масово любими ленти като „Амели“, не натоварва прекалено с екзистенциални търсения и ни представя всичко това от гледната точка на необременения 10-годишен светоглед.

От друга страна обаче Дормел оставя пространство за размисъл – в крайна сметка филмът принизява до безбожност образа на Господ, но успява да подсети и за истинския смисъл на религията – добротворството. Неговият сюжет засяга успешно и почти всички модерни проблеми на средностатистическия европеец – от домашното насилие до апатията, примиреността, загубения смисъл и неудовлетвореността от живота. Желание за промяна предизвиква единствено паниката, която дава знанието за това колко време ти остава. В нея успяват да се зародят и копнежът, жизнеността, любовта.

Проблемът обаче се корени именно в тези „модерни проблеми на средностатистическия европеец“–„Съвсем нов завет“ е ограничен до представите на западния човек, който е оптимистичен по отношение на иронията към религията, но и тъжен по отношение на нейната геополитическа значимост в днешно време.

Краят е сладникаво щастлив – до компютъра на Бог се добира неговата съпруга, която сменя цвета на небето с тапет на цветчета алаWindows 98, несъзнателно спасила света от преждевременен Апокалипсис. Всички са щастливи, не мислят особено за Бог, вече не знаят кога ще умрат, правят бебета от горили и заживяват в един хепиенд по американски, който оставя непреодолимото усещане, че е абсурден.

Междувременно във Френския институт мерките за влизане са затегнати до безобразие. Хубавото обаче остава, че ние сме свободни да си представим Бог като сърдит чичко по чехли или 10-годишно момиче, без това да ни прави лоши.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„С лице надолу“ или трудният път към спасението21.10.2015

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаВелико Търново – 5 спирки, които да не пропуснете да посетитеLIFE