Безбожно модерният „Съвсем нов завет“ на Дормел

07.12.2015

le_tout_nouveau_testament-356x220Белгиецът Жако ван Дормел си играе с абсурда точно като цирков артист, какъвто е и бил – комедията прескача в тъга, злободневността – в антиутопия, сатирата – във фантастика. Това личеше особено добре в „Г-н Никой“ (2009), но не отсъства и от новия му „Съвсем нов завет“, част от тазгодишната програма на „Киномания“.

Запознаваме се с Господ – сърдит запуснат чичко, който не съблича пеньоара си и контролира съдбата на цялото човечество чрез стар компютър със собствена операционна система, която работи изцяло в полза на неговата злост. Той се намира в сърцето на Европа – Брюксел, който символично се оказва и първият някога създаден град на Земята. Бог някак е успял да се сдобие и с безлична, потисната съпруга, която се вълнува единствено от гоблени и бейзбол, а междувременно е успяла да роди Иисус Христос и още един нов пророк – 10-годишно момиче, еманация на средностатистически филмов персонаж на буден тийнейджър-бунтар. Тя, разбира се, ще трябва да напише този съвсем нов завет – модерен, без пророци, с човешките истории на 6 различни „апостоли“, които, както всички останали по света, са получили SMS с точната дата на своята смърт.

Снимка: http://www.le-pacte.com/; http://www.le-pacte.com/international/new-films/single/the-brand-new-testament/
Снимка: le-pacte.com/; le-pacte.com/international/new-films/single/the-brand-new-testament/

Дормел през цялото време играе с представите на зрителя, плъзгайки го по гладката повърхност на лекия хумор – от една страна филмът е умилителен, напомня визуално на масово любими ленти като „Амели“, не натоварва прекалено с екзистенциални търсения и ни представя всичко това от гледната точка на необременения 10-годишен светоглед.

От друга страна обаче Дормел оставя пространство за размисъл – в крайна сметка филмът принизява до безбожност образа на Господ, но успява да подсети и за истинския смисъл на религията – добротворството. Неговият сюжет засяга успешно и почти всички модерни проблеми на средностатистическия европеец – от домашното насилие до апатията, примиреността, загубения смисъл и неудовлетвореността от живота. Желание за промяна предизвиква единствено паниката, която дава знанието за това колко време ти остава. В нея успяват да се зародят и копнежът, жизнеността, любовта.

Проблемът обаче се корени именно в тези „модерни проблеми на средностатистическия европеец“–„Съвсем нов завет“ е ограничен до представите на западния човек, който е оптимистичен по отношение на иронията към религията, но и тъжен по отношение на нейната геополитическа значимост в днешно време.

Краят е сладникаво щастлив – до компютъра на Бог се добира неговата съпруга, която сменя цвета на небето с тапет на цветчета алаWindows 98, несъзнателно спасила света от преждевременен Апокалипсис. Всички са щастливи, не мислят особено за Бог, вече не знаят кога ще умрат, правят бебета от горили и заживяват в един хепиенд по американски, който оставя непреодолимото усещане, че е абсурден.

Междувременно във Френския институт мерките за влизане са затегнати до безобразие. Хубавото обаче остава, че ние сме свободни да си представим Бог като сърдит чичко по чехли или 10-годишно момиче, без това да ни прави лоши.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Пеещите обувки“, с които полита една легенда28.11.2016

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE