Кино

Киномания 2018: „Далеч от брега“ и в мрежите на кръстопътя

21.11.2018

„Далеч от брега“ е отчасти лъжливо заглавие, защото бреговете физически са съвсем близо в новия филм на Костадин Бонев. Но къде е брегът, колко е далеч и от какво са спорни въпроси? Аз съм просто зрител и имам собствените си мисли обаче.

За мен брегът е краят, финалът, окончателното приключване, отказът, предаването, самоубийството. Евентуална финална точка по пътя на всеки творец, който е обезкуражаван, притискан, стъпкан от властта, от собствените си, от себе си. Какво се крие отвъд брега – безкрайно море и тишината в него или безкрайно море на плаване, зависи изцяло от твореца.

Творецът в „Далеч от брега“ е театрален режисьор и при това от добрите. В ролята на Злати влиза Пенко Господинов, а в лентата освен него намираме още много добри актьори, сред които в съзнанието ми се отпечатаха Жорета НиколоваЙоана Буковска-Давидова и Димитър Николов. Луиза Григорова-Макариев е онази нужна свежа глътка, защото персонажът ѝ остава толкова студено откъснат и почти безразличен, че е трудно да не усетиш колко истинска е лентата. Вела Петрова пък играе персонажа, който открадна симпатиите ми и добави простота сред плетеницата от сложни взаимоотношения.

Йоана Буковска-Давидова в „Далеч от брега“

Действието на „Далеч от брега“ се развива едновременно далеч от централната власт на една потисническа система и съвсем близо до нея. Филмът едновременно не е за всеки, защото времето на развитие на събитията е недалечното социалистическо минало, което по-младите като мен вероятно никога не биха разбрали така както Костадин Бонев, а някои, живели в него, биха гледали с носталгия. Но също така е и за всекиго, защото няма човек, който да не е стоял на кръстопът.

Някой със сигурност ще заяви, че сюжетът на „Далеч от брега“ разстила простора си бавно и мудно, но не е ли тази мудност така характерна за социалистическата система? Неяснотата, неразбирането не са ли също сред характерните ѝ черти? Може би звучи като оправдание, но действително с по-голямата си продължителност филмът изцяло ни потапя в атмосферата на времето.

Стефан Вълдобрев в „Далеч от брега“

„Далеч от брега“ стои на ръба между театъра и киното, но не защото се опитва да бъде претенциозна смесица между двете изкуства, а защото сюжетът му го изисква. Театърът пък не съществува единствено на сцената, а е сякаш по-реален в съзнанието и сънищата на Злати. Визията и заснемането на филма са абсолютно брутално добри и всеки кадър е изпипано визуално пиршество. Синьото и червеното чертаят своите линии и рисуват една от най-красивите картини в българското кино в последните години.

Макар филмът наистина – както казва режисьорът, да „е по-ясен, по-традиционен като структура“ от „Потъването на Созопол“, „Далеч от брега“ е обвит в мистика заради цялостното усещане. Той не е весел, не е предвидим, не ни разказва буквално, а ни оставя да помислим върху него. Едновременно знаем какво виждаме, но си мислим, че виждаме нещо съвсем друго, подведени от собственото си въображение, потънали в своите тълкувания.

И след като вече така или иначе споменах „Потъването на Созопол“, няма как да не отбележа, че и „Далеч от брега“, подобно на него, е вперил погледа си в морската шир. Понякога буквално се рее някъде в сиво-сините вълни, понякога е в морските дълбини във въображението на главния персонаж Злати, понякога гледа сред рибарските мрежи на театралния декор. Където и да е обаче, отново носи усещането, че всеки момент някоя сирена ще запее приканващата си песен и ще ни повлече в смъртоносните води.

„Далеч от брега“ разказва колко трудно е да бъдеш режисьор, да бъдеш актьор и да си свободен. Показва ни ограниченията, които идват отвън, но и тези, които сами посаждаме в себе си. Говори ни за борбата и за пречупването, за изборите и предопределеното. И всичко това е облечено в една красива одежда, която от колкото и красиви сини и червени нишки да е съшита, някак изглежда сива и отчайваща – защото там, на самия бряг, удовлетворението не се усеща както в началото на пътя.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваБългарските филми, които очакваме до края на 2019 г.04.09.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър