Сталин умря, но е все така актуален

27.11.2017
Varna Buddies 2019 Summer Edition

„Смъртта на Сталин“ на режисьора Армандо Янучи – една вулгарна политическа сатира, която се възползва от нелепата история около смъртта на Йосиф Джугашвили, за да я направи още по-нелепа, комична, луда и цинична. Никой не би могъл да си представи, че един тиранин, избил милиони, може да бъде комедиен герой, чиято смърт да изглежда толкова жалко и смешно.

Когато Сталин не става от леглото една сутрин, охраната не посмяла да влезе при него от страх, че ще си навлече гнева му, поради забраната да бъде безпокоен без разрешение. Така минава един ден, докато най-сетне е открит в безсъзнание. После приближените му дълго ще се чудят дали да извикат лекар.

Във филма, който е част от програмата на Киномания 2017, историята ще премине доста по-бързо, а смъртта на вожда няма да се бави три дена. Лаврентий Берия, в чиито образ влиза Саймън Ръсел Бийл, също не се бави и се задейства веднага след смъртта на лидера в опит да заграби властта. Той има най-тираничния вид в лентата на Янучи. Берия ще се опита да използва наследилия Сталин Георгий Маленков, изигран от Джефри Тамбор, който е психически слаб и неспособен да осъзнае битката за надмощие, която се разразява около него, както и опасността за себе си.

От другата страна е Никита Хрушчов. Стив Бушеми пресъздава бъдещия лидер на СССР. В тази си роля Бушеми е повече от неузнаваем. Видът, който придобива, за да се доближи до героя си е далеч от това, на което сме свикнали. И все пак хилавата му фигура отстъпва значително на едричкия Хрушчов. Заедно с него срещу Берия ще застане Георгий Жуков, чиито образ е пресъздаден от Джейсън Айзъкс. Във външния му вид няма сериозни разминавания с маршала на Съветския съюз, освен едно. Белегът на лицето му, който в крайна сметна си остана необясним.

Очевидно е, че лентата се придържа основно към историческите събития. Разбира се, има определени разминавания. Най-голямото е свързано с една самолетна катастрофа, която се случва три години преди смъртта на Сталин. Въпреки това на екрана не се усеща по никакъв начин разминаването.

Но все пак това е художествена творба. Реално историята зад сюжета се разиграва над половин година, но във филма този период е съкратен драстично в рамките на седмица. А от това печели динамиката. Действията не се точат безкрайно, а героите са под пара.

Това, което дразни, са няколко елемента от съвремието, които едва се прокрадват в картината. В няколко екстериорни сцени може да се забележат. Като цяло те можеха да минат като нещо незначително, ако на един нощен кадър на Московския Кремъл не беше изникнал един от царските орли, възстановени след разпада на СССР.

Грешките във визуализацията на Москва от 50-те години се свеждат само до това. И за сметка на това масовките са много въздействащи. Пролетариатът, стичащ се в Москва и на Червения площад, за да се сбогува с вожда си, е много автентичен. Внимание е обърнато и на мавзолея на Ленин като трибуна за речите на политическата върхушка в памет на Сталин. Сред тях се е намърдал и Василий – синът на покойника, за да държи реч – една от по-силните нелепици в сюжета. В неговия образ на разхайтено пиянде, което сее неадекватни конспирации, се е въплътил Рупърт Френд.

Друга важна част от епохата са репресиите на Сталин. В края на живота му те стават повече маниакални, параноични и необосновани. Това е и причината най-добрите лекари в Съветския съюз да се намират в ГУЛАГ или да са убити. Поради това се оказва, че няма адекватен медик, който да помогне на умиращия лидер.

Смешни, абсурдни, експресивни.  Това са сцените във филма „Смъртта на Сталин“, описващи репресиите на режима. Не знам да има по-добро описание на безсмисления и хаотичен подбор на жертвите. Със сигурност на много хора това описание на зверствата на съветския лидер няма да се хареса. То принизява самите арестанти на НКВД в обикновени единици, които приличат на подплашени от някой пес котенца, чиито живот е играчка, щом безскрупулният Лаврентий Берия може да го отнеме както си иска.

Но всъщност няма по-добро средство от безцеремонната сатира, за да бъде описан мащаба на репресиите и убийствата. На някои места във филма човешкия живот се отнема с лек замах, неизискващ много мислене, изразен с тежък черен хумор. Тук я няма трагичната смърт от драмите, съпътствана от героичния живот и здрав отпор на жертвата. Това е просто поредната бройка.

След смъртта на Сталин, героите бързо ще добавят към траура и надпреварата. Ще се опитат да спечелят съветския народ с действията си. И не само хората. Ще има и борба за доверието на Сталиновата дъщеря. Доста безсмислено, предвид че все пак сами ще си поделят наследената държава. По-скоро трупат доводи пред себе си и опонентите си в Политбюро.

Тези доводи имат за цел да замаскират властолюбието и тоталната им параноя. Това са хора, които живеят в непрестанен страх от списъците на Сталин – билет за ГУЛАГ или за смъртна присъда. Дори и най-близките до вожда не са били застраховани от получаването на такъв.

Следващата мишена в лентата на Армандо Янучи е Вячеслав Молотов, в чиито образ е Майкъл Пейлин от „Монти Пайтън“. Той прилича повече на побъркан, който не спира да засвидетелства вярността си към Сталин, макар и отлъчен от Политбюро, а жена му към този момент да е арестувана. Внезапната кончина скъсва вече подпечатания му билет.

Въпреки че си играят на реформатори, те знаят, че трябва да почетат подобаващо паметта на Сталин, на когото със сигурност разхлабването на режима няма да му се хареса. Тежестта, която им се стоварва, е огромна. Култът към личността и влиянието върху пролетариата, които има покойникът, са смазващи. Чувството на хората, че Йосиф Джугашвили е незаменим, се споделя от приближените му, за да могат да спечелят дивиденти.

Но това е лицемерие. Всички са зашеметени от смъртта, но вътрешно ликуват, защото пътят им към овакантеното лидерство е отворен. Вече не се и страхуват, че ще бъдат следващите жертви. Остава само да се преборят помежду си. Тонът ще зададе Лаврентий Берия. А останалите ще се включат. Откроят се слабостите и страховете на повечето герои от самото начало. Те са осмени с чудовищна сатира и много вулгарност.

Определено това не е филм за почитателите на един от най-кървавите диктатори. Филм, който ще се хареса на едни, а други ще озвери. Признак за това е реакцията в Русия, където мненията относно Сталин са коренно противоположни. Близо 50% го одобряват. Властите от своя страна обмислят да забранят лентата. Министърът на културата Павел Пожигайло смята, че Армандо Янучи цели провокация, като ядоса комунистите в страната.

Освен че дава заявка да бъде една жестока политическа сатира, „Смъртта на Сталин“, явно ще бъде и обект на полемики, от които ще има много обидени. Затова можем да очакваме много вълнение, наслада, ярост и обиди.

Филмът е част от програмата на Киномания 2017. Следващи прожекции:

  • Одеон, 30 ноември, 18:30
  • Люмиер, 1 декември, 20:45
Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Флорънс“ за силата на духа над таланта23.11.2016

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика