Black Needles ситуация

06.05.2017
Снимка: vijmag.bg

От 76, които са обещали, че ще отидат на 28 април, реално около половината реално ще. Щото другите примерно не могат да прежалят десет лева, допива им се на пейка или мацката най-накрая им пуска.

Концертът е обявен за 22:00 и не съм сигурен дали момчетата от Black Needles ще спазят старата българска традиция да излязат на сцена по изгрев. Но вече сме свикнали с подобни прищевки, така че да правят каквото решат. Аз съм пред Артерията, където вокалът и басистът къркат патронче Black Ram. По-късно ще разбера, че водата на живота им е подарък от феновете в Търново /там са свирили предишната вечер/ и не знам дали тия съвсем го живеят rock’n’roll-а или просто не подозират какво ще ги сполети след последната глътка. Мога да ги питам разни работи за музиката на младите, но е ясно какво ще кажат, така че предпочитам да чуя тяхната. Преди това обаче минавам през типичните софийски дупки, понеже скоро явно няма да се свири.

23 и нещо. Връщам се повече от трезвен, защото съм голям човек и управлявам МПС. Фатална грешка с два варианта – или да се правиш на интелигентен цяла вечер, пресмятащ още колко микрограма алкохол е способно да приеме тялото ти без да отчете дрегерът, или да се подкосиш по образец и после да дремеш в колата. Приключенският ми дух с целия риск избира първото. А и животът не е ли игра на пагони и рецидивисти? Пред клуба е настъпило качествено развитие – и барабанистът пие. Един агент ми подсказва, че чакали да се съберат още хора. Обстановката е сходна със събитие на Нова република – малко аудитория, но пък все свестни. Става ми тъпо за пичовете, щото са се потили по изпраните ни магистрали, за да свирят пред шепа хора. Все тая, ако са истински, това няма да им пречи.

Почват ударно. Постепенно пространството пред сцената се запълва, но до последно ще остане рехаво. Заклащат се прекрасни задни части така, както само rock’n’roll-ът може да ги дирижира. Вокалът, освен че пее подобаващо, държи китарата по подобие на Том Морело – признак за професионализъм без автентичност. Но му е простено. След Джими е трудно да правиш иновация в това изкуство. Той само дето и с фалоса си не е свирил. Дори за последното не съм сигурен.

Жанрът предполага къси и ударни парчета. Точно преценено време да си починеш след кършене, въпреки че, както всички знаем, мъжагите не танцуват. Между песните вокалът многократно възхвалява последния им концерт у нас. Не става въпрос за снощния, а за по-предишния, в Mixtape. Сигурен дали го прави заради реминисценцията да свириш пред повече от 30 човека или за да акцентира на сравнително честото им присъствие у нас. Защото за бразилците и два пъти е много.

След края на концерта оставам с обнадеждаващо чувство, че алтернативната музика все още има сили. И с очакване за третия път.

Автор: Георги Александров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваБет Харт – блусът като зависимост и спасение19.11.2018

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър