Boardwalk empire – класата сред сериалите

26.08.2013

HeaderКогато някой ме попита за хубав сериал, то при всички положения започвам с Boardwalk empire. По-известен в България като Престъпна империя или Империя край океана, той е перфектен пример за това как мащабността на киното се пресели и в телевизията. Гигантска продукция, която като изпълнение се нарежда до най-добрите в жанра.

Да поговорим за основите на този сериал. Базиран е на книгата на Нелсън Джонсън – „Boardwalk Empire: The Birth, High Times, and Corruption of Atlantic City“. Идеята за създаването е не на кого да е, а на Терънс Уинтър. Сценаристът и продуцент, натрупал популярност най-вече покрай Семейство Сопрано. Именно с придобилия огромна популярност мафиотски сериал се сравнява Престъпна империя. Ако Семейство Сопрано е класиката в жанра (сред сериалите) пред 90-те, то Boardwalk empire със сигурност превзема 21-ви век засега.

Вижте още: PEAKY BLINDERS – БРИТАНСКИЯТ BOARDWALK EMPIRE

Първото, което ме грабна, когато чух за продукцията е името, което стои зад нея. Абсолютния коз – Мартин Скорсезе. Надали има нужда да споменавам какви класики в киното стоят зад него. Скорсезе е един от изпълнителните директори на сериала и дори режисира пилотния епизод. Режисьор на повечето епизоди е Тим Ван Патън, който е един от силните в бранша след работата си по Наркомрежа, Семейство Сопрано, Пасифик, Игра на тронове и др. Boardwalk empire е продукция на HBO.

Бюджетът на пилотния епизод е 18млн. долара, което е впечатляваща сума дори за филм, а премиерата е на 19 септември 2010г. Безспорен и грандиозен успех, след който веднага става ясно, че ще снима и втори сезон. Нека да се прехвърлим към самата история:

Добре дошли в Америка през 20-те години на миналия век. Всичко се променя. Първата световна война тъкмо е приключила, Уол Стрийт се срива, жените получават право да гласуват, първите радио предавания са вече факт, а светът започва да се управлява от младите и пробивните. Ню Йорк и Чикаго покровителстват в източната половина на САЩ, а някъде под тях, на плажовете в южната част на Ню Джърси се заражда Атлантик Сити – мястото, където правилата на важат. Курорт, който се стреми към блясъка и несекващия живот. Именно там се разиграва основното действие, а главно действащо лице в сериала е Инок „Нъки” Томпсън – ковчежник и човекът с васт в региона. Ролята се изпълнява от известния Стив Бушеми („Армагедон”,  „Глутница кучета”). Гениална смесица между политик и гангстер. Интересното е, че няма вид на нито едното от двете. Прилича на типичния републиканец, придобил количество пари, прахосвайки ги между курвите и лукса. Красивото в този образ е, че Нъки Томпсън визуално няма вида на човека, който всъщност е. Но действията му в ключовите моменти го илюстроват перфектно.

Empire2Стив Бушеми прави ролята на живота си. Винаги е бил второстепенен, но сега е покровителят на Атлантик Сити. В процеса на сериала той започва връзка с Маргарет Шрьодер, чиято роля играе Кели Макдоналд (“Трейнспотинг”, “Няма място за старите кучета”). Признавам, че това не ми е любимият образ, но и признавам, че е адски ключов за дълбочината на сериала. Бедна, бита от мъжа си и бореща се за права на жените. Впоследствие се обвързва сериозно с Нъки Томпсън и се превръща в персонажа, който добавя още една личност в характера на Томпсън – семейния човек. Тя е един вид нравствен барометър, който въпреки личностното си пречупване, успява да разбие на няколко пъти предполагаемия мафиотски сюжет. Мъжката част от зрителите трудно биха я харесали. Не е най-привлекателната жена, но е фаталната. Подсилващ образ. Тази, която преобръща очакваната сюжетна линия.

Вижте още: SONS OF ANARCHY – РЕВЮ

В първия сезон се отличава още един сериозен образ, който размива действието в Атлантик Сити – Джими Дармъди (Майкъл Пит). Бивш възпитаник на Принстън, ветеран от войната и един от приближените до Нъки. В опитите си да се докаже и да се издигне в този ганстерски свят, той среща гнева на своя ментор. Става жертва на прекомерната си амбиция. Той е измислен персонаж и е недействителна личност (една от малкото в сериала). Но е може би най-ключовата, която успява да обрисува картината на тази Америка. Америка на младите. Америка на ганстерите. Ако не си достатъчно умен – умираш. Ако не действаш с голям размах – умираш. Ако нямаш необходимите контакти – умираш. Ако прекалиш с амбицията – умираш. Ако се изпречиш на пътя на големите – по-добре ги убий…иначе – умираш.

Действието, което обединява всички ганстери, полицаи, политици и цивилни е нелегалното внасяне на алкохол и съответно неговата продажба. В Чикаго все още господства Джон Торио, който е в залеза на своята „кариера”. Един сравнително периферен персонаж, който е сравнително мекушав за обстановката в града. Негов бияч е…Ал Капоне. Историята разказва за първите стъпки на популярния гангстер и проследява развитието му. Някъде на изток конците се дърпат от Арнолд Ротстийн, чиито протежета Лъки Лучано и Майер Лански набират скорост и символизират идеята за „Америка на младите”. Разбира се, в сериала има още куп култови персонажи, но няма да задълбавам прекалено в това. Ще се опитам да ви потопя в атмосферата на сериала. Изпънати костюми, лесни жени, италиански акцент, нелегален алкохол и много много джаз. 20-те години на Америка. Уникални декори, уникална музика, уникални костюми. Този сериал се прави с вкус. Забелязва се  високия бюджет. Личат си и сериозните имена, които стоят зад него.

Boardwalk-Empire-2
Сериалът е от тези, за които е излишно да се пишат дъл ги ревюта. Те сякаш убиват очарованието от гледането. Поставих груби щрихи. За тези, които не са започнали – 4-тият сезон излиза скоро, имате доста за наваксване.

Престъпна империя не е екшън-мафиотски сериал. Това е история за личностите, които дърпат конците на Америка дълги години и поставят началото на не една или две империи. Това е история за една американска епоха, която оставя трайна следа и до ден днешен. Да си гангстер не е просто да размятваш оръжие, да носиш костюм и да продаваш дрога или алкохол. Да си гангстер означава да почиташ естествения подбор и да го реализираш с класа.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида27.05.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика