Старият мръсник Буковски и неговото Огледало

03.08.2013

Вижте още: РАЗКАЗИ ПОД ЕКСТАЗИ” НА БЕГБЕДЕ– ПО-МАЛКО РАЗКАЗИ, ПОВЕЧЕ ЕКСТАЗИ

Бийт поколението измори и дрогира читателите. Реалността, която ти поднася Буковски действа изтрезвително. Алкохолът е като метадон. Джак Керуак накара хората да затворят очи и да мечтаят. Буковски ги принуди да отворят очи и да се припознаят. Това е изкуство, което се превърна в абсолютен комерс. Америка призна поезията на Буковски, но светът бе грабнат от прозата му. Говорим за много продажби до ден днешен. Самият Чарлз си признава, че причината да пише романи и разкази е най-вече финансовата. Просто се продават по-добре.
84d0b5a3af9a25abda652e7d179

Една солидна част от света има нужда някой да каже на „кура”-„кур” и на „ебането”-„ебане”. Както е казал самият Буковски: „Цинизмът е онази слабост, която не позволява на хората да се приспособят към онова, което се случва в момента. Да, цинизмът определено е слабост, точно както оптимизмът. „Слънцето грее, птичките пеят, така че усмихнете се.“ Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е, такова. Ако не си готов да го приемеш … толкова по-зле.” Хората обаче си падат по това и си плащат, за да го четат.

И така…Буковски умира през 1994г. и частта от този свят, имаща нужда от този „гениален цинизъм”, изпада в кома. Кома, от която излизат три години по-късно, когато на фронта се появява един друг автор, чиято фамилия започва с „Б”. Става дума за Фредерик Бегбеде. Придайте на Буковски френски привкус и 21-ви век в творчеството и ще разберете защо тези двамата са в един материал. Бегбеде се е занимавал с реклама и дори работи в маркетинговия бранш, което вече е ясна индикация за комерсиалността на нещата, които прави. При него почти няма нужда от припознаване – в повечето си творби той използва действителни личности за свои герои.
624-400-frederik-begbede
Да, „Любовта трае 3 години” и „99 франка” са добри книги. Има гениални изречения на същите 15 страници интервал, но сюжетът все така липсва. Действието е ограничено измежду Френската ривиера, тузарските клубове и коката. Изповедта на едно франсе с налудничав поглед или продукт, съдържащ всичко, което масовият потребител търси? Това са книги, които се продават и то страхотно. Една част от хората се припознават с героите, друга част от хората са самите герои, а трета част – иска да бъде тези герои.

Гениално. Социалните мрежи гъмжат с цитати на тези двамата. Истината е, че те просто показват нещата, които правим, искаме да правим или някак не ни стиска да направим. Разровете се в тези герои и ще си видите отражението. Да, адски е цинично всичко това. Защото и ние сме цинични, и животите ни са цинични. Това го оставям за свободна интерпретация. Между изкуството и комерсиализма? Добра сплав или несъвместимост? Колко тънка е границата в литературата между тях? Огледало.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаВреме за фантастика – съвременните автори, които си струва да прочетем05.04.2020

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE