Честит рожден ден, Пипи!

21.05.2015

Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“ – Астрид Линдгрен, авторката на „Пипи Дългото чорапче“.

pippi-calzelunghe

Заобичахме я и още как. С малката си маймунка Господин Нилсон и своя кон, който тя свободно пренасяше на две ръце над главата си из верандата на Вила Вилекула, както и със своите приятели Томи и Аника, Пипи влиза в домовете и сърцата на децата от цял свят, за да ги направи част от своите луди премеждия и невероятни приключения.

Е, днес това специално момиче има рожден ден. Честит 70-ти рожден ден на вечно младата, никога забравената и винаги обичаната Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче!

Червенокосата остроумница, надарена с нечовешки сили, за първи път се ражда на хартия на 21 май 1944 г. Първият разказ за Пипи е специален подарък за дъщерята на Астрид Линдгрен. Многократно авторката разказва как появата на Пипи е свързана с дъщеря й, Карин. През зимата на 1941 г. малката Карин се простудява и за утешение иска от майка си да й разкаже приказка. Когато майка й я пита „Каква приказка?“, момиченцето отговаря „Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче!“ (персонаж, който тя току що си била измислила). А останалото е история…

Пипи е дързък персонаж, който може да ви научи на много повече от това къде е ходила и какво е правила. Пипи ви учи как да бъдете най-уникалната и неподправена версия на самите себе си. Пипи символ на вечното детство. Онова авантюристично, с ожулени колене и обсипано с лунички детство, което всеки трябва да запази в себе си, когато е на 9, на 30, че дори и на 70 години.

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
– Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.

„- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!“

Автор: Владимира Живкова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Първата скреч книга като протест срещу високия ДДС на книгите28.05.2018

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от август, които трябва да слушатеМузика