Честит рожден ден, Пипи!

Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета — Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“ – Астрид Линдгрен, авторката на „Пипи Дългото чорапче“.

pippi-calzelunghe

Заобичахме я и още как. С малката си маймунка Господин Нилсон и своя кон, който тя свободно пренасяше на две ръце над главата си из верандата на Вила Вилекула, както и със своите приятели Томи и Аника, Пипи влиза в домовете и сърцата на децата от цял свят, за да ги направи част от своите луди премеждия и невероятни приключения.

Е, днес това специално момиче има рожден ден. Честит 70-ти рожден ден на вечно младата, никога забравената и винаги обичаната Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче!

Червенокосата остроумница, надарена с нечовешки сили, за първи път се ражда на хартия на 21 май 1944 г. Първият разказ за Пипи е специален подарък за дъщерята на Астрид Линдгрен. Многократно авторката разказва как появата на Пипи е свързана с дъщеря й, Карин. През зимата на 1941 г. малката Карин се простудява и за утешение иска от майка си да й разкаже приказка. Когато майка й я пита „Каква приказка?“, момиченцето отговаря „Разкажи ми за Пипи Дългото чорапче!“ (персонаж, който тя току що си била измислила). А останалото е история…

Пипи е дързък персонаж, който може да ви научи на много повече от това къде е ходила и какво е правила. Пипи ви учи как да бъдете най-уникалната и неподправена версия на самите себе си. Пипи символ на вечното детство. Онова авантюристично, с ожулени колене и обсипано с лунички детство, което всеки трябва да запази в себе си, когато е на 9, на 30, че дори и на 70 години.

“То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
– Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.

“- Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: “Страдате ли от лунички?” – обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!”

Автор: Владимира Живкова

Владимира Живкова

Владимира беше от онези рядко срещани в България млади хора. Млади хора, изпълнени с жизнерадост, оптимизъм, мечти, интереси, талант и вечна усмивка на уста. Тя беше човек, който имаше възможността да замине, но избра да остане и да се бори. Интелигентен, търпящ критика, самоусъвършенстващ се, грамотен, разноцветен, забавен, възмущаващ се, интересуващ се, четящ, умеещ да се забавлява и да съчувства. Владимира беше личност. Личност, която щеше да постигне много. Която си тръгна от този свят на крехката възраст от 19 години, в разцвета на силите си и по време на най-хубавото време от живота си.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to