Литература

Четири писателки, които промениха светогледа ни

02.05.2020

Примите на литературата с послания за доброто

На 28 април 2020 американската писателка Харпър Ли  щеше да навърши 94 години. Спомняме си с носталгия за творбата ѝ „Да убиеш присмехулник“ – една от класиките в американската литература, която печели на Ли наградата „Пулицър“ и заслужено е обявена за най-добрия роман на всички времена във Великобритания.

Харпър Ли е родом от Алабама, където се развива и действието в нейните два романа. Тя обаче не се издига на литературния небосклон сама. Като дете е близка приятелка със своя съученик и съсед Труман Капоти, а впоследствие и двамата се превръщат в емблеми на съвременната публицистика и литература. Първоначално младата Ли  се записва да учи право, но разбира, че това не е призванието ѝ и заминава за Ню Йорк, където започва активна писателска кариера.

Работи върху няколко разказа преди да се захване с „Да убиеш присмехулник“. Издателството не възлага големи надежди на книгата, но творбата веднага постига невиждан успех, а през 1962 г. дори е заснет филм по романа. А успехите като публицист и писател носят на Ли  „Президентски медал на свободата“ за принос към литературата.

„Да убиеш присмехулник“ и „И страж да бди на пост“ са символ на борбата за човешките права и бунт срещу расизма. Харпър Ли успява истински и дълбоко да обрисува „заболяването“ на едно общество, обхванато от стереотипи. Писателката навлиза дълбоко в детската душа и представя света през погледа на едно малко момиче, а по-късно на една млада дама. В книгите ѝ няма добри и лоши герои, те са просто истински с всеки техен недостатък и предразсъдък.

Нека си припомним още няколко дами, които вдъхновиха света с големите си сърца и с идеите си за равенство между хората.

Започваме с Хариет Елизабет Бичър Стоу (1811 – 1896). Тя е една от първите американски писателки, с които се запознаваме в училище. Най-известна с романа си против робството на цветнокожите в Америка – „Чичо Томовата колиба“ (1852), Бичър Стоу ни прави съпричастни към жестоката действителност в тогавашна Америка.

Биографията на Хариет говори сама за себе си – момичето се ражда в семейство на пастор, а това я прави силно набожна и трудолюбива. Има късмета да изучава науки, обикновено преподавани само на момчета – природни и технически дисциплини, композиране, етика, логика.

Бичър Стоу проявява интерес към литературата и късметът ѝ се усмихва през 1834 г., когато спечелва награда от „Уестърн Монтли Магазин“ и става редовен сътрудник на списанието.

Произведенията на Стоу са винаги социално насочени, но особено много ѝ повлиява решението на Конгреса от 1850 г. – приема се закон срещу бягството на роби. Много граждани са възмутени от решението да се считат за престъпници хора, оказващи помощ на избягал роб. По този повод Стоу написва „Чичо Томовата колиба“, която е приета противоречиво от читателите. Към романа  в САЩ са отправени нападки за достоверността му. В отговор Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници. Така тя бързо се превръща в най-известната жена в Америка и най-четената писателката в литературните кръгове.

Вирджиния Улф (1882-1941), или Аделайн Вирджиния Стивън, е британска писателка, есеист и издател, смятана за една от най-даровитите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век.

Улф става известна като феминистка, но за разлика от съвременните тенденции на пропаганда, писателката изтъква правото на истинско равенство между хората. Примата на литературната критика смело коментира вече изявени автори като Хърбърт Уелс и Оскар Уайлд, хвърля нова светлина върху творчеството на Джейн Остин и не се колебае да бъде болезнено честна с колегите си по перо.

Успехите на сър Лесли Стивън, бащата на Вирджиния, като редактор и критик, както и родствената му връзка с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) оказват влияние върху Улф. Между Първата и Втората световна война писателката заема специално място в лондонските литературни кръгове и по-специално в Кръга „Блумсбъри“. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“.

 „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

За съжаление, Улф се оказва чувствителна към коментарите на критиците, а военните действия само подсилват депресията ѝ и знаменитата писателка слага край на живота си. Все пак за нас, любителите на литературна критика, Вирджиния Улф ще остане пример за професионализъм и истинското олицетворение на стремежа към равенство между жени и мъже.

И една скандинавска писателка на детски романи попада в нашия списък – Астрид Анна Емилия Линдгрен (1907-2002). Творбите на шведката са издадени в повече от сто държави. Първата история за най-популярната ѝ героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г. Впоследствие се издават и „Пипи се качва на борда“, „Пипи в южните морета“ и „Пипи след коледното тържество“. Със своите интересни и нетипични персонажи (като Емил, Пипи и Карлсон), Линдгрен завинаги променя детската литература. Нейните книги са дълбоки и мъдри, а всяка история ни оставя в размисли, независимо на каква възраст сме.

Още нещо прави Линдгрен специална. Тя е известна с дейната си подкрепа за правата на децата и на животните. По нейна инициатива е построен един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи името ѝ. През 1988 г. води кампания за хуманно отношение към домашните животни, благодарение на която е приет и Закон за защита на домашните животни.

В чест на знаменитата си писателка, след кончината ѝ на 28 януари 2002 г., шведското правителство учредява Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ за детска и младежка литература.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева5 избора за книжен септември09.09.2019

Още от Под Моста

Илияна МаринковаПет приказни филма за истински ШехерезадиКино