Company of Heroes 2 – Вставай, страна огромная, Вставай на смертный бой!

1Developer: Relic Entertainment
Publisher: SEGA
Released: June 25, 2013
Сайт: http://companyofheroes.com/
Можете да закупите от: www.ozone.bg

 Продължението на най-високо оценената реалновремева стратегия на всички времена отне точно 7 години разработка и мина през голям брой перипетии, най-голямата от които беше смяната на разпространителя. (SEGA, откупиха Relic Entertainment на 22 Януари след фалита на THQ). Дали, след всички трудности CoH2 е на нивото на предшественика си? Отговорът е само един – Да.

2За незапознатите с франчайза – за какво иде реч? Company of Heroes 2 е реалновремева стратегия (RTS) и се развива в периода на Втората световна война. Първата част от поредицата, заедно с експанжъните, беше ситуирана на Западния Фронт и проследяваше събитията последвали D-Day или иначе казано –  десанта в Нормандия.

Company of Heroes 2 ни отвежда на един несправедливо пренебрегван фронт от войната, а именно – Източния, сблъсъкът между Третия Райх на Хитлер и СССР на Сталин, чийто мащаб и поражения правят почти всички цифри от Западния Фронт да изглеждат миниатюрни. За справка – от 70 милиона жертви в цялата световна война, над 30 милиона са само на Източния Фронт. 

12В годината на втората част на втората част на StarCraft (the irony), да издадеш RTS би изглеждало като лудост за всеки друг, но не и за ветераните на Relic. Важно е да направим едно уточнение – въпреки общия жанр и неминуемия предстоящ сблъсък между фенбазите на заглавията – те нямат много общо. В CoH2 APM (Actions per Minute) има по-малко значение, а позиционирането и цялостният контрол върху бойното поле е с още по-голяма тежест в сравнение с RTS-то на Blizzard. Строежът на производствените сгради е сведен до минимум, за сметка на тези със защитна функция, които са от жизненоважно значение за запазване на контрола над важните точки от картата и могат да бъдат разликата между победата и поражението.

13Графично играта е брилянтна, благодарение на Essense 3.0 –  енджинът на Relic. Определено най-доброто, което сме виждали в този жанр, поне докато не дойде новият Command & Conquer с Frostbite 2.0. Моделите и текстурите са изработени с огромно внимание към детайла, специалните ефекти са прекрасни – огнехвъргачките, избухващите танкове, пепелта от срутващите се постройки – войната никога не е била по-красива. Никой скрийншот не може да покаже на какво е способен енджинът, просто трябва да се види.

Почти всичко в играта може да бъде разрушено – от сгради до укрития, и дори кратерите от снаряди могат да бъдат използвани от пехотата за прикритие. Всичката тази красота идва на определена  цена и ще ви трябва добра геймърска машина, ако желаете да играете на максимални графични настройки.

На звуковия фронт нещата същото са повече от добри. Крясъците на умиращите войници, оръдията на танковете и свистенето на излитащите ракети на Катюшите – Symphony of destruction. Единственото дразнещо е озвучаването с руски/немски акцент, което разваля, в известна степен, потапянето в атмосферата. Все пак е необходим компромис, въпреки че продължавам да мечтая за мод в който немците говорят на немски, а руснаците – на руски.

4Кампанията на играта е на обичайното за поредицата високо ниво. Представена от перспективата на руски войник, попада  точно в сивата зона, без да прави крайни оценки за добро и зло и като цяло се запазва консистентна и добре разказана от начало до край. За съжаление е сравнително кратка (14 мисии) и пропуска някои ключови сражения от Източния Фронт, а други са загатнати бегло. Въпреки това рухването на Ленинградската обсада, битката за Сталинград и падането на Берлин са реализирани величествено.

Разнообразието от задачи и тактики, които могат да се приложат, е огромно – понякога ще е необходимо просто да изпращате отряд след отряд на сигурна смърт, а в друг случай да  пазите всеки войник като последен. Много от мисиите оставят определен горчив вкус и “Victory” надписът не е достатъчен, за да премахне чувството, че сте загубили много повече, отколкото сте спечелили.

Представените мисии са изпипани до съвършенство и  представят механиките на играта без това да се жертва “сторителинга” или да се чувства като сложена там, просто като тренировка за мултиплейъра. Отделно от кампанията имаме новият режим Theater of War. В него има възможност освен  с низшата…ъъъ…съветските сили, да играете и на страната на Нацистка Германия, като се отчита прогрес, базиран на количеството изиграни мисии, трудността и изпълнените бонус задачи.

10Самите мисии са разделени на три типа – кооперативни, операции и skirmish battles. При кооперативните мисии имате човешки съюзник срещу AI противници, а при skirmish-ите имате AI съюзници срещу…AI врагове. Операциите са специфични мисии, които включват стелт мисии, блицкриг с ограничен брой единици, с които да разполагате и защита за определен брой вълни от противници. Всички задачи са свързани с реални битки от Втората световна война, но за момента са достъпни само такива от 1941 година. Вероятно другите години ще бъдат добавени под формата DLC пакети по-късно. В момента също има доста DLC-та, но те са с козметичен характер или пакове, които се отключват с напредъка на играта.

11I am talking scorched earth, motherfucker!
Мултиплейър режимът ще бъде познат на CoH ветераните, а промените са минимални. В същото време новите играчи нямат да бъдат отблъснати – спазена е златната формула easy to learn, hard to master. Победата е въпрос на контрол на victory points по картата, а ресурсите идват от контролирането на други важни точки. Ресурсите са три типа – manpower, който е необходим за всички единици и сгради, ammo/munitions, които служат за ъпгрейд на единиците и за специални умения като бомбандировка то „Щуки“ или ИЛ2 и т.н. Третият ресурс е fuel, нужен за всички превозни средства в играта.

Ще си позволя отклонение – Катюши. Направете си 6-7 Катюши и натиснете да атакуват определена точка. Чуйте звука от излитащите ракети и вижте безпрецедентното и неконтролируемо разрушение, изпелената земя, кратерите, виковете на умиращи противник и избухващите му танкове.

6 To the everlasting glory of the Infantry
Пехотата е гръбнакът на армията и единственият тип войска, която може да завзема контролни точки по картата, да завзема сгради за по-добра защита или дори противникови изоставени танкове и оръдия. Различията между немските и руските сили са най-добре изразени тук – руските отряди са от шестима войника, строят се бързо и са евтини – възможно е буквално да залеете противника с нови и нови вълни от щурмоваци. Немските grenadier четирима, по-скъпи, но и с далеч по-голяма ефективност на бойното поле и особено смъртоносни от далечно разстояние. Този принцип важи, в общия случай, за всеки тип войска.

13Освен вече споменатите разрушения и фиpиката на играта, други изключително важни нововъведения са TrueSight и Dynamic Weather. True Sight е система за калкулиране на видимостта на различните единици. В повечето стратегии тя е прост радиус, в най-добрият случай в зависещ от височината на терена (cliff sight-a от Старкрафт, например). Тук нещата са отведени на следващото ниво – видимостта на единиците зависи не само от отдалечеността на обектите, но и от различните пречки – огради, сгради храсти и т.н. На хартия можеи да не звучи като нещо огромно, но на практика има решаващо значение за правенето на засади и може да превърне добре подреден и балансиран конвой в димящи останки за секунди.

Другата особеност на CoH2 е Dynamic Weather System-a, който беше широко рекламиран преди излизането, но също звучеше тотално невпечатляващо на теория. Реализацията му обаче прави всяка игра непредвидима – от забавеното движение от дълбокия сняг, до смъртоносните виелици, които са способни да убият пехотата и да обездвижат всяко превозно средство, ако не са защитени или не се намират близо до огън. Справяното с подобни непредвидими фактори е едно от основните предизвикателства на играта и изисква концентрация и бдителност, дори в наглед спечелени игри.

9
На Източния Фронт Нещо Ново
Чисто геймплейно нововъведенията не са много, но и няма причина Relic да бягат от добре изпитаната и печеливша формула от първата игра. Извън тях имаме няколко усъвършенствани или добавени системи.

Най-важната от тях е системата на ранговете. Почти всяко действие, победа (или загуба) носи точки опит, чрез които прогресирате в системата от военни рангове. Максималното ниво е 100, като на всяко отключвате различни полезни екстри – „перкове“, портрети, командири, скинове за бойните единици.

Имате възможност да персонализирате армията си за битки срещу AI противници или срещу други играчи в мултиплейър режим, чрез въпросните отключени екстри. Това става чрез избор на командири, всеки от които пристига с набор от умения, специфични за различни ситуации, чрез гореспоменатите „перкове“, които дават минимални бонуси за определен тип бойни единици и чрез скиновете на армията ви – летни или зимни. Последното  е от козметично значение.
5День Победы!
В заключение – не се наемам да определя дали Company of Heroes 2  е по-добра от предшественика си, нито дали е най-добрата стратегия за годината (С оглед и на предстоящото излизане на Rome II: Total War, чието превю очаквайте скоро), но със сигурност е претендент за PC Game of the Year в една от най-силните години за гейминга.

Плюсове:
– Визуално и звуково невероятна
– Добрият, стар геймплей от Company of Heroes
– Приятни сингълплейър режими и прекрасен мултиплейър
– Катюши!

Mинуси
– Някои проблеми с кампанията
– Тонове от DLC-та
– Дразнещи акценти

Оценка:
Графика: 9,5/10
Звук & Музика: 8,5/10
Сингълплейър: 8.5/10
Мултиплейър: 9/10
Общо: 9/10

Автор: Николай Облаков

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to