Да популяризираш българския театър в чужбина – интервю с Катя Костова

К.Н.: Имате ли любима случка покрай дейността на „Арт театър“?

К.К.: О, случките са страшно много, така че няма някоя, която да ми е любима. Мога да разкажа една смешна случка, за която се сещам сега.

Градът е Хамбург. Това за мен е градът с най-емоционална българска публика. Спектакълът е Хората от Оз на Яна Борисова, а в главните роли са Цветана Манева, Радена Вълканова, Вежен Велчовски, Стефан Вълдобрев и професор Атанас Атанасов. Отиваме по-рано в залата, понеже мислехме, че ще ни е необходимо време, за да декорираме. Влизаме и се оказва, че на сцената вече има декор от някакъв спектакъл по Агата Кристи, който ние нямаме право да разваляме. Цветана Манева е най-педантичният човек на планетата, когото познавам, и тя съответно изпадна първоначално в шок. Имаше много интересни случки, докато залата се пригоди за нашия спектакъл.

Та така играхме Хората от Оз с декор от Агата Кристи. /смее се/

К.Н.: Коя е Вашата любима театрална постановка?

К.К.: Хората от Оз! След като напуснеш залата, седмици след това си припомняш фрази, припознаваш се в различни случки. Незабравима е.

К.Н.: Ако можехте да си изберете българска постановка, в която да се превъплътите за малко, коя щеше да е тя?

К.К.: Пак Хората от Оз. Тази постановка не може да се сравни с нищо. Не мога да се уморя да гледам този спектакъл.

К.Н.: Някога мечтали ли сте да станете актриса?

К.К.: Не, защото съм израснала на сцената. На шест години станах солист на ансамбъл Здравец, с който обиколих голяма част от Европа. Той беше за възрастни и имаше само две деца, едно от които бях аз. Много ми харесваше да бъда на сцена, но никога не съм искала да стана артист. До ден днешен народните песни и танци си остават моята тръпка.

К.Н.: С какви трудности сте се сблъсквали през годините, в които се занимавате с „Арт театър“?

К.К.: Най-много с избора на театрална постановка. Много е лесно да се доведе някой спектакъл в Германия, да се подготвят покани и да се запази зала. Работата е там, че публиката вече е много претенциозна. Хората не отиват на една постановка само защото там играят звезди, а търсят нещо, което да ги докосне.

Имало е случай със спектакъл в Берлин, който не е добре подбран, и затова публиката е недоволна и много трудно след това пак се връща в залата. Арт театър е една сигурност за своята публика, защото до момента не сме водили подобни спектакли. Държим изключително на постановките и на актьорите, защото не можем да си позволим да изгоним публиката. След като хората си плащат за билет, трябва да им покажем, че си е заслужавало. Трябва да ги докоснем истински.

К.Н.: Като споменахме публика – как зрителите приемат постановките на Арт театър?

К.К.: Мисля, че зрителите са доволни от това, което правим, оценяват постановките и си дават сметка с какви трудности е свързана нашата дейност. Никой не иска да спрем, защото рискуваме да отидем пак в онзи вакуум, в който нищо не се случва.

За нас най-важното е тази публика да се множи, както и да става и чуждестранна. В момента работим по няколко проекта със субтитри, за да може един по-широк кръг от хора да види какво изкуство се прави в България и какви невероятни актьори имаме. Сами станахме свидетели как българска продуцентска фирма получи Златна мечка на престижния филмов фестивал Берлинале. Това е едно от многото доказателства, че в България се правят много качествени неща.

К.Н.: В навечерието сме на светъл празник – Великден. Как бихте поздравили публиката в България и в чужбина?

К.К.: Първо искам да благодаря на публиката в Германия, че ни се довери и че уважава актьорите. А на всички българи като цяло пожелавам да не забравят българското, защото където и да сме, колкото и да сме се интегригали, ние сме една общност и трябва да сме сплотени. А какъв по-добър повод за това от една театрална постановка или хубав концерт?! Мисля, че на всеки българин се е случвало да чуе песен с типични фолклорни мотиви и нещо да го жегне, да го трогне. В такива моменти няма как да не се обърнеш и да не послушаш.

Трябва само да сме по-сплотени! Това пък аз си пожелавам искрено.

Страници 1 2

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to