Да популяризираш българския театър в чужбина

Катя Костова е директор на „Арт театър“ в Берлин и от три години се занимава с организирането на български театрални представления в Германия. В момента тече усилена подготовка на нов проект – концерт-спектакъла „Магическите гласове на България“, който ще се проведе на 24.05.2018г. от 19 часа в Руския културен институт в Берлин. В програмата са включени едни от най-обичаните български песни, изпълнени на живо на фона на кадри от любими български филми. Билети могат да се купят на касата на Института или на телефона на “Арт театър”.

В навечерието на светлия празник Великден с Катя Костова говорим за българската култура и изкуство, които хора като нея се опитват да пренесат и в чужбина.

Карина Николова: Бихте ли се представили на нашите читатели?

Катя Костова: Казвам се Катя Костова и съм директор на „Арт театър“, организация, която се занимава с популяризиране на българската култура и изкуство.

К.Н.: Как решихте да основете такава организация?

К.К.: Идеята дойде преди три години на една изложба на Светослав Светославов, мъжа на Татяна Лолова. Там се срещнах с приятели, актьори и художници и заедно устоновихме, че всъщност се правят много малко мероприятия за популяризирането на българската култура. Така реших, че това е нещо интересно, с което мога да се занимавам.

К.Н.: С какво започна дейността на „Арт театър“?

К.К.: Тъй като идеята дойде на въпросната изложба и беше индиректно свързана с Татяна Лолова, дебютът на „Арт театър“ беше с нейния спектакъл „Дуенде“, който организирахме в няколко града. По този начин Татяна Лолова беше представена в Германия.

К.Н.: Как избирате германските градове, в които да организирате български постановки?

К.К.: Градовете избираме според това къде има най-голяма българска диаспора – Мюнхен, Франкфурт, Кьолн, Хамбург, Берлин и донякъде Нюрнберг.

Броят на българите в Германия в момента наброява над 270 хиляди човека. Само за сравнение ще спомена, че през 1995 г., когато за първи път дойдох в Германия, бяхме само 35 хиляди човека. Естествено е всички тези хора да имат необходимост от българска култура, колкото и да са се интегрирали в местната. Имаме толкова много талантливи артисти, които радват българската публика както в България, така и в чужбина.

К.Н.: А как избирате постановките, които представяте в Германия?

К.К.: Доверявам се само и единствено на Георги Тошев, който според мен е най-добрият познавач на всичко, което е на българската театрална сцена.

К.Н.: Имате ли колеги от други страни, които се занимават с дейност, подобна на Вашата?

К.К.: Да! Доколкото знам, в Австрия, Холандия, Белгия. Обикновено като тръгне един спектакъл, той обикаля през всички държави.

К.Н.: Досега сте организирали само театрални постановки, но в момента се занимавате с един малко по-различен проект. Бихте ли разказали малко повече за него?

К.К.: Проектът е мултимедиен спектакъл на Нина Николина и се нарича „Магическите гласове на България“, като акцентът е върху българската песенна традиция и нейната история от древността до наши дни. Представят се песни от различни части на България, за да се покаже спецификата на всеки регион, както и богатството и дълбочината на песенното ни творчество. Докато звучат песните, се прожектира и българска история. Едни от най-изявените ни певици – Соня Йончева и Силви Вартан, също се включват в мултимедията с поздрави към публиката.

Казвам „публиката“, защото концерт-спектакълът е конструиран така, че да достигне зрителите, независимо от тяхната народност. Именно това е и нашата цел с този проект – да се съберем с българите в чужбина, но и да достигнем до чуждестранна публика, за да й покажем как празнуваме 24-ти май. Съвсем символично сме избрали и датата – Денят на славянската писменост и култура.

К.Н.: Смятате ли да разширите своята дейност и освен театри вече да организирате и концерти?

К.К.: Не, понеже вече имам колеги, които се занимават с организиране на български концерти в Германия. Въпреки това подпомагам тяхната дейност, като певци и хора на изкуството са гости в моя хотел при гостуванията си в Берлин, за да може това да не тежи финансово на гърба на зрителите.

К.Н.: Какво Ви мотивира да се занимавате с популяризирането на българската култура в чужбина?

К.К.: Това има предистория. След като завърших, първата работа, която започнах, беше като секретар на читалище „Развитие“ в Пещера. Там се запознах с госпожа Мария Златкова, която беше председател на читалището, както и човекът, който ме зарази с тази любов към културни мероприятия, хубави книги и изкуство като цяло. Още веднъж – едно голямо „благодаря“ на нея!

След като дойдох в Германия, първоначално животът беше много по-различен от този, който живеех, докато бях в малкия град и работех в читалището. Сега, години по-късно, тъй като вече имам възможност да финансирам подобни проекти, реших, че е време да се заема малко по-сериозно с моето хоби.