Да се посмееш с „Марковалдо, или сезоните в града” от Итало Калвино

„Марковалдо, или сезоните в града“ (изд. „Жанет 45“, 2017) е книга, която не хваща, а нежно прегръща вниманието на читателя още в предговора на Доменико Скарпа. Той въвежда, разкрива, уточнява събития и факти от италианските история и бит, специално за българските читатели. Разтълкуван е дори внимателно вложеният смисъл при художественото оформлението на Люба Халеева. Така „Марковалдо, или сезоните в града“ се отдалечава от съдбата на поредното заглавие по рафтовете на книжарниците, а заживява като частица изкуство, живителна глътка смисъл, история и литература.

Неусетно въвеждащите думи са свършили, а пред вниманието на читателя се изправя Марковалдо, италиански общ работник в склад на голямо предприятие. Спътниците в живота му са вечно недоволната мърмореща съпруга,  около половин дузина деца и верният му другар – трамваят. Животът му е своеобразен бермудски триъгълник, чиито три страни са сивотата на ежедневието, празните джобове и проблемите, срещу които постоянно се изправя – ту ревматизма, който го мъчи, ту течащия покрив, ту нещо друго. И въпреки  това, Марковалдо не е изгубил нито себе си, нито смисъла, нито усета си към красивото в света, дори напротив, създал е своя вселена, в която на пиедестал са поставени малките, на пръв поглед незначителни неща – растежът на гъбите, птичата песен, звездното небе, ромолът на планински поток и сладкият мед, роден от неуморния труд на дивите пчели. Мария Корти, известна литературна критичка, казва за него: „Марковалдо вижда онова, което другите не виждат, и не вижда онова, което другите виждат“.

Историите на Итало Калвино са практическо упражнение по прогледждане. Подаряват ни посланието да си позволим да вникнем в живота, но без да насаждат чужди наставления и модели за подражание. Животът понякога просто се случва – естествено и чисто, като на игра. Читателят си чете, сюжетът се мени, а годишните времена успяват да се изнижат пет пъти. Всеки сезон е отделно преживяване, изградено от умиление, бистра мисъл, откровена комичност, истинност и сърдечност. А историите се наслагват като чаровна поредица от грешки, като словесна игра, която успява да приюти и засити както детската любознателност, така и интереса на вече порасналите деца.

„Марковалдо, или сезоните в града“  са пленителни случки от града,  предназначени за употреба, далеч извън неговия обхват. Книга за дома, където шумът, еклектиката, бързащита хора и продупчените билетчета за градския транспорт остават отвъд прага, зад врати и прозорци. Историите не са сборник, а мек, комфортен и топъл фотьойл, в който да потънеш след несгодите на деня. В неговата задушевна компания забравяш за трескавия монотонен ритъм на битието, за графиците и вътрешните терзания.

Ето заради това „Марковалдо, или сезоните в града“  не е книга, която да разлистваш, в очакване на метрото, тъй като едва ли някой тръгва на работа, нарамил  на гръб своя фотьойл. В случай, че нуждата от мехлем, съдържащ спокойствие, жизнерадостност, красива мечтателност и тих смях, е наложителна, явно е дошло време да потънем в този литературен фотьойл.

Емилия Илиева

е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to