“Клубът на купувачите от Далас“ – киношедьовърът зад това непретенциозно заглавие

06.08.2014

Това не е филм за американския неудачник Рон Уудруф, който, покрай долнопробната дрога и случайният секс, заболява от СПИН. Това далеч не е и филм, в който любовта между двама души излекува единия. Това е филм за правото на живот. За борбата, която нашият герой трябва да води с всички сили и средства, за да си откупи утрешния ден. Не ме разбирайте погрешно, да хванеш СПИН не е геройство днес, нито е било такова през 80-те, когато се развива действието в лентата. Но да продължиш да живееш, въпреки че са ти обещани още едва 30 дни под слънцето – ето това прави нашият „герой“ именно такъв. Защото вместо да се влачи от болница в болница в очакване някой да прояви милост към мизерното му съществуване, Рон Уудруф търси начин да има и утре. Зачеркнат от списъка на тези, за които има надежда, той отива в Мексико, за да изпробва алтернативно лекарство. И без значение страничните ефекти, Рон напълва багажника си със стотици шишенца „надежда“ за тези, чиито коси са окапали от чакане на лек в болничните легла. Колкото и да не ми се искаше, напълно разбрах тази негова постъпка, независимо че тя противоречеше на поне половината конституция. Защото докато го гледах как хвърчи с колата си до Мексико и обратно за поредната пратка нелегални лекарства, си зададох въпроса „Може ли да стане по-лошо?“. Едва ли. За Рон Уудруф решетките, независимо дали ги гледа от килия или болнична стая, си остават такива и далеч не си струва да се тревожи за тях.

Вижте още: Ревютата ни за другите критически хитове на 2013 година – „Американска схема“ и „Вълкът от Уолстрийт“
„Клубът на купувачите от Далас“ е великолепен филм, задължителен за гледане, въпреки че е миналогодишна продукция. В полза на този факт са и трите награди Оскар, които отнесе през март тази година. Неслучайно единият отиде при Матю МакКонъхи за превъплъщението му в Рон Уудруф. Абсолютно заслужено при това, защото „Клубът на купувачите от Далас“ впечатлява не само с нестандартния си сюжет и прекрасната режисура на Жан-Марк Вале, но и с изумителна актьорска игра. Тя, разбира се не се изчерпва само с участието на Матю Макконъхи, който може да ви разплаче и разсмее едновременно с този ходещ панаир на абсурда, който представлява героят му.

Вижте още: Ретроспективният ни поглед върху забележителното творческо възраждане на Матю МакКонъхи през последните години

Достойна компания му правят Дженифър Гарнър (в ролята на доктор Ийв Сакс) и Джаред Лето (в ролята на травеститът Рейън, също понасящ бремето на СПИН-а). И ако доктор Сакс е прекалено предпазлива и дори обикновена, за да спечели симпатиите ви, то Рейън със сигурност ще ви влезе под кожата. В подкрепа на думите ми е наградата „Оскар“, която симпатягата от „30 Seconds to Mars“ спечели за ролята си.
Както казах, „Клубът на купувачите от Далас“ е великолепен филм не само заради сюжета си. Той обаче е основата, върху която актьорите успяват да разгърнат своя пълен потенциал и да приковат вниманието на аудиторията и критиката върху съвременни проблеми, които обикновено карат хората да превключат на друг канал. Защото темата СПИН не е приятна за никого и все по-рядко ще чуете някой, чиито мисли върху нея се простират отвъд „Дано на мен не ми се случи“. „Клубът на купувачите от Далас“ не засяга тази болест само от гледна точка на трудностите в справянето със симптомите й и пораженията върху психиката на болните. Този филм разказва за борбата с фармацевтичния монопол. Болните от СПИН са обречени да бъдат третирани с едно и също неефективно лекарство, само защото то е в интерес на закона. А законът е писан така, че да обслужва интереса на силните, не на болните. Срещу това се бори и нашият герой, който постепенно създава така нареченият „Клуб на купувачите от Далас“ – място, където срещу скромен членски внос, носителите на ХИВ получават глътка надежда и облекчение. И колкото повече хора прибягват до услугите на този клуб, толкова по-голям става рискът за Рон Уудруф. Накрая, той се оказва въвлечен в опасно надиграване със закона, което може да му струва и малкото оставащи дни, в които СПИН-ът не изглежда така непобедим.
jengarЗа „Клубът на купувачите от Далас“ си заслужава да си освободите цялата вечер, защото мислите, които той ще отприщи в главата ви ще ви отнемат повече от непретенциозните 117 минути, в които се побира. И точно в това се крие силата на тази лента – в дълбочината на нейния смисъл, в широкия спектър от етични въпроси, които засяга и разбира се, в уникалният начин, по който са поднесени те. Защото те са пречупени през бунтарския дух на нашия герой и оставят осезаемото усещане на съпреживяване. Не е ли смисълът на киното именно в това?

Автор: Виктория Маринова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваКогато градежът започва с „Разрушение”29.03.2016

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика