Ренесансът на Матю МакКонъхи (втора част)

27.11.2014

АКО СТЕ ПРОПУСНАЛИ ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ МАТЕРИАЛА ВЪРХУ МАККОНАСАНСА, МОЖЕТЕ ДА Я ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

5. „Вестникарчето“ (2012) – Последният проект на Матю МакКонъхи за 2012 година бе филмът на Лий Даниълс с оригинално заглавие ‘The Paperboy’. Измежду десетте заглавия, които съставят МакКонасанса, това със сигурност е най-противоречиво възприетото в критическите среди. Премиерната прожекция на филма на фестивала в Кан е била последвана от 15-минутна какофония, комбинираща овации, подсвирквания и обиди, което говори достатъчно красноречиво за отзивите на експертите. Едно не може да се отрече – Лий Даниълс успява да изрисува върху южняшките пейзажи в САЩ множество колоритни персонажи, които са пренесени на екран от изключително способни актьори. Сред тях най-много изпъкват именно МакКонъхи и Никол Кидман.
2redneckДруг е въпросът дали режисьорът успява да създаде също толкова качествена история, която да свърже тези колоритни персонажи и да направи филма още по-привлекателен. Отговорът по-скоро е „не“ и лентата си остава размазана по размитите граници между трилъра, драмата и комедията. За Матю МакКонъхи това все пак е възможност да работи с нашумял и актуален режисьор като Даниълс и с именити колеги като Кидман, Джон Кюсак и Зак Ефрон, който е в главната роля и на чийто персонаж МакКонъхи играе по-голям брат. Образът на тексасеца получава най-противоречивите си щрихи към края на филма, но човек трудно може да оспори качеството на неговото представяне. „Вестникарчето“ е може би най-маловажният, но все пак неизменен компонент от МакКонасанса.

4. “Клубът на купувачите от Далас“ (2013) – След като през 2012 година номинацията за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля в ‘Magic Mike‘ му се разминава на косъм, триумфът на Матю МакКонъхи настъпва година по-късно с централното му превъплъщение в „Клубът на купувачите от Далас“. Ролята на Рон Уудръф изглежда като написана, за да спечели някой актьор „Оскар“ за изиграването ѝ. Базирана е на забележителна истинска личност, налага драстично отслабване и включва турбулентна душевна метаморфоза на екран. След като в продължение на 2 години трупа похвали от критиците, с това превъплъщение Матю МакКонъхи най-после получава възможността да материализира тези възторжени отзиви в цяла планина от награди, присъдени му от всевъзможни гилдии, асоциации и академии.
3redneckИсторията на хомофоб от Тексас, който заболява от СПИН и е тласнат да преосмисли голяма част от нагласите и ценностите си, затрогва зрителите от всички възрасти. Целият свят лобира за „Оскар“ за всеобщия любимец Леонардо Ди Каприо, но никой не посмява да обвини МакКонъхи под каквато и да е форма, след като чаровният тексасец отмъква статуетката под носа на Ди Каприо. Остават само многобройните шеги и подигравки с вечно онеправданата звезда от „Титаник“. От гледна точка на филмови роли наградата „Оскар“ за главна мъжка роля вероятно би могла да се определи като апогея на МакКонасанса. Според мен друга роля – не в киното, а в телевизията – бележи тази пикова точка, но това не променя факта, че „Клубът на купувачите от Далас“ е брилянтна и затрогваща драма със зашеметяващо представяне на Матю МакКонъхи в ядрото ѝ.

3. „Вълкът от Уолстрийт“ (2013) – Нека започнем с тези две клипчета.

Филмът, за който Леонардо Ди Каприо получи най-добрите отзиви в своята кариера и бе номиниран за множество награди, на практика беше откраднат от Матю МакКонъхи в рамките на двете сцени, в които той въобще присъстваше. Цялата философия, която изповядват главните персонажи в лентата, която довежда до техния възход и до тяхното падение, е изложена концептуално от героя на МакКонъхи в горното видео. И то със стил, убедителност, голяма доза хумор и неудържим магнетизъм, който приковава зрителя към екрана и го кара да се вслушва във всяка реплика.

Второто видео пък просто стана част от глобалната попкултура. Тананикането и удрянето по гърдите се превърна в синоним на триумф във всички сфери на живота. Самият МакКонъхи вече редовно се асоциира с това толкова, колкото и с прочутото ‘Alright, alright, alright!’. Присъствието на мелодийката във всички трейлъри на филма достатъчно ясно показа огромното ѝ влияние върху аудиторията и потенциала ѝ да се превърне в легендарен момент. Точно това и стана. Ролята на Матю МакКонъхи във „Вълкът от Уолстрийт“ е същински учебник по това как се оставя трайно екранно впечатление с минимален брой минути пред камерата.

2. „Истински детектив“ (2014) – Персонажът на Ръстин Коул е написан като тоталния антипод на реалната персона на Матю МакКонъхи. Колкото религиозен, оптимистичен, усмихнат и вечно спокоен изглежда актьорът във всичките си публични появи, толкова безразличен, емоционално дистанциран и склонен към песимистични разсъждения е неговият герой в „Истински детектив“ на ‘HВО‘. Фактът, че именно МакКонъхи пренася на телевизионния екран това злокобно творение на въображението на сценариста Ник Пицолато и то с всичките му отблъскващи, дразнещи и откровено вбесяващи черти, и ВСЕ ПАК остава главен герой, на когото средностатистическият зрител да се довери и да хареса, е просто зашеметяващ. Именно това по моето скромно мнение е истинският пик на МакКонасанса и нищо не може да го надскочи.
HBO's "True Detective" Season 1 / Director: Cary FukunagaПоставен в екранен тандем с не по-малко талантливия си приятел Уди Харелсън, МакКонъхи разкрива на зрителите и на критиците поредната невиждана страна на своите актьорски способности. Ако в „Убиецът Джо“ тексасецът играе психопат и садист, в „Истински детектив“ ролята му е на безкрайно интелигентен, неизлечимо травмиран и напълно категоричен нихилист – нещо като кръстоска между Шерлок Холмс, Джон Рамбо и Артур Шопенхауер. Ръст Коул е многопластов и комплексен персонаж, който се внедри в световната попкултура в момента, в който Матю МакКонъхи го пренесе на бял свят.
5redneckСпекулациите, че членовете на Академията са посочвали „Истински детектив“ наравно с „Клубът на купувачите от Далас“ като причина да гласуват за МакКонъхи в надпреварата за „Оскар“ за главна мъжка роля, така и не се потвърдиха, но ако подобен фактор е бил налице, аз поне го считам за напълно закономерен. Матю МакКонъхи безспорно заслужаваше най-високото отличие за актьорско майсторство в света именно за тази своя роля. Което на свой ред прави още по-абсурдно награждаването на Браян Кранстън с „Еми“ за главна мъжка роля в драматичен сериал, но това е съвсем друга тема…

1. „Интерстелар“ (2014) – Светът почака повече от половин година след голямата победа на МакКонъхи на наградите „Оскар“, но преди няколко седмици най-обичаният тексасец на планетата отново бе в главната роля на филм. И то не какъв да е филм, а новият научнофантастичен блокбъстър на големия Кристофър Нолан. В „Интерстелар“ Матю МакКонъхи се опитва да спаси Земята, но тя направо експлодира в разнопосочни полярни отзиви при излизането на филма. От умерено отрицание до фанатично възвеличаване, новият филм на Нолан както винаги разбуни духовете и тепърва ще е тема на обсъждане през предстоящата зима и в сезона на наградите през 2015 година.
interstellar4В ядрото му безспорно стоят революционните визуални концепции и широкомащабният, свръхамбициозен сюжет на Нолан, но огромната тежест на централното превъплъщение пада върху раменете на Матю МакКонъхи. В главната роля той носи отговорността да внесе човешкия елемент и да даде туптящо сърце на крайно церебралната история на гения зад „Трилогията за Черния рицар“. Предвид трогателните реакции и литрите проляти сълзи по повод заключението на филма, по всичко личи, че новокоронованият носител на „Оскар“ остава на равнището, което свикнахме да очакваме от него през последните години. Единствено превъплъщение от най-висок калибър може да накара зрителя да инвестира емоционално в история, която продължава 2 часа и 50 минути и преминава през всевъзможни обрати и перипетии.
6redneckВ „Интерстелар“ МакКонъхи отново засвидетелства възродените си актьорски умения, но и увеличава до максимум характерния си магнетизъм и типичната си харизма. Филмът на Кристофър Нолан отново превръща тексасеца във филмова звезда, но това вече не е за сметка на репутацията му на сериозен актьор. Ролята в „Интерстелар“ – десета от 2011 година насам – затваря кръга в творческото възраждане на Матю МакКонъхи и поставя точка на МакКонасанса. Това не означава, че оттук насетне единствената посока за него е надолу – означава само, че светът коронова своя нов най-актуален актьор и това е именно той.

Може би това е проява на творческо безсилие от моя страна, но не мога да Ви предоставя по-добро заключение от речта на господин МакКонъхи при победата му на наградите „Оскар“ тази година.

Тя завършва с „Нека просто продължаваме да живеем, а? Благодаря Ви!“. Съгласен съм и също благодаря на Матю МакКонъхи. Животът в света на киното си струва заради такива творчески прераждания като МакКонасанса. Alright, alright, alright!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровРенесансът на Матю МакКонъхи (първа част)17.11.2014

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература