LIFE

Дарения за бъдещия Музей на пандемията

21.04.2020

Когато всичко това свърши, ще излезем. Ще си вземем живота обратно, даже вече гледаме с надежда към този още неясен момент. Няма да ни е лесно обаче да се разделим с преживяното. Чертата е теглена, осъдени сме да говорим винаги за живота „преди“ и „след“.

Веднъж преживели нещо, хората го затварят в музей. Не толкова, за да не го забравят, по-скоро за да съхранят емоцията от него. Съхраняваме онова, което си е отишло или поне ни се иска да е така. Войни. Диктатури. Скелети на динозаври. Взаимоотношения. Да, именно взаимоотношения – преди години в Загреб отвори врати Музей на разбитите сърца. В момента пък Museum Wien подготвя колекция с любителски фотографии от живота в опразнения град. Виенчани имат какво да заснемат – безлюдните площади, празния булевард Рингщрасе, оградените с ленти детски площадки.

Вероятно един ден ще имаме и Музей на пандемията. Ще го напълним с лични истории. С вещи, които само за два месеца са се превърнали в символи. Ще сложим в него страховете си, тази внезапна уплаха от утрешния ден. Може би трябва да сложим там и спасенията си, онези неща, които са ни помагали да продължим или са станали част от еднообразното ни ежедневие в изолация.

Какво ще сложим в този музей? Ето моите дарения за Музея на пандемията:

Пижама от две части. С коледни щампи, защото Коледа ни поднесе изненадващи подаръци със закъснение. Прекарвам почти цялото денонощие с нея. Работя, почивам си, разтребвам. Все с пижамата. Когато всичко свърши, може би ще отворя гардероба и ще погледна с учудване към костюмите вътре като към нещо от миналия век.

Медицинска маска и тубичка с дезинфектант. Маската е иконата на нашата пандемия. Дезинфектантът – задължителното причастие. Носим маски в градския транспорт, в супермаркета, в аптеката. Използвани маски се въргалят по тротоарите и вятърът ги омесва с нечистотиите от улицата. Най-търсената дума в гугъл. Най-важният и най-желан атрибут от облеклото. Белегът, който уеднакви различията ни в момент на изпитание.

Пазарската торба. В първите седмици след обявяването на драстичните мерки, когато бяхме помолени да не излизаме от домовете си освен за пазаруване и до аптеката, при всяко излизане взимах със себе си платнена пазарска торба за “алиби“. Повечето излизания така или иначе бяха до магазина, но постепенно започнах да взимам торбата дори когато излизам да подишам свеж въздух. Още го правя. Чудя се дали този навик ще остане и след края на кризата?  

Netflix акаунт. Може би всички, които до този момент са се колебали дали им трябва или не акаунт в Netflix, решиха дилемата си в един единствен уикенд. Аз лично го активирах в началото на извънредното положение с мисълта, че това ще отмине до седмица-две. В момента тази „инвестиция“ е едно от малкото ми развлечения и я оценявам истински.

Онлайн стрийминг на живо. Обстоятелствата родиха интересни форми на изява в областта на културата. Благодарение на стрийминг платформи и качествени екипи озвучители почти всеки ден има концерти на живо пред празна зала, излъчвани онлайн. Страхотни групи като P.I.F. и Остава направиха подобни изпълнения, стендъп комици също. Гледах няколко концерта и се улових, че ръкопляскам след всяка песен, нищо че съм вкъщи пред компютъра. Може би този формат ще надживее пандемията и ще продължи и в бъдеще.

Хартиено писмо по пощата. Пандемията промени плановете на милиони хора и обърна съдби. Някои улови в средата на житейски вододели, каквито са преместването в друг град и дори държава. Например мен. Временно разделен на 1000 километра от семейството си заради извънредното положение, един ден в пощенската си кутия открих съвсем истинско писмо. От хартия, с пощенска марка, адресирано до мен. Тригодишната ми дъщеря беше рисувала на лист хартия и бе оставила отпечатък от пръстчето си. В Музея на пандемията бих отделил цяла витрина за подобни емоционални жестове, защото в трудни моменти те ни помагат да си спомняме кои сме.

Вероятно всеки от нас може да направи подобен списък за себе си. Някои от артикулите ще се повтарят. Други ще са много лични. Едно обаче е сигурно – в Музея на пандемията ще има цяла стена от рула тоалетна хартия. За този експонат ще е необходима указателна табела с дълъг обяснителен текст, тъй като бъдещите поколения никога няма да схванат връзката. Честно казано, не се наемам да напиша този текст…

Автор: Георги Грънчаров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Владимира Живкова"Квадрат 500" - Лувърът расъл по нашенски31.05.2015

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование