LIFE

Как плакатите се превърнаха в изкуство

05.08.2019

Някъде около Коледа 1894 г. актрисата Сара Бернар се обажда на мениджъра на Lemercier – издателска компания в Париж, която подготвя нейните рекламни плакати. Бернар по това време е една от най-популярните актриси, отчасти заради умението да се промотира добре. В този момент тя се нуждае от плакат за пиесата си „Жизмонда“, която стартира след едва няколко дена. Повечето илюстратори на издателството са в отпуск, така че задачата попада в ръцете на чешкия емигрант Алфонс Муха. Той проектира дълъг и тесен плакат, изпълнен с меки пастели и златни акценти, избягвайки характерните за времето цветове и тенденции. На постера е изобразена самата Бернар в стил „византийски благородник“. Лицето ѝ е ефирно, обградено с множество акценти. Около главата ѝ ореолно е изписано името ѝ.

Този плакат прави Бернар икона.

Парижани са свикнали да виждат постери по улиците, магазините, театрите, кабаретата. Но продукцията на Муха разтърсва гражданите, които започват да искат да я притежават. Стига се до това да се изкупува от момчетата, които са отговорни за лепенето или в по-лоши случаи – да се къса от самите стени и прибира в домовете.

Плакатът на Алфонс Муха, изобразяващ самата Сара Бернар, 1894 г.

Бернар поръчва още 4 000 плаката. Дори няма да говорим за успеха на „Жизмонда“. Муха става известен. Всичко това обхваща и момента, в който плакатите се превръщат в мания през 90-те години на 19-ти век в Европа и САЩ. Списанията, клубовете и галериите бързо увеличиха мащаба на тази култура. Жените се обличат на партита, имитирайки любимите си плакати. Постерите дори влияят на цветовете в модата по това време.

„Алфонс Муха: Art Nouveau / Nouvelle Femme“ е една от встъпителните изложби в Poster House – музей, посветен на дизайна и историята на плакатите, който отвори врати в Манхатън, Ню Йорк в края на юни. Това е първият такъв музей в САЩ, въпреки че в Европа има такива от десетилетия.

Муха е роден през 1860 г. в Южна Моравия и в първите си стъпки като творец той гравира надгробни плочи, рисува портрети, стенописи и декори за театри. Негов богат покровител го насърчава да замине в чужбина, където да получи подобаващо образование в сферата на изкуството. Муха се мести в Париж, разбира се, където няколко години по-късно започва да илюстрира списания и книги. През 1896 г. той е нает от Champenois – една от най-реномираните печатници по това време. Изложбата, посветена на Муха, представлява работата му от именно тези години, където той показва най-вече жените в по-авангардна, независима и бунтарска светлина. Което само по себе си е малка революция.

През 1901 г. Муха публикува „Documents Decoratifs“ – ръководство за млади дизайнери и художници, които искат да творят в неговия стил. Тя се превръща в библия за начинаещите артисти и се използва широко в училища и академии за изкуства. Муха става все по-търсен и това му дава самочувствие да замине за Америка, където да бъде художник на отделни, монументални творби. Така завършва „The Slav Epic“ – двадесет платна, изобразяващи борбите и триумфите на чехите и другите славянски народи. През 1928 г. той дарява серията картини, която той намира за най-добрата си работа, на град Прага, надявайки се да бъде изграден павилион за тях. Това не се случва и Муха остава известен предимно с работата си като илюстратор.

Муха прави 119 плаката в кариерата си, а изложбата в Poster House събира всички без три от цялата колекция. Постерите и до ден днешен са начин да пътуваме във времето и да вникваме с повече сетива в това, което рекламират.

Първият плакат, който закачих на стената в детската си стая беше на Еминем от списанието „Хай Клуб“. Последваха го в общи линии всякакви изпълнители, които попадаха в средната страница-плакат на изданието, без те обезателно да демонстрираха музикалния ми вкус. Впоследствие започнах да подбирам по-сериозно какво стои на стените в дома ми и така се сдобивах с постери и принтове от концерти, любими рок артисти, цитати, фотографии, илюстрации. Вероятно всеки има отношение към това да закача неща на стената си, защото те ни дават статут, възприятие на гостите ни към нас, тема за разговор, индикатор за интересите ни.

Оставяйки Муха настрана, историята на плаката не се движи от визията и представите на отделните художници. Това е по-скоро историята на колективното съзнание, типовете послания, желания и мечти, които циркулират в обществото. Независимо дали това e правата на жените, политически революции или смущаващите „еротични“ контури на спортните автомобили през тези години.

Печатни публични известия се появяват по стените още през 15-ти век, но това, което наричаме „плакат“ в модерния си вид, се появява чак през 18-ти век. В тези години печатането е скъпо и тромаво като процес, изисквайки гравиране върху метална плоча. През 1796 г., след години експерименти, Алоис Сенефелдер, баварски актьор и драматург, интегрира техниката, която днес наричаме литография. По-евтина и по-ефективна от гравюрите, на които разчитат повечето принтери, литографията предлага на художниците повече свобода да смесват цветове и изображения.

Кабаретни постери.

През 60-те години на 19-ти век френският художник Жул Шере, след чиракуване при литограф в Англия, се завръща в Париж. Негови плакати, на които често присъстват разкрепостени и ефирни жени, стават изключително популярни. Дамите от постерите дори са наричани „Chérettes“, следвайки неговото фамилно име и се превръщат в образ, който характеризира тази епоха в Париж.

През 1872 г. Джон Ръскин отбелязва, че постерите ще изместят живописта и картините, както са познавани досега. „Времето на Джото е отминало“.

Една изложба през 1890 г. в клуб Grolier, Ню Йорк, помага много за популяризирането на френските плакати в САЩ, вдъхновявайки цяло поколение американски дизайнери. Издателите на списания, които искат да се открояват и хванат окото на потенциалните читатели, започват да възлагат на известни илюстратори да работят върху кориците на броевете.

Преди възхода на радиото и телевизията, постерът предлага начин да се достигне до различните целеви аудитории наведнъж. Реално това е основен комуникационен модел за годините си, който създава основите на рекламата във вида, в който я познаваме днес. Плакатът започва да формира вкус на по-големи маси хора, имайки предвид неговата достъпност и факта, че не е капсулиран в галериите.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКак се създава магията на радиотеатъра04.11.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература