Дъждовен гръндж с Крис Корнел

13226935_10154143768799687_6120207379433024251_n

Радио „Тангра мега рок“ отпразнува своята юбилейна годишнина и зарадва феновете на гръндж музиката с концерт на Крис Корнел в Пловдив. Това е и първият път, в който сиатълският музикант стъпва на родна земя. Дългоочакваното му гостуване беше посрещнато с огромен интерес и ударно изчерпване на билетите веднага след пускането им в продажба, независимо от по-слабата реклама на събитието.

Подготовката за концерта не мина и без „задължителните“ организационни проблеми. Първоначално предвиденият час за отваряне на вратите беше 18:30, но поради необходимост от пренастройка на пулта от тонрежисьора на гостуващата легенда, се наложи забавяне от около 40 минути.

Въпреки това недоволството на изнервените чакащи бързо отмина след пояснението и поднесеното извинение от организаторите в официалната страница на събитието във Facebook. A след началото на „подгряващите“ музиканти перипетиите бяха скоропостижно забравени.

Трябва да призная, че в скромния си опит в ходенето по музикални фестове за пръв път ставам свидетел подгряващата група на концерт не само да не е в сходен жанр с този на хедлайнерите, ами дори да не е група. Народният ансамбъл „Тракия“ се погрижи настроението на публиката да се покачи и да успокои разбунените души на разгневените допреди малко фенове. Все пак едва ли някой би останал безразличен към място, пропито с такава култура и история, като Античния театър и музика с такива вековни традиции като българската народна. Тази магична атмосфера накара слушателите да настръхнат, но този път не от недоволство, и да видят и позитивния аспект на израза „българска работа“.

Дойде ред и за звездата на вечерта. Концертът трябваше да започне в 20:00, но Крис се появи с половинчасово закъснение, което не беше регистрирано като особен проблем за нас почитетелите, които в трепетно очакване бяхме изгубили представа за времето.

След бурни скандирания и нестихващи аплодисменти от наша страна, както и мили думи от страна на Крис Корнел, беше поставено началото на едно вълшебно пътуване във времето, което ни връща в 90-те години на миналия век. В епохата, когато рокът беше пропит от влиянието гръндж-културата, когато Кърт Кобейн беше жив и когато да свириш седнал на висок дървен стол, върху персийски килим, обграден от поставки с акустични китари, сякаш не беше толкова необичайно-странна гледка.

13178948_10154143768744687_5480899708272430079_n

Секунди преди да започне първата песен за вечерта публиката беше смълчана и жадно очакваше първите акорди и дрезгаво-песъчливия тембър на Крис Корнел. От публиката се чу единичния призив на незнаен почитател: WELCOME, CHRIS!’. С усмивка в гласа Крис благодари и концертът официално започна.

И… отново организационни проблеми. Този път беше ред на проблемите със звука. По време на първите три песни звукът от страничните колони заглъхваше или изчезваше напълно. След редица оплаквания отново в официалната страница ситуацията беше овладяна. А после хората казват, че от Фейсбук нямало полза!

Възмущението отново бързо изчезна, след като последва вълна от нови послания (‘We love you, Chris!’), отправени към вокалиста на Audioslave , на което той дружелюбовно отвърна: ‘I love you too. Thank you’. Чуваха се дори имената на парчета, които отделните фенове искаха да чуят, а фронтменът на Soundgarden, смеейки се, ги успокояваше, че ще дойде ред и за тях.

Въпреки това кулминацията в контакта между фронтменa и публиката предстоеше. Дойде ред на песента ’Josephine‘, написана след първия му, неуспешен брак и представляваща свеобразно предложение и обяснение в любов на тогавашната му приятелка, понастоящем негова втора съпруга. Докато представяше песента и обясняваше историята и повода за написването ѝ, от публиката се чу гласът на жена, готова да приеме предложението: ‘Yes, I doКрис за момент се стъписа, но след малко се разсмя и отговори шеговито: ’You don’t really sound like my wife, but…’.

Тези макар и комични на пръв поглед изблици на безпрекословна любов изградиха между публиката и Крис силна емоционална връзка. Отдадеността в отношението на почитатетлите и топлите чувства, които изпъкваха така искрено, провокираха Крис да признае, че е имал планове да стъпи на българска сцена още преди десет години. А заплeняващата обстановка, която беше обзела както слушателите, така и него, подтикна да добави възхитен, че е свирил на много места, но със сигурност знае, че това е най-старото.

13177159_10154143769259687_728004125424312554_nНе смятам, че е необходимо да споменавам качествата му като музикант, тъй като всеки, запознат с творчеството му, е убеден в тях. Освен авторските му парчета, тези от музикалната му кариерата в Audioslave и от годините, в които е фронтмен на Soundgarden, Крис изплълни кавъри на Sinead O’Connor, Michael Jackson, Bob Dylan и Johnny Cash. Впечатли публиката с уменията си в свиренето на хармоника и… продължи с шегите.

Обясни, че това не е обичайният килим, върху който свири. И нагледно описа изобразения отгоре лъв. Разясни, че това го навежда на мисълта, че във вековната история на амфитеатъра са се случвали хиляди събития, а може би дори битка с лъвове, но единственото, което ние получаваме, е някакъв пеещ тип с китара.

Тази самоирония и цялостното му чувство за хумор в комбинация с дълбоките по замисъл текстове на песните му, натоварени с обществена и социална проблематика като алкохолизмa и проблемите с глобалното затопляне, създадоха неповторим контраст и незабравимо усещане.

Последва нова вълна от ноти, акорди и приятната дрезгавина в гласа му, която отново бе рязко заменена от поредната проява на духовитост. Призна, че дъждът, който ни облива, му напомня за Сиатъл, където единственото, което можеш да правиш, е да пушиш трева в мазето, докато гледаш анимационни филми.

И тогава разбрах… че вали. Усетих, че краката ми леко са започнали да подгизват, а докато ръкоплясках, хвърлях вода като невръстен тюлен, заклещен на прибоя. Добре, че поне грижливо прибраният в чантата дъждобран беше на сухо.

Докато анализирах пропуска си да се възползвам от комфорта, който само найлонът може да ти предостави, концертът мълниеносно приключи. След нестихващи аплодисменти Крис Корнел се появи отново. Изпя още три-четири парчета на бис и пътуването с машината на времето, което траеше около 2 часа и 15 минути, официално приключи.

Една друга емблематична рок група има песен ‘Crying in the rain’. Е, аз буквално я перифразирах: ‘Smiling in the rain’. Все пак какво значение има, че наподобяваш ходещ сюнгер, щом си щастлив и пеещ, ходещ сюнгер.

 Автор: Емилия Илиева

 

Емилия Илиева

е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to