(Д)Eфектът на музикалните грешки

14.02.2017

Гафове, придали очарование на любимите ни песни

Снимка: Flickr

Историята пише, защото сама не помни. Пише в дебел черен тефтер с жълти страници. Разлистиш ли го, може да попаднеш както на златни моменти, така и на провали. Щом се загледаш, ще видиш, че обикновено върховните постижения са написани с молив. С времето избледняват, стават някак трудно различими и се забравят лесно. Историята не иска само тя да има слаба памет. Паденията, за сметка на това, са написани с мастило. Уж за да се поучим от тях. Съществуват обаче едни специални събития. В тях откриваме грешка, но сърце не ни дава да ги напишем с писалка. За тях използваме химически молив. Оставя петна, но са ни някак любими.

Така на музикалните страници от тефтера, освен ноти, се спотайват и някои петна. Петна, оставени от групи, които не се страхуват да сгрешат. А тази смелост е превърнала песните им в хит.

Good Riddance (Time of Your Life) – Green Day (1997)

Понякога нещата вървят някак „понеделнишки“. Това е и причината Били Джо Армстронг, вокалът на небезизвестната пънк-рок група ‘Green day’, да започне сполучливо парчето Good Riddance (Time of Your Life) едва от третия път. Двата фалстарта, разбира се, биват увековечени с благозвучния възглас: ‘fuck’ (0:04).

 ‘Creep – Radiohead (1992)

Честа практика сред творците е да „мразят“ най-емблематичните си произведения. Добре известен факт е, че Radiohead са пословични с ненавистта си към ‘Creep’, поради което рядко изпълняват песента на живо.

Освен че при споменаване на британската банда в съзнанията ни веднага изскача точно това парче, в него се крие нещо, което го прави специално.

През 1993 във вестник „Чикаго Сън таймс“ излиза статия, в която китаристът на бандата – Джони Грийнууд – разкрива причината за „издрънчаването“ на трите дисхармонични акорда (0:58/ 2:00). Той изсвирва акордите, за да въведе припева, смятайки, че песента е твърде тиха. Други източници твърдят, че Грийнууд е опитал да саботира парчето. Където и да се крие истината, ние ще продължаваме да слушаме ‘Creep’ и с трепет да очакваме точно тези три непредвидени акорда.

‘Roxanne– The Police (1978)

Връщайки лентата още по-назад, стигаме до записите на ‘Roxanne’. Докато те траят, уморен, Стинг решава да поседне. Той избира като място за отдих близкото пиано, без да подозира, че капакът му е оставен отворен. Така неволно възпроизвежда епичен дисонанс (0:04) под аранжимента на четирибуквието си. Това обяснява и последвалия смях (0:06).

‘Sweet Home Alabama – Lynyrd Skynyrd (1974)

В южняшко рок парче се натъкваме не на един, а на два студийни гафа. Първият забелязваме още сред първите изсвирени ноти (0:06). Призивът ‘turn it up’, с който вокалът Рони Ван Зант се обръща към тонрежисьора. Това, което прави обаче знаково, е друго. Някои източници твърдят, че в началото на инструменталната пауза (04:10), Ван Зант казва: Montgomery’s got the answer’, но витаещите слухове разкриват друга хипотеза. Докато Ван Зант е зает с вокалите, останалите членове на бандата се нахвърлят върху апетитна кутия с понички, което го провокира гласно да се възмути: ‘my doughnuts, god damn!’.

Mack the Knife Ella Fitzgerald (1960)

Ех, пък едно време и грешките бяха грешки, а Ела Фицджералд си беше професионалист. Кой друг би успял да сбърка така, че не само да докара публиката до екстаз, но дори и да спечели две награди „Грами“ по случая.

На 1:41 Ела тотално изгубва лириката на ‘Mack the Knife’ за оставащите три минути от песента. Въпреки това, импровизацията й е повече от феноменална. Освен че изненадва с лекота в изпълнението си, Ела вплита хумористична нотка, която се изразява в страхотна имитация на Луис Армстронг от нейна страна.

На пожълтелите, ронещи се страници в тефтера на Историята са записани думите на Салвадор Дали: „Не се страхувай от съвършенството – никога няма да го постигнеш“. Навярно полузаличени от времето, думите са предали погрешен урок на музикантите – да не се страхуват от грешките си. И, макар грешен, урокът си е урок.

Пък и за какво ни е съвършенство, когато знаем, че графитените думи скоро ще бъдат заличени от гумата на времето, а това, което ще остане, ще бъдат „петната“ от химически молив и дъхът на история, витаещ във въздуха.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от ноември, които трябва да слушате13.12.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевФилмът „Ятаган“ – абсурд на реалносттаКино