Когато графитите раждат усмивки

„Изкуството ме избави от сивотата и ми показа един друг свят.“

За първи път се срещнахме преди малко повече от година. Сред гъстата план-програма за оформяне на годишни оценки, матури и кандидат-студентски изпити, беше възникнало поредното училищно задължение – проект по Свят и личност. Всеки разполагаше с пълната свобода на себеизразяване, но в такива моменти разбираш, че понякога, предоставената неограниченост на действията, се превръща в затвор на съзнанието. И така – нямах абсолютно никаква представа какво искам да направя, докато в един момент в мен се зароди идеята за графити в училище. И тъй като идеите се нуждаят от начална скорост, за да се превърнат в план, открих своето Vo в лицето на приятелка, която успя да уговори среща с графити артисти. Не след дълго се появи ТОЙ. Заразно усмихнат, пълен с творческа енергия, която бликаше на талази, и несравнима отдаденост. Това бяха моите първи впечатления, оттук насетне предстоят вашите.

Под Моста: Кой е Йоан?

Йоан е скромен, уличен артист, който се старае да направи света едно по-красиво и цветно място за всички.

Йоан: Подвизава ли се Йоан под псевдоним? И какъв е той, ако не е тайна?

Да. Не е тайна: ‘JahOne’.

ПМ: Откъде идва? Вложил ли си нещо скрито в същността му?

Й: Веднъж един приятел го каза на шега, взе, че ми хареса, та реших да го използвам като артистично прозвище. Идва от ‘Rastafari’ културата, като смисълът, който влагам, е: „Висша Единна Сила“.

ПМ: С риск да се отклоним от темата, длъжна съм да попитам – вижданията ти за света съвпадат ли с ‘Rastafari’ идеологията и култура, или…?

Определено се припокриват: МИР, ЛЮБОВ, ЕДИНСТВО.

ПМ: Кога и как започна да се занимаваш с рисуване?

Й: С рисуване се занимавам откакто се помня. Винаги съм обичал да пресъздавам различни неща – дали любими герои, пейзажи, приятели, или някой от семейството– каквото ме е впечатлило, това съм запечатал.

ПМ: А какво всъщност си завършил?

Й: Национална Художествена Академия – София. Специалност – рекламен дизайн. Изявявам се и като графичен дизайнер и сценограф.

ПМ: Откриваш ли професионална перспектива в дейностите, с които се занимаваш, тъй като обикновено хората залагат на по-утвърдени професии.

Й: Първо заложих на сигурното, като постъпих на работа като графичен дизайнер в голяма компания за електронни джаджи. След 6 месеца разбрах, че ако продължавам така, с вдъхновението и творчеството ще бъде свършено. Избягах оттам и започнах да се занимавам с частни поръчки за стени и графичен дизайн. Постепенно поръчките ставаха по-сериозни, а аз –все по-добър.

ПМ: Не се ли притесняваше, че се хвърляш в дълбокото, като напускаш установеното си работно място?

Й: Малко, но нямаше какво да загубя и реално само спечелих.

ПМ: Ако не рисуваше, какъв щеше да бъдеш днес?

Й: (замисля се) Може би инструктор по тенис на корт или по сноуборд.

ПМ: Предполагам си се занимавал/се занимаваш по-интензивно с тези неща?

Да, като ученик тренирах усилено тенис на корт и се състезавах. А Сноубордингът ми е страст!

ПМ: Но си ги жертвал в името на изкуството?

Й: Изкуството ме избави от сивотата и ми показа един друг свят.

11108955_844722572268344_7408959622276097648_n — „Икар“ в 157 ГИЧЕ „Сесар Вайехо“

ПМ: Все пак защо избра именно графитите?

Й: Хм… мисля, че по-скоро ТЕ ме избраха. Никога не съм си мислил, че ще рисувам точно с флакони!

ПМ: Като каза флакони, какво трябва да знаем за street-art произведенията? Особености, техники, различни материали? Базисно как стоят нещата?

Й: Ооо, доста е комплексна цялата тази работа. Всеки един артист комбинира най-различни техники и материали и това само по себе си е уникално.

ПМ: Какви са наблюденията ти върху творчествтото на други артисти в България. Някои от тях повлиявали ли са на твоя стил?

Й: В България има артисти на световно ниво: ‘Nasimo’, ‘140 Ideas’, ‘Me Click’, ‘Pyrotechnix’, ‘TAC’, ‘L.O.V’. Стилът се развива с времето. Пробваш това, после онова и излиза нещо, което дори ти не си очаквал. Все още развивам стила си на рисуване… Винаги има накъде и какво ново да научиш

ПМ: Тоест всеки създава индивидуална концепция за своето творчество, няма утъпкани пътеки, които да следваш сляпо?

Й: Точно така. Целенасочено вървиш към усъвършенстване.

ПМ: Не знам как е в чужбина, но в България този вид изкуство е възприемано противоречиво. Срещал ли си негативно отношение или критика?

Й: Когато съм рисувал – никога! Хората се радват, усмихват се. Тогава знам, че си изпълнявам мисията. В чужбина е една крачка напред този вид изкуство. Но сме тръгнали по този път!

ПМ: Сблъсквал ли си се с трудности по време на процеса на работа?

Й: Дори и да съм се, някак ги преодолявам. Със силна воля и желание всичко е възможно.

ПМ: Как стоят нещата с „драскането“ по сгради?

Й: Избягвам го, но се случва от време на време, като се старая „драскането“ да е красиво.

ПМ: По какви проекти работиш в момента? Лична инициатива или част от фестивали, посветени на уличното изкуство?

Й: Имах участие в Ямбол на графити фест за деня на града преди около месец. След това пътувах до Румъния за друг фестивал. В момента работя и по няколко частни проекта.

ПМ: Как успяваш да ги съчетаеш?

Й: Със стриктна програма.

ПМ: Разкажи ни за ‘lov-inside us’.

Й: ‘L.O.V’ е колаборация между мен и ‘TASK‘. Идеята на прoекта е да споделяме Любовта ни към изкуството с останaлите, чрез самото изкуство или по-конкретно чрез стените, които рисуваме.