Когато графитите раждат усмивки

“Изкуството ме избави от сивотата и ми показа един друг свят.”

За първи път се срещнахме преди малко повече от година. Сред гъстата план-програма за оформяне на годишни оценки, матури и кандидат-студентски изпити, беше възникнало поредното училищно задължение – проект по Свят и личност. Всеки разполагаше с пълната свобода на себеизразяване, но в такива моменти разбираш, че понякога, предоставената неограниченост на действията, се превръща в  затвор на съзнанието. И така – нямах абсолютно никаква представа какво искам да направя, докато в един момент в мен се зароди идеята за графити в училище. И тъй като идеите се нуждаят от начална скорост, за да се превърнат в план, открих своето Vo в лицето на приятелка, която успя да уговори среща с графити артисти. Не след дълго се появи ТОЙ. Заразно усмихнат, пълен с творческа енергия, която бликаше на талази, и несравнима отдаденост. Това бяха моите първи впечатления, оттук насетне предстоят вашите.

Под Моста: Кой е Йоан?

Йоан е скромен, уличен артист, който се старае да направи света едно по-красиво и цветно място за всички.

Йоан: Подвизава ли се Йоан под псевдоним? И какъв е той, ако не е тайна?

Да. Не е тайна: ‘JahOne’.

13873105_10154255643481007_5889909868884370891_n

ПМ: Откъде идва? Вложил ли си нещо скрито в същността му?

Й: Веднъж един приятел го каза на шега, взе, че ми хареса, та реших да го използвам като артистично прозвище. Идва от ‘Rastafari’ културата, като смисълът, който влагам, е: „Висша Единна Сила“.

ПМ: С риск да се отклоним от темата, длъжна съм да попитам – вижданията ти за света съвпадат ли с ‘Rastafari’ идеологията и култура, или…?

Определено се припокриват: МИР, ЛЮБОВ, ЕДИНСТВО.

ПМ: Кога и как започна да се занимаваш с рисуване?

Й: С рисуване се занимавам откакто се помня. Винаги съм обичал да пресъздавам различни неща – дали любими герои, пейзажи, приятели, или някой от семейството– каквото ме е впечатлило, това съм запечатал.

ПМ: А какво всъщност си завършил? 

Й: Национална Художествена Академия – София. Специалност – рекламен дизайн. Изявявам се и като графичен дизайнер и сценограф.

ПМ: Откриваш ли професионална перспектива в дейностите, с които се занимаваш, тъй като обикновено хората залагат на по-утвърдени професии.

Й: Първо заложих на сигурното, като постъпих на работа като графичен дизайнер в голяма компания за електронни джаджи. След 6 месеца разбрах, че ако продължавам така, с вдъхновението и творчеството ще бъде свършено. Избягах оттам и започнах да се занимавам с частни поръчки за стени и графичен дизайн. Постепенно поръчките ставаха по-сериозни, а аз –все по-добър.

ПМ: Не се ли притесняваше, че се хвърляш в дълбокото, като напускаш установеното си работно място?

Й: Малко, но нямаше какво да загубя и реално само спечелих.

ПМ: Ако не рисуваше, какъв щеше да бъдеш днес?

Й: (замисля се) Може би инструктор по тенис на корт или по сноуборд.

ПМ: Предполагам си се занимавал/се занимаваш по-интензивно с тези неща?

Да, като ученик тренирах усилено тенис на корт и се състезавах. А Сноубордингът ми е страст!

ПМ: Но си ги жертвал в името на изкуството?

Й: Изкуството ме избави от сивотата и ми показа един друг свят.

11108955_844722572268344_7408959622276097648_n

“Икар” в 157 ГИЧЕ “Сесар Вайехо”

ПМ: Все пак защо избра именно графитите?

Й: Хм… мисля, че по-скоро ТЕ ме избраха. Никога не съм си мислил, че ще рисувам точно с флакони!

ПМ: Като каза флакони, какво трябва да знаем за street-art произведенията? Особености, техники, различни материали? Базисно как стоят нещата?

Й: Ооо, доста е комплексна цялата тази работа. Всеки един артист комбинира най-различни техники и материали и това само по себе си е уникално.

ПМ: Какви са наблюденията ти върху творчествтото на други артисти в България. Някои от тях повлиявали ли са на твоя стил?

Й: В България има артисти на световно ниво: ‘Nasimo’, ‘140 Ideas’, ‘Me Click’, ‘Pyrotechnix’, ‘TAC’, ‘L.O.V’.  Стилът се развива с времето. Пробваш това, после онова и излиза нещо, което дори ти не си очаквал. Все още развивам стила си на рисуване… Винаги има накъде и какво ново да научиш

ПМ: Тоест всеки създава индивидуална концепция за своето творчество, няма утъпкани пътеки, които да следваш сляпо?

Й: Точно така. Целенасочено вървиш към усъвършенстване.

12631488_985088521565081_8688013136594225325_n

ПМ: Не знам как е в чужбина, но в България този вид изкуство е възприемано противоречиво. Срещал ли си негативно отношение или критика?

Й: Когато съм рисувал – никога! Хората се радват, усмихват се. Тогава знам, че си изпълнявам мисията. В чужбина е една крачка напред този вид изкуство. Но сме тръгнали по този път!

ПМ: Сблъсквал ли си се с трудности по време на процеса на работа?

Й: Дори и да съм се, някак ги преодолявам. Със силна воля и желание всичко е възможно.

ПМ: Как стоят нещата с „драскането“ по сгради?

Й: Избягвам го, но се случва от време на време, като се старая „драскането“ да е красиво.

13238975_1069686156438650_8973361730166314494_n

ПМ: По какви проекти работиш в момента? Лична инициатива или част от фестивали, посветени на уличното изкуство?

Й: Имах участие в Ямбол на графити фест за деня на града преди около месец. След това пътувах до Румъния за друг фестивал. В момента работя и по няколко частни проекта.

ПМ: Как успяваш да ги съчетаеш?

Й: Със стриктна програма.

ПМ: Разкажи ни за ‘lov-inside us’.

Й: ‘L.O.V’ е колаборация между мен и ‘TASK‘. Идеята на прoекта е да споделяме Любовта ни към изкуството с останaлите, чрез самото изкуство или по-конкретно чрез стените, които рисуваме.

10441079_840210102719591_119192703530729031_n

Графит в 157 ГИЧЕ “Сесар Вайехо”

ПМ: А кое е най-странното място, което си изрисувал?

Й: Може би камион с мобилна кухня в него.

ПМ: Къде другаде можем да видим твои работи?

Й: В София, жк. Младост – 4 стени, зад Сточна гара, в Пловдив – 2 стени, Банско, Ямбол.

ПМ: Има ли някоя твоя творба, която да е по-специална от останалите?

Й: Има, да. (смее се) Но тя е скрита от повечето погледи.

Нека остане скрита, тогава.

ПМ: Реализираш ли свои идеи извън страната?

Й: Да, преди около 2 години рисувах на един фестивал в Чехия.

ПМ: А къде откриваш своята муза?

Й: Вътре в мен, в природата около мен, в хората… всичко може да те вдъхнови!

13510876_1088507014556564_6477598394382147147_n

ПМ: Мислил ли си за кариера на татуист?

Й: Не за първи път ме питат. (смее се) Ами, мислил съм, но засега съм пас. Всичко с времето си.

ПМ: Значи животът ти се свежда до пълен график, творчество, усмивки и сноуборд. Как разпускаш?

Й: Грабвам колелото заедно с приятелката ми, излети из планините.

ПМ: Какво би нарисувал „Под моста“. А над него?

Й: Някое странно същество, което живее там. A отгоре – зависи какво се спотайва.

Автор: Емилия Илиева

Емилия Илиева
е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to