Diablo III: Reaper of Souls – Никой не може да спре Смъртта… (видео ревю)

26.03.2014
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Страннико, постой за малко и ме чуй. Въпреки, че храбрия нефилим срази в бой Диабло – повелителя на ужаса, над земите на Светилището е надвиснала нова, още по-голяма беда. Ангелът на Смъртта, Малтиел, открадна камъка, в който е затворена душата на Злото, а неговите подчинени – жътварите на души, върлуват из Уестмарч. Никой не може да спре Смъртта…

Пауза! Я да почнем по-отдалеч.

Щом сте тук, вие най-вероятно сте един от два типа геймъри – тези, които са си купили Diablo III, поиграли са малко, напсували са аукциона и пиар-екипа на Близард до девето коляно и са я отписали и сега искат да проверят дали експанжъна променя нещата; или от тези, които продължават да играят играта, или поне се интересуват от нея достатъчно, за да са запознати с повечето информация която предстои да снеса в следващите минути, и искат да проверят какво е мнението ми и колко точно голям нууб съм. Е, благодаря за интереса – и в двата случая.

1522953_246489905519873_1410037696_o

Както винаги, ще ви върна малко назад във времето, преди да премина към същественото. По отношение на Diablo поредицата, нещата винаги са се развивали по един и същи начин – излиза играта, хората са недоволни от графиката, мръщят се на трудността, оскъдицата на хубави предмети и дисбаланса между отделните класове. Но остават заради геймплея и онова усещане да погледнат часовника и да установят, че докато са избивали орда след орда адски изчадия, времето е отлетяло неусетно. По отношение на сюжета, чистите части от поредицата завършват идентично – с неизбежната и дългоочаквана гибел на „кръстника“ на играта – Диабло. Винаги след това обаче идва въпросът: какво следва?

Как какво? Експанжън, разбира се! Дали ще е неофициален, като Hellfire, или внимателно премерен и разкроен от самите Blizzard, няма значение – допълненията към Diablo игрите имат една обща черта – те поправят нещата, от които геймърите са се оплаквали, оправят незначително графиката, добавят нови класове герои, нови куестове и цял куп друго съдържание, което в крайна сметка прави играта съвсем ново изживяване и след още няколко пача, я превръща в полирания шедьовър, който сме свикнали да свързваме с името Blizzard.

featured

Ще ви успокоя, като дам оценката си за Reaper of Souls още в самото начало – в цифри тя е 9 от 10, а в думи: УАУ! Защо? По простата причина, че при все невероятно объркващия сюжет и отворен край на Акт V, както и фактът че Кръстоносецът не е нищо повече от Паладин v.2.0, Diablo III най-сетне стана играта, която се очакваше да бъде още преди две години. По-голямата част от промените дойдоха с влезлия преди няколко седмици пач 2.0.1, тоест дори да нямате експанжъна, няма да останете съвсем капо. Няма да изброявам всичко ново, което въпросната „кръпка“ въвежда – има чичо Гугъл за тая работа, но ще спомена основното. Нивата се вдигат по-лесно от всякога, а парагон левелите, освен че нямат таван, са споделени между всичките ви герои и дават точки, които можете да обменяте за бонус статистики. Познатите нива на трудност са заменени от нови пет и динамична система за напасване на гадините към вашето ниво, като вече не се налага да минавате цялата кампания на всяка трудност, за да стигнете до следващата. Хубави предмети се падат много по-лесно благодарение на системата Loot 2.0, която ви пуска най-често точно това, от което имате нужда. Има само един вид колбички за здраве, които подобно на златото се взимат автоматично от земята, а крафтинг системата е опростена значително и вече не прилича на вещерска фентъзи пародия. „Любимият“ на хардкор играчите аукцион вече не съществува, добавени са абсурдно голямо количество нови предмети и рецепти, както и пропуснатите в чистата игра диаманти. Накратко – това е пач 2.0.1. Инсталацията му ще ви се стори безкрайна, като причината за това е, че той в действителност съдържа и данните за експанжъна. Тоест, „закърпвате“ играта, въвеждате си кода за активация и сте готови за Акт V.

Diablo3_ReaperOfSouls_0020

За него може да се каже много, но няма смисъл – дори да обикаляте всяко кътче от картата, да изпълнявате всяко допълнително събитие и да гоните всяко едно изчадие докато не му видите сметката, спасяването на Уестмарч няма да ви отнеме повече от четири часа. Моят съвет обаче е ако не сте прекарали последните седмици в обстойно изследване на новия пач, да започнете играта отначало, защото в противен случай дори на най-ниската трудност ви чака значително озорване. Причината за това е в ребалансирането както на предметите в играта, така и на самите герои и техните умения.

Големите новости в експанжъна са две. Първата от тях е новият клас – Кръстоносецът, член на таен орден към емблематичния за поредицата Храм на Закарум. По-рано го сравних с Паладина от Diablo II, и това въобще не е преувеличено твърдение. Основната разлика е, че Кръстоносецът не разчита толкова на аури (тук наричани „закони“), колкото на офанзивните си умения, например прословутите „благословени чукове“, които веднъж отключени правят играта с него безумно лесна и много бързо го превърнаха в новия ми личен фаворит. Иначе таванът на нивата вече е 70, като всичко е изчислено така че от цялата кампания на средна трудност, при умерено обикаляне на картата, ще сте го стигнали малко преди битката с Малтиел.

Diablo3_ReaperOfSouls_0020

Другата добавка, която променя играта значително, се нарича Adventure mode. Въпросният режим се отключва в момента, в който минете новия Акт с който и да е герой и можете да влизате в него по всяко време – сами или с приятели, за левълинг, фън или предмети. Накратко, „приключенският режим“ представлява поредица от случайно генерирани предизвикателства, които най-често са от типа „убий еди-колко-си-гадини еди-къде-си“ или „изпълни този и този евент за толкова и толкова време“. Тези предизвикателства, наречени „баунти“-та носят както безумно количество предмети и опит, така и две нови „валути“ – „кървави късчета“, които можете да обменяте срещу случайно генериран предмет от избран от вас тип, подобно на gamble-а в Diablo II; и „ключови камъни“, които се използват за отключване на специални портали в приключенския режим, наречени „нефелимски пукнатини“.

Веднъж прекрачили през един от тези портали, ви чакат орди от всевъзможни изроди, като целта е да избиете максимално много от тях за максимално кратко време. Всеки ликвидиран враг допринася за запълването на специална лента, в края на която се появява „пазачът“ на нивото, с други думи – напомпан елит, с чиято безславна гибел нивото завършва. За момента единствената цел на „пукнатините“ е алтернатива на безкрайните крипт-рънове, познати на Diablo III маниаците, но се очаква през лятото Blizzard да пуснат пач, с който освен че ще бъдат наново въведени т.нар. „ладър“ герои, предмети и събития, ще има лидербордове касаещи именно тези специални нива. Така че – тренирайте!

Това, разбира се, не е всичко ново в допълнението. Reaper of Souls съдържа още една нова екстра, която поначало трябваше да влезе още в Diablo III, но по някаква причина това не се случи. Към познатите „занаятчии“ – ковачът Хедриг и експертът по скъпоценни камъни Коветъс Шен, се присъединява мистикът Мириам. Тя присъства във всички досегашни актове на кампанията и има две основни функции. Първата от тях позволява да подмените някоя от характеристиките на даден предмет с такава, която ще ви свърши по-добра работа. Това се оказва много полезно допълнение към крафтинга, защото Мириам не ви взима пари, докато не решите дали да не се възползвате от някое от случайно генерираните предложения.

westmarsh-town

Другата функция на мистика е чисто козметична и е взетата “назаем“ от World of Warcraft „транс-могри-фикация“, сиреч от латински – преобразуване на формата. Въпреки сложната думичка, това умение на Мириам е най-обикновена подмяна на скина на даден предмет с избран от вас такъв. То не променя по никакъв начин свойствата на префасонираната каска, оръжие или ботуши, а просто позволява да докарате външния вид на героя си по ваш вкус. С повече старание и крилата от пре-ордъра можете дори да докарате Кръстоносеца да напомня на Тираел.

Има още дреболии, които ще ви оставя да откриете сами, за да не ви развалям удоволствието от приятните изненади. Допускам, че това не е финалната версия на играта – от края на кампанията не става ясно дали ни чака нов експанжън или направо Diablo IV, а и обещаният за лятото пач като нищо може да промени нещата до степента, до която го направи 1.10 за Diablo II. Убеден съм обаче в едно – в този си вид, Дебилото, както нежно го наричат най-големите му почитатели, е именно играта която очаквахте да излезе преди две години.

Какво правите още тук? Заминавайте за Уестмарч! Аз ще ви чакам там!

Оценки:

Графика: 6 от 10
Арт-дизайн: 9 от 10
Музика и звук: 9 от 10
Геймплей: 10 от 10
Увлекателност: 11 от 10

Общо: 9 от 10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Диян КаролевDivinity: Dragon Commander - видео и текстово ревю08.08.2013

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика