Divinity: Dragon Commander – видео и текстово ревю

08.08.2013

Видео ревю + демонстрация:

Текстът на ревюто:

През 1996-та година амбициозен белгийски програмист и луд фен на Dungeons & Dragons, именуващ се Свен Винке създава Larian Studios. Събира малък екип от приятели, също големи почитатели на настолната ролева игра и заедно започват да правят видео игри. След две незапомнени от историята поръчкови заглавия, Свен и компания решават да адаптират едно от техните собствени ролеви приключения, като в процеса на работа светът, героите и расите се променят многократно. Крайният резултат излиза чак през 2002-ра – цели четири години след началото на разработката и се нарича Divine Divinity.

Играта, както и нейното продължение са в жанра „хак-енд-слаш RPG”, много са подобни и всъщност дори вдъхновени от Diablo, но не са негови копия а въвеждат редица механики, типични за „големите” ролеви игри. Такива са например разговорите с неигровите персонажи и въздействието, което репликите на играча към тях имат за репутацията му. Също така всеки клас герой може да усвои всяко умение, но при различни условия. Тази подробност, наред със интерфейса и уникалния геймплей от типа „посочи и цъкни” отличават серията Divinity от всички останали RPG-та.
1
Четири години след излизането на втората част от поредицата, ни очакват не една, а цели две нови игри. Едната – Dragon Commander е тази, която имам за цел да ви представя, докато другата – Original Sin, се очаква да излезе към края на годината и за разлика от настоящото заглавие, което представлява странна жанрова смесица, тя отново ще бъде „хак-енд-слаш”. И тъй, без повече увъртане, да видим за какво става въпрос в новата игра от поредицата…

Сюжетът предшества Divine Divinity с няколкостотин години и започва с историята на великия пълководец Сигърд, едноличен основател и владетел на Ривелонската империя. След като смазва всички, които са имали наглостта да му се опълчат и правят жалки опити да защитят земите си от разрушителната сила на неговата армия от гоблински бойни машини, гениалният военен се преквалифицира и става император. Както е редно, негова милост се оборудва с всички екстри, които се полагат на човек от неговия ранг – златно джакузи, огромен харем, чесалка за гръб с перфектни диаманти, три законни дечица и, естествено – едно извънбрачно копеленце.

Ваша милост поема ролята именно на въпросния извънбрачен продукт на любовта на императора и женския дракон Аврора, която го омайва преобразена като сластна и неустоима представителка на човешкия вид. Макар да сте в изгнание заради порочното си зачатие, при вас идва личният магьосник и доверен съветник на императора Максос, който явно смята че сте единственият, който може да спре лудостта, която се е разразила в Ривелон. За какво иде реч ли? Пораснала, очистила се от акнето и осъзнала се достатъчно, императорската челяд тегли ножа на своя отец, поделя си земите му и поставя началото на война за цялата империя. Въоръжени единствено с дипломатическите и тактическите си умения, както и гигантски цепелин, наречен Рейвън – подарък от Максос, нашият човек се набива между шамарите и тръгва да се бори срещу своите братя и сестра.
2
Дотук с историята – тя не е сок от мозък, нито пък претендира да бъде. По-важен е геймплеят. В общи линии, без значение дали играете кампанията или в мултиплейър, могат да се разграничат три основни фази на игра.

Първата от тях ви поставя на борда на споменатия цепелин, където ще вземате редица решения по отношение на икономиката, дипломацията, тактиката и военната си сила. Докато сте в тази фаза, можете да си купувате и ъпгрейдвате единици и сгради, които в последствие да използвате на тактическа карта на империята. Също на борда на „Рейвън” се запознавате и съветвате с генералите си, а в кампанията – и с официалните дипломатически представители на всяка една от другите пет раси – джуджета, елфи, гоблини, рептилианци и немъртви. В зависимост от тяхната подкрепа за вас, която се гради основно на решенията които вземате по отношение на предложенията им, ще получавате и подкрепа или отпор при завземането на определени територии.

Втората фаза, макар все още да сте на борда на „Рейвън” е тактическата карта. Тя се намира на мостика на цепелина и е представена като настолната походова игра „Риск” – има отделни територии (или държави), които можете да завземате. За целта строите сгради и единици, които движите по картата. След като свършите хода си, следва този на противника – ако се случи така че да тръгнете да се борите за една и съща територия или да завземате негова такава, следва, разбира се, битка. Върху тактическата карта могат да се използват и карти със специално действие, например да редуцирате наполовина войската на противника в съответната територия.
3
Когато се стигне до битка, можете да прехвърлите товара по воденето ѝ на някой от генералите си, но е доста по-забавно да го направите сами. Ако се решите на тази стъпка, следва третата фаза, която всъщност представлява реалновремева стратегия. Гледате бойното поле отгоре, строите сгради, „тренирате” бойни машини и ги пращате срещу врага. Стандартна работа, ще кажете – е да, ама не. Системата е доста опростена и думата „стратегия” тук се използва доста условно и поради липсата на по-точно определение. Можете да строите само на определени платформи по терена, като има неутрални такива, които можете да завземате. Другото нестандартно е, че ресурси не се събират – има само един такъв и той е „популация”. В зависимост от действията ви в предните две фази, се определя максимален брой хора, които можете да мобилизирате за военна цел. В тази връзка основната ви сграда не е някаква база или команден център, а една до няколко сгради, занимаващи се със зарибяването на все повече от вашите поданици да се запишат в армията. Един човек обаче не означава една единица – тъй като армията ви се състои от задвижвани от пара машини, хората ви трябват за да ги построят и управляват. Така например един „трупър”, който е най-слабата ви възможна единица, „струва” трима души.

4
С тези уточнения, останалото е просто – завземате платформи, строите сгради на тях, събирате си армия и тръгвате срещу врага, след което му вадите гръкляна. Да, ама отново не познахте. Тъй като освен копеле, сте син на дракон, в момента, в който съберете достатъчно военна мощ и се намирате близо до приятелски единици, можете да се превърнете в един от три различни вида летящи гущери, който избирате в началото на играта и да помогнете на армията си да смаже противниковата. Освен огнените кълба, които можете да изстрелвате, имате няколко други умения и „магии”, които можете да научите. Някои от тях увеличават живота или скоростта на единиците ви, докато сте близо до тях. Други са атакуващи, тоест вместо с огън, стреляте с отрова, която бавно сваля живота на нещастника, умело уцелен от вас. Имате, разбира се, и ракетна раница. Да, именно! Поради тежкото налагане на стиймпънк жанра от страна на дизайнерите, сте дракон с ракетна раница, чието единствено смислено приложение, което авторът на това ревю откри, е да си биете камшика и да избягате при медиците, които да ви излекуват, когато започнете да ядете много бой.

До тук по отношение на геймплея. Графично, Dragon Commander изглежда зашеметяващо. Всичко е пипнато и със страхотни детайли, като нямам забележки нито към оптимизацията на енджина, който Larian Studios са създали за играта, нито към дизайнерските решения. Единственият кусур на последните е сякаш насилствено наложения стиймпънк визуален стил, който в един фентъзи свят много рядко стои добре. Но преглътнете ли го, това което остава са убийствено красиви и детайлни терени и светлинни ефекти, които на моменти спират дъха и завъртах камерата, само за да се порадвам на залеза, да речем.
6
Музикалното оформление е типичното за фентъзи игра, взела се твърде на сериозно – епична и забързана симфонична мелодия по време на битка, леко и ненатрапващо се фоново изпълнение на пиано и струнен квартет за по-спокойните моменти. Тоест съвсем спокойно можете да минете и без музиката, ако не държите на нея или ви дразнят подобни изпълнения. За озвучаването на единиците може да се кажат само хубави неща – всички те имат разнообразен репертоар от кретенски реплики, някои от които са бъзици с популярни интернет миймове и други игри. Саунд ефектите са на високо ниво и няма опасност да намаляте колоните, за да не плашите котката на съседите.

Най-големият минус на играта всъщност е дисбалансът, предизвикан от няколкото натъпкани в нея жанрове. Много малко заглавия успяват да комбинират добре няколко различни елементи, като добри примери за успешен миш-маш между стратегия в реално време и шутър от трето лице, каквато е бойната трета фаза в играта, са одата за метъла Brutal Legend и вече класическата кретения Giants: Citizen Kabuto. Общото между тези две игри е, че всеки един жанр, вплетен в нея е завършен и изпипан и не пречи на останалите. В Dragon Commander не е така – нито един от елементите не е добре балансиран, а в по-късни етапи на кампанията, отделните геймплейни фази повече си пречат. Единственото, направено като хората е играта с дракона и често е единствената причина да искате да продължавате напред.
DCApp 2013-08-07 11-16-12-77
Divinity: Dragon Commander не е игра за хардкор почитателите на стратегиите. Ако любимата ви игра е StarCraft или някой Command & Conquer, изобщо не си я инсталирайте. Ако обаче споменатите заглавия ви се струват твърде сложни, обичате дракони и фентъзи светове и сте непретенциозни по отношение на баланса и разнообразието в една стратегическа игра, това заглавие дори може да ви стане любимо. Чувствайте се предупредени!

Графика: 9/10
Дизайн: 6/10
Звук: 8/10
Геймплей: 7/10
Увлекателност: 5/10

Общо: 7/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Лилия Кънева‘Elegy for a Dead World’ – една игра за млади писатели16.04.2015

Още от Под Моста

Боян СимеоновАлбумите, с които ще запомня 2020-аМузика