Rise of the Triad – първото ни видео ревю!

05.08.2013


За да разберете как се появи Rise of the Triad и защо се вдига шум около нея, ще се наложи първо да се върнем двадесет години назад във времето. През 1993-та младият предприемач Скот Милър, създател на компанията Apogee печели луди пари чрез нещо, което в наши дни е стандарт, но тогава е можело да се определи като „откачена идея” – той продава игри по интернет. Година по-рано – през 1992-ра заедно с прохождащите id Software, състоящи се тогава от едва седем души, между които програмистите Джон Кармак и Том Хол, както и дизайнерът Джон Ромеро, Милър издава първият успешен екшън от първо лице – Wolfenstein 3D. Играта се смята до ден днешен за „бащата” на съвременния фърст-пърсън шутър, макар такива да са излизали и преди нея.
ROTT_Screen (1)

След фурора, които „Волфа” предизвиква и след като джобовете на Милър и компания се напълват значително – както от небивалите за това време продажби, така и от лицензирането на революционния енджин, захранващ играта, id решават че са успели и са научили достатъчно, за да могат да се оправят и без човека, подал им ръка. За да не се чувства Милър напълно прецакан, те му оставят правата върху технологията и се заемат със следващия си проект, който година по-късно ще стане известен като „Doom” и ще ги направи истински звезди. Заедно с отцепилия се от id Том Хол, Скот започва работа по оптимизацията на енджина, които е наследил, като двамата добавят множество ефекти и възможности, които преди това са били немислими.
ROTT_Screen (3)
Резултатът от двегодишния неуморен труд на двамата, в компанията на още 18 души, е Rise of the Triad. Първоначално замислена да бъде продължение на Wolfenstein 3D, играта бива прекръстена малко преди излизането си през 1994-та, по желание на id, които по това време вече са пуснали Doom II и не искат продуктът на Apogee да се свързва с тях. Въпреки тази случка и благодарение на десетките нововъведения в нея, „Триадата” успява да пожъне достатъчен успех, за да получи две продължения, но в края на краищата остава в сянката на всеобщата мания, която е новото отроче на id. Милър инвестира приходите от играта в създаването на дъщерна фирма на Apogee, която да се занимава с разработка на игри, наречена 3D Realms.

ROTT_Screen (5)

Връщаме се в наши дни и насочваме фокуса си към римейка на Rise of the Triad. Още при първото пускане на играта прави впечатление колко много от „класическите” шутър елементи присъстват в нея. Нивата на трудност и диалозите за изключване са същите онези шеговити и провокиращи фрази, с които са известни оригиналът и неговия предшественик – „Волфа”. Приликите обаче не свършват до тук – линейният геймплей, пълчищата от врагове дори на най-ниските трудности, невъзможността за сейване където си пожелаете, липсата на необходимост от презареждане на оръжието, както и издирването на ключове с определен цвят, с които да се отвори някоя врата ще ви върнат назад във времето, когато шутърите имаха една-едничка цел – чист, неопетнен от сюжет, кървав и садистичен фън!
ROTT_Screen (9)
Споменавайки сюжет, такъв все пак има. Както и в оригиналния Rise of the Triad, историята се разказва чрез екрани с ефектни картинки, които тук са удължени и издокарани в комиксов стил. Самата фабула е изключително клише – неонацистка групировка, известна само като „Триадата” е окупирала тропически остров и по подозрение, че разработва ядрено оръжие, ООН изпраща свой „ударен” екип от добре тренирани командоси, които да проучат колко точно голяма е заплахата и на всяка цена да я отстранят. Играчът бива поставен в ролята именно на един от петимата членове на въпросния екип, като сам си избира в чий обувки да влезе. Всеки един от тях има различни статистики, но единственото реално влияние, което има този избор върху геймплея, е колко кръв ще ви взимат вражеските куршуми и с каква скорост ще се движите. Ако искате да носите на много бой, например, изберете Дъг, а ако държите да сте по-бързи от вятъра – азиатката Лорелай ще ви свърши най-добра работа.

ROTT_Screen (15)

Както вече споменах, по отношение на геймплея играта може да се определи като „ретро”. Дали това е нещо лошо или не, зависи до голяма степен от личните ви предпочитания. На теория е изключително забавно да светяваш маслото на цели тумби неонацисти и да не трябва да мислиш за пъзели, история или специални някакви задачи, освен издирването на поредния ключ или голямата врата с надпис „изход”. Също като първообраза си обаче, Rise of the Triad е с нечовешка трудност, трудно различими от пейзажа врагове и коварни капани които в случая те връщат пет-десет минути назад към последния чекпойнт. По нивата се събират и монети с добре известния египетски символ анкх, чиято цел в оригинала бе получаването на допълнителен живот. Тук обаче, заради въвеждането на чекпойнт системата, единственото им предназначение е… натрупването на повече точки. Да, има точки.
ROTT_Screen (7)

Има, обаче и пауър-ъпи. Те, както и преди, са едно от наистина забавните неща в играта. Има, например такъв, който ви вкарва в „божествен” режим за известно време, като освен че не ви взимат кръв, убивате всички имали неблагоразумието да ви се изпречат на пътя врагове с по един изстрел. По-интересни са например халюциногенните гъби, които ви правят по-слаб, но предизвикват изключително забавно премигване, клатене и размиване на екрана. От всички най-интересна обаче е възможността да се превърнете в бясно куче. Когато сте под влиянието на този пауър-ъп, скачането в посока на някой неонацист предизвиква дълъг скок към врата на нещастника и впиване на зъби в крехката му плът.
ROTT_Screen (19)

Графиката на Rise of the Triad е продукт на преексплоатирания и морално остарял, но все пак красив Unreal Engine 3. Моделите на враговете, макар трудно различими на фона на синьо-сивкавите нива, са доста детайлни. Дъжд, вятър, светлини, искри, огньове – всичко си е почти като истинско. Текстурите са с достатъчно висока резолюция, има и моушън блър, а възможностите за настройка на графиката и всеки неин елемент са огромни. Ефекти много, включително физичния енджин на Ageia, известен повече като nVidia PhysX. Дори да го изключите обаче, играта е неоптимизирана и тежка, и дори на брутални конфигурации не вади повече от 40-50 кадъра в секунда на максимални настройки. Музикалното оформление радва слуха и не се натрапва, а всеки един от петимата герои има озвучени коментари, които макар да изтърсва рядко, са забавни и обикновено на място.

Rise of the Triad е „ретро шутър” и един прекрасен реверанс към „доброто старо време” с всичките добри и лоши неща, които произтичат от това. Подходяща е за разтоварване след дълъг работен ден или ако изпитвате носталгия по шутърите от началото на 90-те години. Във всеки случай ниската цена, фактът че е графичен ъпгрейд на неостаряваща класика и незатормозяващия геймплей са една достатъчно добра причина поне да я пробвате.

Графична технология: 7.5/10                                                      Арт дизайн: 5/10
Озвучение: 10/10                                                                                Геймплей: 8/10
Увлекателност: 7.5/5                                                                       Общо: 7.5/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКак се прави клуб за игри в България?10.06.2014

Още от Под Моста

Деница Димитрова„О, ти, която и да си…“: спускане в сърцето на ВазовТеатър