Дивото къмпингуване – застрашеният досег до абсолютната свобода

Снимка: Елизабет Петкова. Иракли, 2015 г.

Снимка: Елизабет Петкова. Иракли, 2015 г.

Били ли сте някога на палатки? Дивото къмпингуване ни позволява да се докоснем до природата по един по-интимен и истински начин, да се любуваме на местата, които все още не са заляти с бетон. Да се събудиш и първото нещо, което видиш, да е морето, да будуваш вечер, за да се насладиш на небе, осеяно със звезди – това е свободата, както я виждам аз. Не осъзнаваш какво означава „небе, осеяно със звезди“, докато не го видиш от някои от тези девствени плажове или пък от забутана поляна в планината, далеч от всякакви сгради и светлини. Ако в града сме свикнали да виждаме по две-три падащи по време на метеоритен дъжд, то на тези места броят е в десетки пъти повече. Преживееш ли го веднъж, се пристрастяваш и вече трудно можеш да се задоволиш с други начини на туризъм.

Много хора смятат, че дивото къмпингуване има своите съществени неудобства, което донякъде е така, но с малко желание нищо не ти пречи да ги сведеш до минимум. Преносимите душове, малките котлончета (за нуждаещите се от сутрешната доза кафе) и хладилните чанти решават някои от основните проблеми, а съществуват и още безброй други глезотии, които да ви накарат да забравите каквато и да е липса.

За къмпинг Арапя – четете тук

Напоследък обаче един друг въпрос тормози хората, които са заинтересовани от темата: позволено ли е всъщност то? Отговорът е ДА. След известно време лутане из Закона за туризма, открих, че там правна дефиниция на понятието „диво къмпингуване“ няма. Продължавайки да се ровя, открих една стахотна статия на camping.bg, която разглежда обстойно правната страна на казуса. Препоръчвам я на всеки, понеже там ще се сдобиете с ценна информация. Дадени са и пояснения какво е положението с този вид къмпингуване в някои от другите европейски страни.

Снимка: Ангел Златков. Кара дере

Снимка: Ангел Златков, Кара дере

Споменавайки този въпрос, възниква и друг – трябва ли да е позволено? Основният аргумент, който е в подкрепа на евентуална забрана, е, че плажовете биват замърсявани. Факт е, че проблемът го има, но мерки могат да се вземат и без отнемане на правото на диво къмпингуване. Трябва да се спомене, че единствените отпадъци, които можем да срещнем примерно на Иракли и Кара дере, са органичните и големите количества тоалетна хартия (с много малки изключения). Къмпингуващите почистват след себе си, а виждаме и много инициативи, които се занимават с това. По-малко от 1% от боклука в община Бяла е от плажа Кара дере, докато при Корал процентите са под 3 спрямо с. Лозенец. Действително обаче гледката, която се открива пред теб, когато се качиш в гората над плажа, е меко казано неприятна. Тоалетната хартия може и да е безопасна за околната среда, но едва ли е така в толкова големи количества. Поставянето на тоалетни в няколко части на тези плажове би помогнало значително за решаването на този проблем. За целта обаче ще трябва и тяхна поддръжка, което прави нещата по-сложни, но не и невъзможни.

Вижте още: Бързо бягство към “Юг”

Освен всичко друго, къмпингуващите се явяват и „надзиратели“ – последната пречка пред строителството по плажовете, понеже често те са хората, които вдигат шум покрай случващото се там. От „Дневник“ са събрали много интересна информация, която натъжава:

– Макар през 2015 г. властта да се опита да забрани изцяло къмпингуването в България на 100 м от брега, изрична забрана за строителна дейност в тези райони няма. Когато гражданските организации предлагат забраната да важи и за двете неща, нито един депутат не подкрепя идеята.

– След скандал за излят бетон на плажа на къмпинг Юг, проверка на БАН установява, че бетонът е върху дюни.  Година по-късно бургаският съд констатира, че на мястото всъщност има просто „дюнни местообитания“ и бетонът остава. Строителство тече и до Иракли, следващата спирка пък най-вероятно ще бъде Кара дере.

По принцип винаги опитвам да предлагам решение или да завършвам по позитивен начин, но тук не виждам такъв вариант. Грабвайте палатките, спалните чували и шалтетата. Дивото къмпингуване ще се практикува още дълго време, но местата започват едно по едно да се променят. Насладете им се, докато ги има в сегашния им вид.

П.П.: Изхвърляйте (си) отпадъците!

Автор: Момчил Русев

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to