Джон Фрушанте или човекът, повел Red Hot Chili Peppers към величие

Артист, който диша чрез изкуството си, един от тези китаристи, които умеят да накарат инструмента да говори. Джон Антъни Фрушанте е познат най-вече като основната фигура зад възхода на една от най-обичаните групи на нашето време – Red Hot Chili Peppers. Гениален музикант и впечатляваща личност. Звезда непокварена от славата, дори отричаща я в името на чистотата на изкуството.

Джон е роден в Ню Йорк, където прекарва детството си в слушане на плочи на Джими Хендрикс, Франк Запа и Кептън Бийфхарт и в опити да повтори чутото на своята китара. Първата си песен пише на 9 (името ѝ е ‘Fuck You To Jose’ и е насочена към друго момче, с което е играл бейзбол по-рано), а в седми клас вече може да свири всичко на Хендрикс, до което е успял да се добере. Отделя между 10 и 15 часа на ден в упражнения на уменията си с инструмента в продължение на години, докато не решава да се премести в Холивуд, където животът му се преобръща.

По това време Red Hot Chili Peppers са най-разпознаваемата група на клубната сцена в града. Концертите им са диви, но някак интимни – бандата успява да предаде начинa, по който се чувства и на публиката. Фрушанте бързо е запленен от тази атмосфера и се превръща в техен фен.

С пристигането си в Калифорния той намалява драстично времето, отделяно за осъвършенстване на уменията с китарата. Причината? Намира своята следваща голяма любов, която бележи цяло десетилетие от живота му и почти му го отнема – кокаинa. В дните, когато не успява да си набави дрога, той отваря списанията със снимки на Дейвид Боуи, където кокаинът е основна тема. По негови думи – гледайки снимките, успява да достигне до почти същото състояние, в което е, когато е надрусан.

Едва навършил 18, през 1988 г., Фрушанте е изправен пред дилема: китаристът на Red Hot Chili Peppers Хилър Словак точно е починал от свръхдоза и мястото е освободено, а в същото време един от идолите от детството на Джон – Франк Запа – го е поканил да свирят заедно. Изкушен от перспективата да живее на пълни обороти като истинска Rock N’ Roll звезда, той взима решение да се присъедини към калифорнийската група, където да се отдаде изцяло на музика, наркотици и момичета. Този избор му дава право на своеволия, които не биха били допуснати при Запа. Така идва времето Red Hot Chili Peppers да се превърнат в групата, която цял свят ще заобича.

Първи период в Red Hot Chili Peppers

Rolling Stone Magazine: Red Hot Chili Peppers винаги са можели да създадат парти, но трябваше да се появи Джон Фрушанте, за да ги превърне в група, която пълни арени и има стил, който може да нарече свой собствен.

Още от момента, в който се срещат, Джон и басистът на групата Майкъл Балзари (Flea) си пасват перфектно. Творческата креативност, която притежават двамата, събрани на едно място, е умопомрачителна и това се забелязва още на пръв поглед. Следват бързи два албума, които завладяват целия свят: ‘Mother’s Milk’ (1989г.) и ‘Blood Sugar Sex Magic’ (1991 г.) създават абсолютен фурор в индустрията. Вторият от тях надхвърля седем милиона продажби. Гениалните композиции на Фрушанте са в основата на тези успехи. Той разчупва фънкарската природа на бандата, без да ѝ я отнема напълно, и добавя нови цветове към палитрата от звуци в музиката им – ‘Under The Bridge’ е ярък пример за това. Антъни Кийдис споделя, че Джон е човекът, с когото е работил най-лесно през целия си живот:

„Просто сядахме двамата на земята, давах му лист с думи, които съм написал и той започваше да свири. Питах го дали може да пресъздаде дадено чувство в мелодията и момент по-късно имахме готова песен.“

Въпреки че отстрани всичко изглежда прекрасно, има един съществен проблем. Още с пристигането си Джон не успява да повярва, когато момчетата, които в неговите очи са били огромни звезди, изглежда не се смятат за успели и искат да станат далеч по-известни.

Сякаш искаха да са като Aerosmith или някоя друга от тези групи. Това не ми пречеше, защото бях дяволски щастлив, но тайно се надявах да си останем на същото ниво на популярност.

В началото успява да се справя сравнително добре с цялото внимание, което носи със себе си участието в Red Hot Chili Peppers. За него нито то, нито парите са изкушение. Повечето дни прекарва в стаята си, правейки музика. С времето обаче всички тези „бонуси’, които почти всеки друг би приел с отворени обятия, започват да му тежат все повече. На Американското им турне през 1991 г. той нарушава един от договорките в бандата и взима със себе си своята приятелка, под предслов, че иначе просто не би могъл да се справи с напрежението. Година по-късно напуска групата насред турне им в Япония. Изпада в тежка депресия и зависимостта му към наркотиците се засилва сериозно.

Депресия и зависимост

Няма много добра музика днес. Въпреки че децата са развълнувани от музиката, която се издава сега, мисля че се задоволяват с нещо, което не предизвиква същото усещане като Да Винчи например. Според мен най-добрата музика, Джими Хендрикс и Jane’s Addiction, нещата от този калибър, се усеща по същия начин като Да Винчи. Обединява всички артисти от всички времена. В момента няма групи, които да притежават това.

През 1993 г. Джони Деп и Гибсън Хайнс от Butthole Surfers правят късометражен филм за живота на Фрушанте по онова време, наречен ‘Stuff’. В него те ни развеждат из апартаментa на Джон, който е пълна каша – стените са изпълнени с рисунки и надписи, земята е зарината от дневници, тетрадки и всевъзможни предмети. През 1994 г. Фрушанте за пръв път застава пред камера след напускането на Red Hot Chili Peppers. Когато преди седмица си пуснах интервюто за пръв път, не успях да го позная. Страшно слаб, едвам стоящ на мястото си, залитащ постоянно, блед като мъртвец и с прогнили зъби. Въпреки това, той приема и дори е горд от това, че е зависим, като казва, че се чувства по-добре от всякога. Харесва и как изглежда тялото му – като скелет покрит с кожа, понеже такъв е видът на Боуи в ‘The Man Who Fell to Earth’. В този период изписва средно по две тетрадки на седмица, като в тях намираме всякакви неща – рисунки, стихове, мисли, сценарии за филми, дори математически задачи. Каквото и да твърди, кадрите показват друго и е цяло чудо, че не се е превърнал просто в още един от великите творци, изгубили животите си млади. Въпреки състоянието си обаче, той говори сравнително ясно и смислено, като изключително силна част от разговора е моментът, в който става дума за смъртта на Кърт Кобейн:

Плаках, не знам защо. Не е като да харесвам музиката му. Отвратителна е. По-скоро заради бебето му. Не ми се говори за това… Просто не мисля, че има топки. Не мога да разбера защо не е искал да види как дъщеря му пораства. Че не е бил достатъчно въодушевен от това, за да не мисли само за себе си. И тук се връщаме към това, което каза по-рано: хората просто започват да мислят прекалено много за себе си. Не мисля, че проблемът е толкова с популярността, отколкото с това, че започват да мислят за себе си прекалено много. Няма значение дали си рок звезда или боклукджия. Ако мислиш за себе си постоянно, няма да бъдеш добър в това, което правиш.

Прочистване и завръщане в Red Hot Chili Peppers

Фрушанте остава зависим още две години, докато приятелите му най-после не го убеждават да влезе в клиника. Точно преди това да се случи Phoenix New Times откриват интервюто си с него по следния начин:

Горните му зъби вече почти ги няма. Заменени са от тънки трески, на които липсва бяло, подаващи се от изгнили венци. Долните му зъби, тънки и кафеви, изглеждат готови да паднат, ако се разкашля прекалено силно. Устните му са бледи и сухи, покрити със слюнка, толкова гъста, че изглежда като паста. Косата му е остригана до черепа, ноктите на пръстите му, или местата където те са били, са почернели от засъхнала кръв. Стъпалата, глезените и краката му са покрити от изгаряния от пепел, паднала незабелязано от цигарите му ‘Camel’. По кожата му има също натъртвания, струпеи и белези. Носи стара фланелна риза, закопчана само частично и сивокафеви гащи. По тях има петна от засъхнала кръв.

За щастие, с влизането му в клиниката тази страница от живота му е затворена. През 1998 г. Джон възстановява контактите си с Флий и групата решава да го покани отново. Той приема бързо и четиримата заедно с Чад и Антъни се захващат за работа по нов албум. Този албум? ‘Californication’. Продадени са над 5 милиона копия.

Скоро следват ‘By the Way’ и ‘Stadium Arcadium’, докато през същото време Фрушанте не спира да работи върху свои солови творби, странични проекти и филмови саундтраци, често изпълнява и кавъри от сцената, поемайки микрофона от Антъни. Вторият период на китариста в групата продължава почти 12 години. Раздялата този път е по-лека и не носи лоши чувства.

Наистина обичам бандата и това, което направихме с нея. Промених се много през последните 12 години, както като личност, така и като артист. До такава степен, че ако продължа да творя в линиите, в които го правя с тях, ще означава да се изправя срещу собствената си природа. Нямаше друг вариант, когато стигнах до това решение. Просто трябва да бъда себе си и да правя, това, което трябва да правя.

Соло кариера

Като самостоятелен музикант Джон има 12 албума, много от които са издадени по времето на работата му с RHCP. В соловите му неща липсва фънки обликът на групата, музиката е по-спокойна и мелодична, макар да е осеяна с познатите сола и да не липсва енергия в нея. Най-успешният му албум е ‘Shadows Collide with People’ (2004 г.), а веднага след него е поставен ‘The Empyrean’ (2009 г.), в който взима участие и сегашният китарист на Red Hot – Джош Клингхофър.

Не можем да отбележим непукизма, с който подхожда Фрушанте в някои от песните си. Той никога не се е влияел от това какво мислят хората за музиката му и това си личи от начина, по който пее в някои от парчетата. Не го е страх да пее фалшиво, да пищи и крещи на места, ако почувства, че трябва да направи така. Вярно, понякога е труден за слушане, но това мислене извън границите на обичайното само обогатява допълнително представата за него.

Продължава да твори, като последният му албум, ‘Trickfinger II’, излезе през септември тази година. Вече по-далеч от прожекторите, но едва ли за него това е нещо лошо. По-скоро тъкмо обратното.

Момчил Русев
е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to