Funk, Soul, R&B – или какво още ни дадоха афроамериканците

ray-charles

Ето такава ще видите Америка през 50-те: кокетна, поддържана, излязла почти чиста от кървавите практики на войната. Америка на масата обаче ще бъде либерална, демократична, ще говори с отвращение за СССР и сегрегацията, но още ще слага чернокожите в края на автобуса.

Дискриминацията ще побеждава в градския транспорт, в магазина, на улицата, на работното място, но ще губи битката на винила. Освен забранената ябълка на джаз музиката, плочите ще започнат да въртят дори по-модерни афроамерикански изкушения. Едно от тях носи името Rhythm and blues. Първи ще го използват звукозаписните компании, за да опишат онази “градска, люлееща се джаз музика с тежък, настойчив ритъм“, използвана като „универсален термин, който се отнася до всяка музика, направена от чернокожи за чернокожи”(Робърт Палмър). R&B ще се описва все по-трудно, защото ще носи твърде много гени. И как не, когато тя е наледник на бялата поп музика, суровата първичност на чернокожия евангелски госпел (да, точно онези църковни хорове, съставени само от нечовешки талантливи афроамериканци), тежкия ритъм на блуса и лъскавите рифове на суинга. Наименованието на стила директно става синоним на използвания от белите израз „расова музика”, който медиите лицемерно намират за обиден. Ухото на американеца обаче не е имунизирано от хубава музика. R&B стилът започва да превзема индустриалните райони на Чикаго, Детройт, Ню Йорк и Лос Анджелис, а Billboard даже му отделя специално място в категорията Hot Rhythm & Blues Singles (Горещи R&B сингли).

Five

Ето какъв е целият смисъл на новата музика – свит и по-интимен състав на музикантите, натрапчиво танцувален ритъм и вече познатият звук на саксофона и тромпета. Неговата група Tympany Five (формирана през 1938 година) става една от най-успешните групи на своето време, а съдбата на чернокожия онеправдан Джак, който не може да си намери работа (The only job that’s open needs a man with a knack / So put it right back in the rack, Jack!) прави песента Choo Choo Ch’Boogie постоянно присъствие в R&B класациите на 1946 година (и моя персонален Winamp).

По същото време на юг Атланта ще оформя своя автономна R&B сцена. През 1949 година R&B музиката превзема радиоефира. Там някъде белият дисководещ и социален активист Занъс Сиърс  започва да води късно предаване за R&B музика, а няколко години по-късно окупира микрофоните на градското радио WAOK, купува го и назначава специализиран компетентен персонал. В ефира му започват да свирят на живо едни от живите музиканти легенди на времето, като Willie Lee Perryman, Chuck Willis, Ray Charles. Именно с последното име се асоциира и един от най-големите успехи на Сиърс. Само с помощта на монорекордер и микрофон радиоводещият записва един от най-известните живи албуми в историята – Ray Charles in Person (нещо като „Интимно с Рей Чарлс”). Записът не само съчетава пълнокръвната документалност на музиката на Чарлс, преди той да стане световноизвестна звезда, но и неговото техническо съвършенство, улавяйки енергията на бенда и неговата почти обезумяла от екстаз публика.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Наталия Иванова

на 25, е социокултурна любопитка минала журналистическата фурна (ФЖМК) на СУ „Св. Климент Охридски”. Интересува се от литература, музикални преживявания, алтернативни поетични форми, европейско кино, театър и очевидни кулинарни метафори. Интересува я и благоразположението на двуместната й палатка, която напоследък й създава дълготрайни и съдържателни спомени.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to