Г-н Джазът и неговите деца - кратък пътеводител на поджанровете

Така си представяме г-н Джаза : чернокож, усмихнат, подхванал винаги тромпета в дясната с ръка, с малко овехтял костюм, загладил косъм от хубав живот.

Вижте още: SMALLMAN – РАЗЛИЧНИЯТ МАЛЪК ЧОВЕК

Представяме си Луис Армстронг, приветства потиснатия американец да се усмихне, почти си го представяш как сяда в хола ти, реверите му присветвят, докато наглася тромпета, усмихва се закачливо: „Ета, скъпа, ела да изпеем на момичето колко е хубаво да живееш през лятото”. И така Америка сяда в стаята ти. Усещаш Голямата депресия как търси да вземе отнякъде уиски, да седне и да ти каже „наздраве”. После ще послуша с теб Youtube, ще ти направи забележка „Пусни Джо Оливър”, ще се облегне тихо и ще се усмихне. За това си мисля през цялото време. Джазът е метафора за спасение. Бог да благослови Америка!

Тъкмо в Ню Орлиънс някъде преди век тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът и пианото ще правят любов (едното от твърденията за етимологията на думата „джаз” е тъкмо това). Ще се роди такъв – гол, суров, импровизиран, чернокож, нецензурен. Ще кара американецът да забравя за фондовите борси, за брутния вътрешен продукт и икономическата криза. Междувременно ще изпитва перверзно удоволствие от това, че слуша музиката на черните, плочата с джаз ще изглежда като забранената ябълка – неморална, но сочна.

Вижте още: ПРЕКРАСНАТА НОАР МУЗИКА НА BOHREN & DER CLUB OF GORE

Демокрацията няма да му забрани никой грях, момичетата ще сложат къси поли, ще започнат да танцуват с млади момчета, ритъмът ще е все по-бърз, движенията все по-естествени. Родил се е суингът. Дюк Елингтън ще каже, че без него няма смисъл ( It Don’t Mean A Thing, If It Ain’t Got That Swing ) и ще бъде прав – точно по време на Втората световна война танците с красиви момичета ще бъдат спасение и забрава.