Вечните джаз стандарти - от Едит Пиаф до Нора Джоунс

Да се опитваме да създадем списък или, по-зле, класация на най-известните и най-записвани композиции в джаза би било смело, обречено и доста глупаво. Вселената на джаза е необятна, има стогодишна история и десетки подвидове, а стотици стандарти са се редували през десетилетията за вечно място в репертоара на джаз музиканти от целия свят.

С този текст искаме по-скоро да ви запознаем с някои от най-добре познатите джаз стандарти за миналия век, изпълнявани на живо и записвани в студио както от джаз музиканти (както повелява традицията), така и от рок, поп, инди и блус артисти. Подреждаме стандартите в абсолютно произволен ред, защото няма как да е иначе.

Джон Колтрейн – Giant Steps

Giant Steps на легендарния саксофонист Джон Колтрейн е не просто стандарт – тя е абсолютно бойно кръщение и обред за встъпване в редиците на истинските джаз виртуози. Започваме с нея, защото е специален случай и по-скоро изключение, което показва гения и уменията на Колтрейн – не само брилянтен теоретик, но и абсолютен виртуоз с безупречна техника на саксофона.

Giant Steps е толкова специална заради своята структура, която можем да чуем още в първите секунди. Една от основополагащите акордни прогресии в джаза е ii-V-I, т.е. преходът от втори, към пети, към първи акорд в съответната тоналност. В основата си Giant Steps е точно това – бързи смени на акордите и вариации на прогресията, но с една „малка“ разлика – смените, наречени по-късно Coltrane changes, се случват в три тоналности, и това я прави истинско предизвикателство за солистите. Кръстена на бас линията си, Giant Steps е изключително бърза композиция и на места соло частите на Колтрейн достигат до умопомрачителните 320 удара в минута. Сами можете да чуете как пианистът Томи Фланагън не смогва със своето соло и осезаемо изостава зад бас линията, а солирането му е сдържано и доста умерено.

Norah Jones – The Nearness of You

От джаз виртуозност преминаваме към може би най-нежната версия на един от джаз стандартите на века – The Nearness of You, написана през 1938 г. от Хоуги Кармайкъл и получила студийния си дебют от оркестъра на големия Глен Милър през 1940 г. През 1956 г. песента се сдобива с версия и в изпълнение на вечния дует на Луис Армстронг и Ела Фицджералд, които си разпределят тромпетните и вокални части поравно.

Четири години по-късно пък синеокият Франк Синатра също създава своя интерпретация на песента, но въпреки големите имена, с които композицията може да се похвали, в този материал се спираме на копринения кавър на Нора Джоунс. Нейната версия от хитовия ѝ албум Come Away With Me от 2002 г. е съвсем опростена и красотата ѝ се състои в нежното пиано и страхотния ѝ, меден глас, който го акомпанира през цялата песен. Перфектен саундтрак за неделя вечер, какъвто е, всъщност, и целият албум.

Tony Bennett feat. Amy Winehouse – Body & Soul

Един от най-известните джаз стандарти в историята, Body & Soul също се ражда в златните години, когато джаз епохата е в разгара си – през 1930 г. Музиканти като Луис Армстронг и Кралят на суинга Бени Гудман имат свои версии, но песента се разпространява в САЩ и става известна, след като диригентът Пол Уайтман (наречен Кралят на джаза) и неговият оркестър правят кавър на песента през същата година.

С разпространението си, композицията бързо попада в полезрението на властите, които ѝ налагат забрана почти веднага заради очевидните теми в текста ѝ. Забраната, както често става, изиграва лоша шега на моралистите и песента се сдобива с десетки варианти едва за няколко години. А ако погледнем напред във времето ще видим, че Body & Soul е последният студиен запис на лошото момиче на соул музиката Ейми Уайнхаус, в тандем със страхотния Тони Бенет. Песента излиза два месеца след смъртта ѝ – през декември 2011 г., и се изкачва до 87 позиция в Billboard Hot 100, а Тони Бенет става най-възрастният изпълнител, влизал в класацията. Чуйте.