Още с петата си част поредицата „Бързи и яростни“ опроверга законите на традиционната филмова логика и започна да става все по-успешна с времето, вместо обратното. Седмото попълнение излиза по кината в цял свят именно тази вечер и вече никой не се съмнява, че филмът е предопределен да пожъне огромен комерсиален успех и да получи преобладаващо критическо одобрение. Това, което отличава „Бързи и яростни 7“ от предшествениците му и личи още от трейлъра, е засиленият фокус върху човешките взаимоотношения между познатите ни персонажи, най-заплашителния злодей в цялата поредица и начина, по който е заобиколил трагичната кончина на една от водещите си звезди – Пол Уокър.
Истината е, че последният фактор беше раздут доста от медиите и повечето хора забравиха, че по-голямата част от филма е била заснета преди нелепата смърт на Уокър. Но така или иначе компютърната симулация на лицето на покойния актьор е съвършено извършена и зрителят не я усеща по никакъв осезаем начин.
Представянето на самия Уокър достига стандарта, който сам си постави през годините на своята актьорска кариера. Той си остава представителят на зрителите, средностатистическият мъж със съпруга и дете, лоялен към семейството и приятелите си. Както беше в предишните два филма, тези негови характерни черти се подсилват от присъствието на суперчовеците Вин Дизел и Дуейн Джонсън, които комуникират помежду си и с аудиторията посредством бицепси, ръмжене и лаконични реплики от по едно изречение.
Истински трогателният момент настъпва в последните пет минути от филма, които представляват сбогуването на зрителите, колегите и приятелите с Пол Уокър. Ретроспективен видеомонтаж от цялата поредица „Бързи и яростни“, озвучен с гласа на Вин Дизел, завършва с персонажите на Дизел и Уокър, каращи заедно автомобилите си по крайокеански път до разклонение, на което пътищата им най-после се разделят. Личи си автентичното чувство, с което е инсцениран моментът, и вложената страст в реализирането му. Единствено приятна е мисълта, че приятелството между двамата актьори ще пребъде през дъщерята на Дизел, която той е кръстил Полина в памет на своя другар.
Ретроспективният елемент присъства не само в последните пет минути, посветени на Пол Уокър. Седмият филм „Бързи и яростни“ представлява един умален модел на цялата поредица. Първите кадри от лентата съдържат думите на героя на Джейсън Стейтъм, че за да види човек бъдещето, трябва само да погледне в миналото. Филмът веднага прави това, показвайки на зрителите автомобилно състезание в американската пустиня – водещият елемент от поредицата преди тя да стане истински комерсиален феномен. Веднага след това действието ни пренася в големия град и ни показва зашеметяващата схватка между героите на Дуейн Джонсън и Джейсън Стейтъм. Да, Стейтъм отнася „Натиска на Скалата“ през стъклена маса!
Фокусът естествено се премества върху нормалния екшън, преследванията, престрелките и саботажите, проследявайки смяната в тона на самата поредица след третия филм. Впоследствие вниманието се прехвърля върху персонажите и техните приятелски – или както те сами казват, семейни – взаимоотношения, отдава се почит на Пол Уокър и със символичното разделяне на пътищата му с Вин Дизел се опровергават думите на злодея от началото. Миналото е зад нас, единствено бъдещето има значение.
Тази композиционна рамка на филма и на самата поредица правят „Бързи и яростни 7“ идеалното заключение, макар и вече всички да знаем, че няма да бъде такова. Но преди осмата част да експлодира по киносалоните след 2 или 3 години, можем спокойно да се насладим на предшественика ѝ. Далеч съм от мисълта, че филмът няма недостатъци. Да, светът е разгледан през призмата на 15-годишен автомобилен фен. В Токио, Абу Даби, Лондон и Ню Йорк доминират мощните коли, жените се появяват единствено във формата на стегнати задни части и единствените отличителни белези на екзотичните градове са стереотипи като арабските камили, британския акцент, азиатските физиономии и американските небостъргачи. Ако ли пък тръгнете да търсите реализъм в невероятния екшън, то просто ще си изгубите времето. По отношение на действието си „Бързи и яростни 7“ предлага стопроцентов, първокласен холивудски ескапизъм, т.е. бягство от реалността в един по-зрелищен, бляскав и интересен свят.
Познатите ни актьори влизат под кожата на персонажите си по навик. Героите им вече са повече отражение на истинските им същности, отколкото фикционални творения – най-вече Доминик Торето на Вин Дизел. Джейсън Стейтъм влиза в действието с гръм и трясък и поне в началото успява да създаде легитимен страх за съдбата на нашите герои, което е огромно постижение във филм като „Бързи и яростни“, към който, както вече уточнихме, трябва да се подхожда с ясната мисъл, че е нереалистичен. Над всички остава Дуейн Джонсън, който видимо се забавлява с 80-арския диалог и вид на своя персонаж Хобс. Човекът, който всички винаги ще разпознават като Скалата, разсмива, впечатлява и радва с реплики като „Жено, аз съм кавалерията!“ и „Татко трябва да отиде на работа!“, както и, разбира се, с абсурдно незабравимия момент, в който пръсва гипса около контузената си ръка със стягане на бицепса си.

Да, „Бързи и яростни 7“ вероятно е най-добрият филм от цялата поредица дотук с фантастичните си екшън сцени, периодичните си затрогващи моменти и светкавичното действие. Ако някога сте гледали който и да е филм от поредицата и Ви е харесал поне малко, вървете и гледайте седмата част именно сега!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ето и краткото включване на нашия коректор/редактор Тео. 

Когато през май 2013 година излезе ‘Fast & Furious 6’, изглеждаше, че поредицата „Бързи и яростни“ може да продължи завинаги. С изключение на третия филм, всеки следващ се превръщаше в по-успешен (т.е. доходоносен) от предходния, а и със Скалата в актьорския състав сякаш нямаше какво да се обърка. Като че ли напук обаче нещата се объркаха и след трагичния инцидент с Пол Уокър за феновете на поредицата настъпи фаза на очакване – седмата част от нея да завърши цикъла.

Четиринадесет години след началото, десетки часове пред екраните и под звуците на ръмжащи двигатели, стотици хиляди деца (а и не само), израснали и заобичали надпреварите с автомобили, а и самите коли като цяло, благодарение на Вин Дизел и Пол Уокър… На всичко това трябваше да се сложи емоционален и достоен завършек – колите трябваше да преминат през финалната линия за последен път, изразходвайки последните капки диазотен оксид (N2O). Наполовина това се случи – трогателният край с отдаване на почит към героя на Пол, припомнящ ни и някои от най-добрите му моменти, бе налице и бе страхотен. Обаче самият сюжет на филма остана отворен за продължение. Силно се надявам да няма „Бързи и яростни 8“. Не защото не бих го гледал или защото смятам, че ще е неминуем провал, а защото това е задължителното уважение, което продуцентите на поредицата трябва да отдадат след кончината на Пол Уокър. Нека емоциите веднъж надделеят над парите!