Кино

Киномания 2018: ‘BlacKkKlansman’ и разкъсването на социалния балон

20.11.2018

Расизмът и насилието във всяка форма не са окей и всеки път, когато някой започне да ми го обяснява се чудя: „Защо, по дяволите?“. Да обясняваме защо расизмът и насилието не са окей е като да обясняваме защо Земята се върти около оста си или защо Слънцето залязва на запад – просто защото е така, така е направено, така е писано, така е правилно, иначе би се случил катаклизъм. Подразбира се и не са му нужни обяснения.

Капсулирали сме се (поне аз) в нашите социални балони, където живеем и общуваме със себеподобни приятни хора, които споделят вижданията ни и споровете ни се вихрят във всяка една друга област, но не и в тази на нещата, приети от нас като естествени. Да, обаче мембраната на балона се случва да се спука и тогава сме малко шокирани, въпреки че прекрасно съзнаваме наличието на даден социален феномен (и възприятията му като нормален). Точно такова спукване представлява и ‘BlacKkKlansman’, където расизмът и насилието са съвсем реални и не просто във времето, в което се развива сюжетът на филма, а днес, сега.

Режисьорът Спайк Лий добре знае как се разказва за расизъм и омраза, но – според мен, никога не го е правил толкова добре колкото в ‘BlacKkKlansman’. Дотолкова, че дори нямам никакво намерение да изследвам качествата му като кинопродукция – първо, защото ми се струва, че е от лентите, които отиват малко по-далеч с това, което имат да кажат, и второ, защото искам да крещя заедно с посланията му.

Спайк Лий (ляво) и Адам Драйвър (дясно) на снимките на ‘BlacKkKlansman’

Още с първите си кадри лентата ще се опита да ви предаде усещане за документалност, това ще направи и в последните си минути, но най-силният му източник на истинност ще намерите в персонажите на Адам Драйвър и Джон Дейвид Уошингтън. Вероятно и на ниво сценарий са били изградени много наситени и истински, но никой сценарий не може да бъде сравнен с играта на Драйвър тук или да му каже как да се държи пред камерата.

Адам Драйвър, струва ми се, е ужасно подценяван актьор. Това го казвам в контекста на сериозното международно признание, което той получава, защото е дори по-добър отколкото много хора казват, че е. Адам Драйвър не играе истински, не придава пълнокръвност на персонажа си или каквото и да е друго лично мое суперлатив клише за игра, а просто абсолютно спира да бъде Адам Драйвър, откъсва се от всеки друг свой персонаж и играе скования и обран Флип Зимърман като никой друг Флип или Адам на света.

‘BlacKkKlansman’ ни запознава с два обекта на расизъм и омраза на база неща, които не контролират. Единият от тях го осъзнава видимо и се бори с него, а другият тепърва излиза от балона си и усеща омразата върху себе си. Тоест – ‘BlacKkKlansman’ пука както нашите социални балони, така и представите на персонажите си за средата, в която самите те живеят.

Едно от хубавите неща на ‘BlacKkKlansman’ е, че не се опитва да ни обясни причините на Ку-Клукс-Клан да палят кръстове или на расистите да бъдат расисти, защото (по дяволите) ето това щеше да е много тъжно. Не се опитва и да бъде комедия или още по-лошо – да включи пародийни елементи, за да разсмива публиката. Не се опитва обаче да ни убие от драма и да насади болка в нас (тя просто се появява естествено), защото няколко парадоксални и смешни момента всеки ще открие, друг е въпросът дали ще има физическото време да се усмихне или веднага ще получи шамар от действителността.

С други думи – ‘BlacKkKlansman’ не ни разказва историята си нито черна, нито бяла. Разказва я, създадена от хора и предназначена за хора, които знаят, че да мразиш не е окей и които искат да го заявят, защото се оказва, че от това има нужда.

А иначе във филма ще откриете един много добър саундтрак, иронично възмездие, любовна история, която не превзема сюжета, политически възгледи и паралели както между тях, така и между различните видове омраза и проявленията им, контраст между фанатичност и борба за уважение в различните социални групи, препратки към и цитиране на най-върло скандалните изказвания на Тръмп. Но най-вече повод за размисъл.

‘BlacKkKlansman’ продължава 2 часа и 16 минути. Ще ви призова да отделите 3 часа и половина от живота си за следните две дейности – да изгледате ‘BlacKkKlansman’ ( в рамките на 2 часа и 16 минути) и да протестирате срещу насилието над жени на 26 ноември (18:00 часа, Орлов мост).

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE