Generation Kill – поредният шедьовър на HBO

17.07.2013

Generation-Kill-generation-kill-13688288-1680-1050
Generation Kill
възниква като отделни статии в списание Rolling Stone, публикувани периодично, предаващи автентичния разказ за войната в Ирак на журналиста Еван Райт. Райт прекарва два месеца в редиците на едни от най-елитните военни части на планетата – първи разузнавателен батальон на морските пехотинци на САЩ. Първоначално е планирано да се движи със снабдителните дивизии, но в последствие успява да си осигури място в един от бойните отряди, на върха на копието на американската инвазия в Ирак. По-късно статиите са обединени и така се появява романът „Поколение на убийци”. Успехът на Райт се дължи на изключителната му обективност – той се старае да бъде не само възможно най-аполитичен, предавайки събитията на една изключително политизирана война, но, доколкото е възможно, да избягва и даването на морални оценки – дори когато става дума за мъртви цивилни, Райт описва събитията с почти документална хладнина.generation2
Тази статия обаче не е за романа – тя е за минисериала. Седем едночасови епизода, създадени от HBO за HBO, “Поколение на убийци” се превръща в едно от онези неща, които може да знаете наизуст и въпреки това да гледате отново и отново, защото просто е прекалено добро.

Минисериалът е създаден изключително професионално – към продукцията е привлечен самият Еван Райт, двама от военните, които са и герои в романа, са тактически консултанти и участват в сериала едновременно – Руди Рейес, който играе себе си и Ерик Кокър, който парадоксално, играе друг персонаж. Използвани са истински военни машини – джипове, танкове и прочие, актьорите преминават през мини boot camp, за да се научат да се държат като военни, а военният жаргон понякога е трудно разбираем без субтитри.shot
Този стремеж към достоверност постига един уникален сам по себе си резултат – съзнавате, че гледате сериал, но същевременно имате чувството, че гледате риалити шоу. Сценарият следва плътно книгата на Райт, наблягайки на междуличностните злободневни отношения в батальона, хумористичните клюки на откъснатите от света на попкултурата пехотинци, строгият им хигиенен стандарт, забраняващ мустаците и т.н., като чрез опознаване на ежедневието им виждаме и ефекта на военните събития върху всеки от героите. Войната обаче не е нито идеализирана, нито подложена на критика – тя просто е един фактор, една среда, в която функционира всеки от пехотинците.

Generation Kill
често бива сравняван с друга продукция на HBO – Band Of Brothers. Това е само отчасти вярно. Докато в BoB виждаме военни, които служат заради чувство на дълг във война, която е върховен политически и морален конфликт на своята епоха, то в Generation Kill инвазията в Ирак е вече осъдена от голяма част от международната общност. Самото отношение на военните към службата им е коренно различно – поколението на убийци, както ги нарича Райт, е банда мексиканци, идеалисти, бивши затворници и хора, избрали USMC пред затвора, колежани и вишисти, атлети. Те не са мъже на честта, които убиват, защото страната им или светът имат нужда от тях. Те убиват като професионалисти и с хъс. Те убиват, защото затова им плащат.
generation3
В отношенията между героите има и добро количество първокачествен хумор – това са онези просташки шеги, които можете да чуете само в истинска коч компания, остроумни, вулгарни, понякога неочаквано иронични, но винаги spot on. Лафовете не са насочени към зрителя – няма ba dum tss, няма ръкопляскане, няма смях от публиката. Лафовете са между самите герои и се раждат в най-необичайните моменти – както казва един от реалните пехотинци в интервю по отношение на сериала и службата, хуморът е най-страхотен тогава, когато е вкаран в места, където изобщо няма място. Понякога шегите са единственият начин на пехотинците да не позволят видяното или направеното от тях да ги срине психически. Или единственият начин да кажат това, което им тежи, без да се дискредитират като ревящи лигльовци пред батальон, в който да си корав и мачо е условие за приемане.

Generation Kill дава на света и някои невероятни изпълнения на класически американски песни, на хитове, които са били на върха по време на инвазията в Ирак и на няколко невероятни кавъра на Аврил Лавин в изпълнение на ефрейтор Джош Рей Пърсън.
За дамите – дупето на Александър Скарсгард.

Оценка: 10/10

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОтносно 4DX киноформата и филма "Зрителна измама 2"23.06.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE