Мрачна делнична вечер, в чиито локви се оглежда луната. Наблизо се чува глъчка, която не след дълго заглъхва в нощта. Чифт токчета потропват ритмично по асфалта, детски смях се прокрадва зад кълбо пара, разтопена в бащина прегръдка. В тази идилия последвалите два изстрела логично отравят въздуха с мирис на кръв. Смехът прескача в ужасяващ писък, твърде обичаен за този град. Докато се дотътри полицията, извършителят отдавна си е тръгнал. За щастие, той е проявил извратената форма на милост да остави детето живо – втренчено в изстиващите тела на родителите си. То все още не подозира, че по-късно ще се превърне в може би най-емблематичния супергерой, когото познаваме. Но това е друго време.
Готъм е град, в който престъпленията са повече от плъховете по улиците. Едно убийство повече или по-малко не би впечатлило никого, ако не ставаше въпрос за семейство Уейн, което е и едно от най-влиятелните в града. Именно с този случай започва сериалът, който ще ви накара да залепнете за екраните, както никога досега. Защото единствен по рода си до този момент „Готъм“ разказва историята на редица познати герои, без те реално да присъстват като такива. Фокусът на сериала пада върху детектив Джеймс Гордън (в ролята e Бен МакКензи и да, „това е оня, дето играеше в О.С.“), наскоро назначен в местната полиция, чиято идеализирана представа за добро рухва в съзвучие с подигравателния смях на злото. Като стана дума за подигравателен смях, не мога да не спомена неговия партньор в борбата с престъпността – детектив Харви Бълок (в ролята Донал Лоуг), за когото юмруците са особен вид справедливост. Ако имената им ви звучат познато, това съвсем не е случайно, защото те са и поддръжници на малкия Брус Уейн, когото днес познаваме като Батман. Или поне Джим Гордън, на Харви Бълок поне засега не му пука особено.
Най-специфичното за сериала, а може би и неговото най-голямо преимущество, е, че той пренася реалните ни проблеми – като тежката престъпност, манията за величие и най-вече корупцията в не чак толкова реалната обстановка на Готъм. Надали другаде можете да видите убиец, който завързва жертвите си за метеорологични балони и кулминацията настъпва, когато остатъците от телата им падат от небето във вид на гъста каша. Може да звучи гадничко, но безспорно изисква въображение. Многопластовият сюжет на „Готъм“ е другото изключително за него, защото докато проследяваме разплитането на единичните случаи във всеки епизод, наблюдаваме развитие и в по-мащабната представа за града, а именно – борбата за надмощие между „големите играчи“. А те далеч не си служат само със средствата на дипломацията.
„Готъм“ ни дава нещо повече от 40 минутно приключение. Той ни откъсва от представата, че супергероите са получили своите сили и умения, благодарение на щастлива случайност или на принципа на Дядо Коледа. В сериала проличават онези черти от характера на хората, които при определени обстоятелства в последствие ги превръщат в герои. В подкрепа на думите си ще спомена, че много преди да се метне на батмобила и да хукне да гони лошите, Брус Уейн има силно развито чувство за справедливост и с постоянство разплита мистериите, които тревожат съня му. В никакъв случай не се заблуждавайте обаче, че този сериал разказва само за Батман. В него присъстват и редица други герои и антигерои като Жената котка, Гатанката и Пингвина, с уточнението, че все още не са такива. Готъм е населен и с много други персонажи, които макар и непознати за нас до този момент, имат безспорния потенциал да ни задържат пред екрана. Пример за това е Фиш Мууни (в ролята Джейда Пинкет Смит) – ексцентрична и злопаметна гангстерка, чиито професионални приоритети далеч не предполагат да стои настрана от борбата за власт в града.
Когато слънцето бавно се заизкачва на хоризонта за пореден път и убийството на семейство Уейн вече е само новина във вестника, ще различите очертанията на табелата „Добре дошли в Готъм“. Е, най-вероятно не сте точно добре дошли, особено ако имате някакви морални ценности, пък били те и спорни. В град, в който корупцията е първа власт, а престъпността е най-доходоносната професия, няма място за хора, които вярват в щастливия финал. А вие от тях ли сте?

Автор: Виктория Маринова