„Градът на крадците“ – смях, приключение и ужас в Ленинград

30.01.2015

kradciteЧел съм безчет книги, посветени на войната – от шедьоври като „Параграф 22“, „На Западния фронт нищо ново“ и „Цар Плъх“, до класики във фантастиката като „Вечната война“. И макар всяка една от тях да е уникална по своему, малко или много те си приличат и в един момент стават еднотипни – разказват за ужаса, отчаянието, дружбата и най-вече безсмислието. Обикновено са тежки за четени и въпреки че са изключително важна литература поради ред причини, които и сами знаете, в един момент се пренасищаш и имаш странното чувство, че „хей, това вече съм го чел някъде…“ Всяка изминала книга, посветена на войната, ми става все по-трудна и донякъде досадна, просто защото това е същата история със същите послания, но облечена с други думи. Но не така стои въпросът с „Градът на крадците“ на Дейвид Беньоф. Защото, колкото и неуместно да звучи тази дума в този контекст, тя е най-свежият роман, посветен на война, който съм чел някога.

Виж още: Леденият „Ужас“ на Дан Симънс

Историята на книгата е вдъхновена от истинските преживявания на руския дядо на Беньоф по време на обсадата на Ленинград през Втората световна война. Никога досега не съм го правил, но този път просто ще ви копирам какво е написано за историята на романа на задната корица, просто защото дори да искам, не мога да ви я представя по-добре. С което искам да отдам поздравление на човека, отговорен за едно от най-добре представящите „задни“ описания на книга, което съм виждал от дълго време насам: „Лев – свитият, девствен син на безследно „изчезнат“ еврейски поет – е арестуван от Червената армия за мародерство. В затвора, където очаква екзекуцията си, той попада в килията на Коля – дързък рус пехотинец, обвинен в дезертьорство. Когато един непознат полковник от НКВД предлага на двамата да изпълнят една невъзможна мисия, за да спасят живота си, Лев и Коля се отправят на пътешествие през обсадения Ленинград и завладяната от Вермахта територия около града, за да се сблъскат с канибали, проститутки, кучета-бомби, партизани, непълнолетни снайперистки и демонични нацисти, които не могат да устоят на едно шахматно предизвикателство.“

Въпреки че едва ли се досещате – всеки един от нас е запознат с творчеството на Дейвид Беньоф. Той е един от двамата основни сценариста и създатели на сериала “Game of Thrones” и самият факт, че претенциозният Джордж Мартин му е дал доверието си след безброй дълги разговори, както и очевидно високите качества на сценария на сериала, би трябвало да ви говорят достатъчно за способностите на Беньоф. „Градът на крадците“ е вторият му роман и в него той се доказва като писател с много, много голям капацитет. Стилът му е страхотен дори в превод и има едно качество от определящо значение за мен – четивност. Макар книгата да е за най-тежката обсада в новата история, романът може да се прочете за една вечер. Сграбчва те и не те пуска, докато не довършиш и последната му страница.

В началото използвах думата „свеж“ за тази книга, защото тя не те угнетява и депресира, докато я четеш. Не че ги няма всички ужаси на войната – жестоки убийства, канибализъм, изтезания, несправедливост, глад, мизерия, изнасилвания, безнадеждност, циничност и секс. Но в структурата и динамичността си прилича на приключенско-юношески роман. В нея непрекъснато се получават всякакви ситуации и няма особено дълбоки философски послания, за разлика от другите подобни в жанра. Не това е и целта. Беньоф знае, че няма как да надмине големите класици, които лично са преживели тази война. Той просто разказва и доукрасява спомените на собствения си дядо.

Ленинград е представен отвътре с целия си ужас и обреченост. За разлика от другите книги по темата обаче, тук присъства желание за живот, смях, любов и надежда. Защото колкото и отвратителна да е войната и колкото и да е бил малък шансът неговият дядо да оцелее, днес той е жив, пуши на верандата, достигнал дълбока старост, живял дълъг и хубав живот и разговарящ със своя внук. Личи си, че персонажите в книгата, макар и със сигурност художествено допълнени, се базират на истински съществували личности. Те са пълнокръвни, изградени с хубави и лоши качества, забавни и трагични.

Виж още: “МОРЕЛСИ” НА ЧАЙНА МИЕВИЛ – РОМАН НА НАРКОТИЦИ

„Градът на крадците“ представя обсадата в Ленинград по един по-различен, достъпен и по-лесен за смилане начин. Но го прави интелигентно и качествено. Ако бях на 15, тази книга щеше да ми се стори феноменална. На 22 обаче ми се стори просто страхотна. И ако някой ден искам синът ми да научи повече за войната – първо бих му дал „Градът на крадците“. А след нея съм сигурен, че самият той ще подхване и Ремарк, и Вонегът, и Хемингуей, и Хелър.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Васил Мирчев"Слепоглед" - гениално четиво за учените, кошмар за редовия читател11.02.2014

Още от Под Моста

Боян СимеоновЛюбо Попйорданов и Дните на предизвикателстватаLIFE