Никола, китара и любов от вселената

02.07.2014

„Даваш любов, получаваш любов – всичко друго е шмекерия.”
1661031_446678152144541_1105482522_n
Може би сте го виждали в подлеза на Софийския или в Борисовата. Може да е свирел Pink Floyd, Arctic Monkeys или Red Hot Chili Peppers. Може да е бил с карирана риза или със зелена шапка, с която според него прилича на Manu Chao. Независимо къде или с кого сте го видели, със сигурност сте се усмихнали на закачливия му стил или на начина, по който ще ви изпрати с усмивка, докато минавате забързани край него.

Срещаме се с Никола Симеонов пред Факултета по журналистика на Софийския университет, където учи Книгоиздаване. От Шумен е, но вече втора година студентства в София, изявява се като уличен музикант и пътуващ будист. Задава се с весела, лежерна стъпка и усмивка, която почти достига до тила му. Юни вече е напреднал и тръгваме да търсим сянка. Вървим към близкото студентско кафене и по краткия път Никола ми разказва за собствениците, с които всеки път намира обща тема, а те ту ще го почерпят кафе, ту ще му дадат по-голяма порция. „Даваш любов, получаваш любов – всичко друго е шмекерия”, обяснява ми той принципа на щастливия живот. „Сега ще видиш”, казва, преди да влезем, и наистина жената зад щанда ни прави по един голям фреш вместо малък. Така с аромат на портокал, разтопен шоколад и доза любов от вселената започва нашият разговор.
guitarmen
Как започна музикалното ти пътешествие?
Когато съм бил на три със сестра ми сме си пускали някакви неща на касетофона, понеже тя слуша много хубава музика. И аз като съм чуел, и съм спирал на едно място, гледайки втренчено касетофона като в транс.

А как започна с китарата?
Китарата? Аз исках да съм барабанист първо. Всъщност първо свирех на пиано, после исках да стана барабанист, но чух едни приятели как свирят и пеят на китара. Много добре си спомням момента – на една планина около огъня, те свирят и пеят и аз пък гледах като в транс. И някак си може би подсъзнателно съм си казал „Искам и аз”. Един ден просто се качих на тавана да взема нещо и видях някаква стара китара, която виси, и си казах „Хайде, ще я взема да я пробвам”… и дотам (смее се). Бях на 15 тогава.

Как се връзва музиката с обучението ти във ФЖМК?
Специалността ми е Книгоиздаване, доста културна специалност. Книгите ще спасят света в бъдеще според мен. След като всички са се побъркали с този интернет и огромните тонове информация, и скоростта, с която тя се движи, ще им трябва нещо, което да успокоява умовете им, да ги фокусира, да ги кара да мислят и да влизат в дълбочината на нещата. Това ще са книгите. И мисля, че музиката би могла да има същия ефект.

Тъй като учиш Книгоиздаване – коя е любимата ти книга?
Любима книга? Не, по-скоро имам любим автор в момента. Тери Пратчет ми е в десятката.

А коя те описва най-добре?
Може би някоя книга на Йовков. Тери Пратчет е доста хумористичен, но като поглед към света, разказите на Йовков доста помагат.

Как започна със свиренето по улиците?
Видях, че някакви хора свирят и реших, че е интересен начин да тренираш – да си отрепетираш песните, сценичната треска. Също така понякога се изкарват и пари. Просто един ден отидох в подлеза на СУ, седнах и започнах. Много бях уплашен. Не уплашен, но ми беше много странно и трябваше известно време да мине, за да свикна. Свиренето на улицата е като казарма. Музикалната казарма. Всякакви неща, всичко можеш да срещнеш. Някакви хора идват, правят ти проблеми, други ти се кефят, заговарят те, с много други улични музиканти създаваш връзки, някакви луди хора идват при тебе – стоят и те гледат в продължение на 15 минути налудничаво. Но е много интересно. Абсолютна шарения е на улицата и можеш да видиш всичко това и да си вземеш поука.

Как реагират хората на теб, когато те чуят с китарата на улицата?
Най-якото е да видиш как някой минава и не те поглежда, обаче се усмихва. Те си мислят, че не ги виждам, но аз ги виждам как се усмихват! И това е най-големият подарък, а не стотинките.

Имал ли си проблеми с полицията?
Един път ме изгониха, но не точно полиция, а някаква инспекция от общината. Аз не исках да си ходя и те доведоха полицаи. Тръгнаха да ми пишат акт, но не ми написаха, защото се държах твърде интелигентно. Поне те така казаха. „Добре, ти си интелигентно момче, няма да ти пишем акт, но да не сме те видяли повече.” Изкарах си разрешително, то изтече в някакъв момент, но аз продължих да свиря. Не е проблемът, че трябва разрешително, проблемът е, че не навсякъде ти дават. Имал съм проблеми и с колегите. Някои от по-възрастните са се правили на интересни и не сме могли да се разберем за час. Понеже много хора искат да свирят и по някакъв начин си разграфяваме времето. Примерно „Ще свиря още час и половина, ела ме застъпи”. Веднъж питам един по-възрастен колега колко още ще свири, а той ми отговаря: „Ти знаеш ли откога свиря тук, от 15 години съм на тоя подлез! Вие, младите, сте много нахални!” И разни такива, но аз се правя, че не го чувам. Но като цяло бих казал, че има колегиалност. Някои хора се правят на интересни, обаче са единици. Като цяло колегите са много точни.

Коя е най-интересната случка, която си имал като уличен музикант?
Много е яко като се събират големи тълпи от хора да слушат. Един път имаше една тълпа ученици до Макдоналдс и започнах да свиря Nirvana. Като ме чуха, ме наобиколиха отвсякъде и започнаха да подскачат и да пеят. Да, това беше супер яко. После ме караха да свиря още неща на Nirvana.

Къде обичаш най-много да свириш? И какво?
Най-много ми харесва да свиря на „Витошка”. Там и в подлеза на СУ е най-приятно. Всякакви неща свиря. Като цяло гледам повече реге, понякога и разни комерсиални неща вкарвам, защото ми харесва да ги пречупвам през китарата. Примерно взимаш някаква комерсиална песен, в която има повече електроника, и я правиш на китара, за да звучи яко.

Доколкото знам си будист, който обича да пътува. Разкажи ми за духовните си пътешествия.
До Луната отидох един път с космически кораб… не, шегувам се! Баща ми започна да практикува будизъм, когато бях на десет, и аз, разбира се, попих и реших, че това е моето нещо. Школата, към която аз спадам, има 620 центъра из целия свят освен в арабските страни. На учителя ми би му било трудно да събере ученици, защото там не уважават много други религии освен исляма. И пътувам по разни такива места. Последния път бях в планината на остров Коринт в Гърция – много красиво място за медитация. Близо до София в планината също има едно такова място. Последното турне, което направих, беше Словакия, Унгария, Сърбия.
guitarsmileУнесени в разговора установяваме, че фрешът е свършил, а шоколадът е преминал в течно състояние. Единодушно се насочваме към градинката пред Народната библиотека. Не сядаме обаче на някоя от пейките и докато се усетя, Никола вече е събул обувките си и крачи бос по тревата. Сяда и кръстосва крака (като истински будист) и едно малко куче директно връхлита върху него за игра. Докато го подхвърля от ръка в ръка, ми разказва за една от последните си идеи. Записал е десетина инструментала, които иска да издаде в албум до края на август, за да помогне на школата си да направи паметник на мира в Плана планина близо до София.
guitardog
Отскоро имаш доста участия в различни столични клубове. Докъде искаш да достигнеш с музиката чисто професионално?
Нямам представа докъде искам да се развия. Не си поставям граници. Казал съм си, че ще се развивам и каквото стане. Не бих казал, че имам някакви конкретни цели, но много бих искал да издам албум. Като свиря на приятели авторските песни, те ми казват: „Много са яки, трябва да ги запишеш, защото искаме да си ги слушаме, не само когато си тук, за да ни ги свириш”. Това ми е най-близкото нещо до цел.

Коя е музиката, която те кара да настръхваш?
Българската народна музика – „Сто каба гайди”, „Излел е Дельо хайдутин”. Всеки път, като ги чуя, и ми настръхва косата. И другото е филмова музика. Има няколко саундтрака, които, като ги чуя, и… някой път даже ми се намокрят очите. „Карибски пирати”, „Цар лъв”, „Междузвездни войни”, „Последният самурай” – ей такива, епични!

С коя песен ще поздравиш екипа и читателите на Под моста?
Louis Armstrong – ‘What a Wonderful World’.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаЕстетика на джаза08.11.2017

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика