Хендмейд вълшебства (II) – изненади от текстил, дърво и хартия

01.12.2014

Ето че дойде и  декември, времето, когато  украсяваме домовете си с играчки, весели светлинки блестят от витрините, по улиците се носят коледни песни, започваме да измисляме  подаръци за близките си. Съвсем скоро ще завали сняг и поне за кратко ще превърне града в едно малко по-вълшебно място. В работилничката на Дядо Коледа най-големите майстори на играчки сътворяват чудеса, а когато си мисля за дамата, която бих желала да ви представя  днес няма как да не ми мине през ума, че един от елфите на белобрадия старец се е преместил по нашите георафски ширини и създава приказки.

ХЕНДМЕЙД ВЪЛШЕБСТВА – ПРИКАЗКИ ОТ ГЛИНА, КОЖА И ПОРЦЕЛАН – четете Тук!

Запознайте се с Милена, както и с коледните й джуджета, а също и с дългоухите зайчета, а, да, за малко да забравя – запознайте се и с цялата банда плюшени котета. Досетихте ли се вече с какво се занимава Милена? Ето още една малка подсказка: „Не мисля, че в осъзнатото ми съществуване има период, в който да не съм създавала нещо. Но явно платовете и конците са най-моето нещо. Като видя  платове, копчета,конци…и трябва всичко да оживее!“

1

Да, точно така, Милена създава, както тя ги нарича, текстилни същества. Те идват във всякакви размери, цветове, форми и познават единствено границите на въображението. „Творческият процес при мен е крайно естествен процес. Няма предварителни скици, няма обмисляне…. Шия, както ходя.  Е, все пак си подбирам платовете и материалите, ако имам някаква предварителна идея. Ако нямам, взимам каквото ми хване окото от купчината плат и ушивам каквото излезе. С поръчките е друго нещо – там приоритет е какво иска клиентът. Според неговите желания подбирам материалите, правя кройките.“

Част едно – „Хендмейд вълшебства – творците разказват“, четете Тук!

Много обичах плюшени играчки – кръщавах ги, измислях история покрай тях, всяка една от тях си имаше характер и роля. Сега обаче, когато вляза в детски магазин, не виждам приключения и магия, от рафтовете ме гледат уеднаквени плюшени мечки, които сякаш си нямат нищо свое. Създавайки своите текстилни същества, Милена им дава най-важното нещо – душа. Няма как ръчно торение да не носи отпечатък от създателя си. Аз се виждам във всяко същество, което създавам. Дори в занаятчийството, където изкуството отстъпва на практичността, всеки майстор придава личен стил на творенията си. На мен обаче ми харесва и факта, че когато създавам нещо специално за някого, виждам и него в това което правя. Така придавам на изделието и част от личността на притежателя му, не само на автора.“

2

Не за заблуждавайте обаче, животът на хендмейд творецът в България не е само в трите точки след „и заживели щастливо…“ в края на приказката, напротив препятствията са ежедневни и най-трудното от тях е да запазиш вдъхновението живо. „Тук всеки творец си е и мениджър, и техническа поддръжка, и снабдител, и изобщо „човекът оркестър“ – а това не е благотворно за самото изкуство. Тия занимания „гонят музата“ безпощадно! Но поне публиката, оценяваща такъв вид изкуство, очевидно расте! Това е едно от най-чудесните неща в работата ми! Ако имаш  например магазин за хранителни стоки, щеш-нещеш, виждаш всякакви хора, но с едно занимание като моето клиентите ми са точно типа хора, които бих искала да срещам и в ежедневието си, без повод. И когато такива хора искат нещо от мен, например да им направя създанйце по поръчка, това ме вдъхновява да работя с удоволствие.“

3Хора и същества всякакви! „Първият базар, в който участвах лично, беше в един МОЛ в Пловдив. Прекрасен град, чудесни организатори на базара, много ги харесвам, но типичните посетители на МОЛ-ове ме хвърлят в тих ужас, както и аз тях. Майки дърпаха дечицата си да продължават, когато те се спираха пред щанда ми. На този базар получих сто пъти въпроса „Това какво е?“ Е, какво е – текстилно същество – на каквото ви прилича, това е. Ако бях отговаряла например „игленик“ или „възглавнички за много малки джудженца“, вероятно щях да продам всичко. Но аз предпочитам да се усмихвам мило и да мълча. Не държа съществата ми, макар и неживи, да отиват при неподходящи хора.


Съществата на Милена можете да намерите на фейсбук страницата й Milene, където сами да решите „Това какво е?“, защото точно се крият красотата и магията – за да оживеят, съществата имат нужда от някой, който да им даде душа и да ги вземе със себе си по криволичещите пътища на въображението. Може би това си точно ти?

От какъв материал се изработват пръстените? От сребро? От злато? А може би от стомана? А защо не от шперплат? Да, правилно прочетохте! Следващият творец, с когото ще ви запозная изработва пръстени не от какво да е, а от шперплат. Идеята за необичайните бижута идва на Стефана Радуилова през 2012г., покрай поръчка на съпруга й. Материалът толкова й допада, че решава да експериментира и да създаде няколко неща само за себе си. „Като всички хубави неща, идеята дойде в най-неочаквания момент. Още преди години исках да се захвана с нещо странично от професията, която упражнявах. Многото стрес обръща човека към друго темпо, към мисъл за спокойствие и романтични идеи. Направих няколко модела пръстени, след което дойде и идеята за кутийката и за всички останали детайли.“

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаХендмейд вълшебства - творците разказват04.11.2014

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика