Хемингуей и Куба

11.11.2015
Снимка: commons.wikimedia.org
Снимка: commons.wikimedia.org

Историята ни препраща някъде между Хавана, El Floridita, La Bodeguita del Medio и Кохимар, където в една вече мъдра лодка един старец с тежък махмурлук се протяга към празната бутилка ром. Лодката се казва „Пилар“, а старецът – Ърнест Хемингуей.

Американската литература през XX век предложи много разнообразие на света. В нея обаче има няколко имена, които се изписват винаги с удебелен шрифт. Ърнест Хемингуей е бил в продължение на дълги години най-прочутият американски писател, а спокойно можем да заявим, че и до ден днешен оглавява много класации. В крайна сметка, дори да не беше написал нищо освен „И слънце изгрява“, „В наше време“ и „Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър“, той пак щеше да е един от знаменитите писатели на Америка. Почеркът му е емблематичен и поколения автори след него ще го боготворят и опитват да му подражават. Но Хемингуей не е автор с изпипан стил, той разказва своите тъмници, войни и морета.

Няма да определяме Хемингуей за най-великия американски автор на ХХ век. Вероятно има и по-добри от него. Той обаче пет десетилетия след смъртта си продължава да е най-влиятелният, най-пародираният, асоцииран и разпознаван автор на Америка за последните 100 години.

В живота на Хемингуей има много нюанси. И те са толкова силни, че не заслужават да са наблъскани в един материал. Куба сама по себе си е също пълна с нюанси. Тези на синьото море, белите костюми, червените революции, тъмните кубинки и кафевите пури. Може би точно заради тях двамата си допадат толкова много. А Куба е мечта, за която си заслужава да умреш. И Хемингуей го прави, превръщайки я в един от последните нюанси на своя живот.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Анна-Мария ПоповаКакво четат архитектите?19.03.2020

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика