Ърнест Хемингуей живее 21 години в Куба – от 1939 до 1960, където прекарва по-голямата част в малко, крайбрежно селце на име Кохимар. Място, което му дава не само идеални условия за риболов, но и ражда „Старецът и морето“, за който получава „Пулицър“ през 1952 г. Ражда и развода му с Гелхорн. В свои спомени местните разказват как в лошо време, писателят е влизал навътре в морето да помага на рибарите да се приберат благополучно. Всички са го обичали (неслучайно), докато ходи по улиците на Кохимар и Хавана се чува от всеки ъгъл ‘Papa, papa’. Настроението му често зависи от големината и наличието на улов. След незадоволителен ден тотално игнорира хората около себе си. Близък до него човек споделя, че понякога се е чудил дали Хемингуей обича повече риболова или жените. Куба му дава и от двете.

Аферата на Хемингуей с Куба започва всъщност по-рано. От 1932 до 1939 г. живее в хотел в Хавана –  Ambos Mundos. Столицата, която съдържа всичко, което е Куба. Във всичките и възможни цветове, революции и страсти. Място, на което няма да видите Starbucks или Apple Store, а лика на Че Гевара, който е навсякъде. Има обаче едно нещо в Хавана, което остава непроменено от ранните години на Хемингуей в столицата, а именно мотото – ‘My mojito in La Bodeguita, my daiquiri in El Floridita’. Двата най-емблематични днес бара в Хавана, в които Хемингуей често е осъмвал. Именно американският писател прави Мохито и Дайкири популярни коктейли. В крайна сметка всичко опира до любимия му ром. Хемингуей дори си има коктейл, който сам е „създал“. Или поне така го промотират местните. Той се казва Papa Doble и единствената му разлика с обикновено Дайкири е, че има двойно повече ром в него.  В El Floridita може да бъде намерена негова статуя на любимото му място. Уличката между двете заведения е изцяло посветена на Хемингуей. Смята се, че именно там запознава съпругата си, Мери Уелш, с кубинската проститука, Леополдина Родригес, която е посещавал регулярно.

Въпреки наградата „Пулицър“, 50-те са трудни за Хемингуей. Силна депресия и реки от алкохол. Писателят остава да живее в Куба и след революцията през 1959 г., като дори подкрепя идеологията и има приятелски взаимотношения с Фидел Кастро. Малко по-късно се завръща в САЩ. Теориите са много. В Куба винаги ще твърдят, че е бил принуден от американските власти да направи това, имайки предвид обтегнатите отношения между двете страни по това време. Хемингуей изпада в дълбока депресия и е настанен в клиниката Майо в Рочестър. На 2 юли 1961 г. се самоубива с любимата си пушка.

Романтичната история разказва, че Куба е всъщност голямата любов, без която Ърнест Хемингуей не може да живее и чиято загуба не успява да преодолее. Не толкова романтичната история разказва за реки от ром и перманентна депресия. Едно е сигурно – Хемингуей е бил лудо влюбен в Куба, а Куба – в Хемингуей. Днес в страната могат да се намерят множество монументи на писателя, къщата му е превърната в музей, най-популярният риболовен турнир в страната носи името на американския автор, а мъдрата „Пилар“ лежи кротко в покоите на своя собственик, запечатвайки завинаги цветовете на неговите тъмници.

1|2