„И дъхът стана въздух“ – посмъртният мемоар на един лекар

01.05.2017

„Няколко седмици преди смъртта му лежахме в леглото ни и аз го попитах:

– Можеш ли да дишаш нормално, както съм отпуснала глава на гърдите ти?

А той отвърна:

– Само така мога да дишам.

Това не е книга за смъртта на онкоболен. Това е книга за достойния живот на един лекар, съпруг, баща, син, брат и колега. Пол Каланити търси смисъла на живота в литературата и думите, но в крайна сметка го открива в медицината. Макар да е решен да не следва стъпките на вечно отсъстващия си баща кардиолог, в крайна сметка осъзнава, че може да намери отговорите на измъчващите го въпроси единствено като лекар.

Избрах кариерата на неврохирург отчасти за да проумея смъртта: исках да я преследвам, да я уловя, да смъкна плаща от главата й и да я погледна право в очите, без да мигам. Неврохирургията ме привличаше както заради проблемите на мозъка и съзнанието, които са неразривна част от нея, така и заради тясната ѝ връзка с живота и смъртта.

И така един ден, когато е едва на 36 години, на върха на кариерата си и щастливо женен, Пол поглежда смъртта в очите. Но и тя го поглежда. Диагнозата е рак в напреднал стадий, с разсейки из цялото му тяло.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Елис EминПожарникарят, който обича да си играе с огъня04.03.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература