„И дъхът стана въздух“ – посмъртният мемоар на един лекар

01.05.2017

Това, което се случва в лабораториите, не е просто някакво злодеяние. Всичко в медицината е прекрачване на границите на сакралното. Лекарите нахлуват в телата по всевъзможни начини. Те виждат хората в миговете, когато са най-уязвими, най-изплашени, изобщо  – в най- интимните им състояния. Те ги придружават при появата им на този свят, те ги съпровождат, когато го напускат.

И така Пол прекрачва границата и минава от другата страна. Сваля лекарската престилка и облича болничния халат. От уважаван неврохирург той става пациент. Започва една усилена борба с рака, за която се знае, че е обречена на провал.

Ако бяха три месеца месеца, щях да ги прекарам със семейството си. Ако бяха година, щях да напиша книга. Ако бяха десет години, щях да се върна към медицината.

Въпреки диагнозата и силните болки, Пол се връща към лекарската си практика, бори се с рак и се отдава на писане. През това време той и съпругата му Луси се сдобиват с дъщеричка – Кейти, на която той посвещава мемоара си. Дори и в дните на най-силни страдания и болежки, Пол не спира да пише – за живота и смъртта, за призванието на лекаря и моралния дълг към пациентите, за вечното и тленното.

„И дъхът стана въздух“ е една от най-личните и откровени книги, които съм чела. Малка книга с големи и важни послания, досущ като „Няма да получите омразата ми“ на Антоан Лейри и „Отива една жена при лекаря“ на Рей Клуун. Достойната борба на трима мъже, бащи и съпрузи със смъртта под една или друга форма. Думите и на тримата си заслужават да бъдат прочетени.

Преводът е дело на Паулина Стойчева Мичева. Фиделия Косева е художник на корицата, която се отличава от тези на всички други издания. Топлата цветова гама и глухарчето на корицата предават на читателя надеждата, скръбта и ефимерността от които е съставена историята на Пол Каланити.

„И дъхът стана въздух“ е носителят на наградата на читателите в категория „Най-добър мемоар“ в Goodreads за 2016 година.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис EминПожарникарят, който обича да си играе с огъня04.03.2017

Още от Под Моста

Емилия ИлиеваПътуване по следите на Коледа - на лов за традицииLIFE