„И страж да бди на пост” – завръщане у дома с Харпър Ли

197005_b„Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, та нека възвестява каквото види.”

Исая 21:6

Малко са творците, успели дори само с едно произведение да оставят такава незаличима диря в световната литература, както Харпър Ли с вечната класика „Да убиеш присмехулник”. По простичък, дори наивен начин романът проследява израстването на лудетината Скаут на фона на расови конфликти и хорски предразсъдъци, успява да разгледа и предаде на читателя житейски истини през детския поглед на героите. Повече от 50 години това бе единствената творба на Харпър Ли, затова и новината за продължение на юношеската класика бе посрещната едновременно с възторг и притеснение. Ще бъде ли „И страж да бди на пост” (ИК “Бард”) достойно продължение, ще оправдае ли очакванията историята на вече младата дама Джин-Луиза?

Изненадващото продължение прескача времето и ни отвежда при вече 26-годишната Джин-Луиза, жителка на Ню Йорк, която се завръща у дома, само за да открие, че всичко, в което някога е вярвала, се е преобърнало напълно. Родният Мейкомб, Алабама е потънал все по-дълбоко в политически сблъсъци, расови конфликти и борби за граждански права. Макар вече пораснала, Джин-Луиза си остава същата наивна лудетина, бореща се за детските си идеали и норми за добро и зло. Затова и сблъсъкът с действителността в родния град и най-вече в собственото й семейство разтърсва болезнено детските й представи.

Сега, точно в този момент, налагат на Юга чужда за него политическа философия, а той не е готов за нея… пак нагазваме в същите дълбоки води. Времето гарантира: историята се повтаря; а човешката същност ни гарантира, че историята е последното място, където ще търсим. Моля се на Бога този път да минем само с една относително безкръвна Реконструкция.

tokillamockinjay

Скаут (Мери Бадъм), Атикус Финч (Грегъри Пек) и Джем (Филип Алфорд) в екранизацията на “Да убиеш присмехулник” от 1962 г. Снимка: imdb.com

Докато в „Да убиеш присмехулник” перото на мис Ли издига на пиедестал бащината фигура, то в „И страж да бди на пост” авторитетът на безупречния адвокат Атикус Финч е подложен на съмнение и постепенно се срива. Защитникът на расовото едноправие изведнъж се оказва поддръжник на расовата дискриминация. Проблемът за различията между расите е представен и чрез Калпурния. Любимата домашна помощница, възпитала и отгледала Скаут и Джем като собствени деца, вече живее в квартала на чернокожите, отдалечила се е от семейство Финч и е заела отредената й маргинална позиция в обществото на Мейкомб.

Ти си далтонистка, Джин-Луиза. Винаги си била и винаги ще бъдеш. Виждаш между хората разлика само по външен вид, интелект, характер и тъй нататък. Никога не са те подтиквали да разглеждаш хората като раса, а сега, когато расите са тема на деня, все още не можеш да мислиш расово. Виждаш единствено хора.

Младата и независима жена, в която се е превърнала любимката от първия роман, е подложена на изпитание – идеалите и бащината фигура, в които е вярвала безусловно, се преобръщат неочаквано и вече сама трябва да си изгради нови, да повярва отново в собствените си ценности и да се бори за тях. Съхранила детската наивност и вяра, Джин-Луиза се изправя сама срещу несправедливостите в градчето Мейкомб и срещу промените в собственото си семейство.

Сляпа, това съм аз. Никога не съм си отваряла очите. Никога не съм мислила да надникна в сърцата на хората, гледах само лицата им. Сляпа като къртица… Имам нужда от страж, да ме води и на всеки кръгъл час да възвестява каквото види. Имам нужда от страж, за да ми казва: така говори човекът, но всъщност мисли ето това, да тегли чертата по средата и да каже: тук е едната справедливост, там е другата, и да ми обясни разликата.

 mockingРоманът е наричан продължение на „Да убиеш присмехулник”, въпреки че всъщност е оригиналният ръкопис, от който Харпър Ли създава юношеската класика с помощта на своята редакторка. В „И страж да бди на пост” си личи младежкият ентусиазъм, но и неопитност. Липсват пълнотата на сюжета, тежестта на думите и пълнокръвните герои, които превръщат „Да убиеш присмехулник” в съвременен американски шедьовър и любима книга на няколко поколения. Неслучайно някои критици отбелязват, че сюжетът няма единна структура, а по-скоро представлява поредица от случки. Остава мистерия и съдбата на Джем, братът на Скаут, а тази неизвестност около такъв ключов и любим персонаж дразни читателското любопитство до последната страница… и след това.

Въпреки някои недостатъци, „И страж да бди на пост” успява да ни върне в Мейкомб, по улиците, из които се носят все същите стари предразсъдъци и конфликти, все същите герои. Романът представя „образа на една млада жена и един свят, преживяващ болезнено, но необходимо освобождаване от илюзиите на миналото – пътешествие, в което единственият водач е собствената съвест”. Повече от половин век след като „Да убиеш присмехулник” остава завинаги в световната литература, така нареченото продължение поставя същия универсален, вечен и неразрешим въпрос.

– Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора.

– Като бях на твоите години – каза той накрая, – и аз мислех така. Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила? 

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to