„Сборище на сенки“ – част втора от трилогията В. Е. Шуаб

В „Сборище на сенки“ проследяваме какво се е случило с магьосника с необикновено палто Кел и крадлата Делайла Бард след като ги оставихме в Червения Лондон в края на „Четирите цвята на магията“. Действието се развива четири месеца по-късно, когато крадлата постига мечтата си да стане пират и се присъединя към екипажа на „Среднощно острие“ и капитан Алукард Емъри.

Втората част е съсредоточена върху организирането и провеждането на магическия турнир „Елементалните игри“. 36 магьосника се състезават един срещу друг чрез четирите стихии на огъня, водата, вятъра и земята – битка след битка, и така докато не остане само един.

Във втората част не липсват любимите на авторката обрати. Още първите страници ни показват вълнуващия нов живот на крадлата-пират Делайла Бард. Вече горд член на пиратския екипаж, тя започва да развива магьосническите си способности. Ала злото е на път. То се спотайва, събира сили и ще нападне с пълна сила в най-неочаквания момент.
Слабостта на „Сборище на сенки“ в сравнение с „Четирите цвята на магията“ е нейната протяжност. Втората книга е фокусирана върху турнира и по никакъв начин не доразвива главните герои. Делайла, която в първата част е далеч по-провокативна и интересна, тук е избледняла и не предизвиква същите бурни емоции с предизвикателното си поведение. Рай и Кел, вече свързани с мощна магия и споделящи един живот, се държат като разглезени палета и вземат безразсъдно след безразсъдно решение. Свеж полъх внася образът на капитан Алукард Емъри, който е най-пълнокръвният и интересен герой във втора част. Въпреки изброените минуси съм склонна да мисля, че В. Е. Шуаб не е изгубила писателските си заложби, а по-скоро е изградила стабилна основа, върху която с размах да ни предостави последната част на трилогията. Макар и малко разочаровани от втората книга, с нетърпение очакваме третата и сме сигурни, че тя ще оправдае очакванията ни за достоен финал.

„Сборище на сенки“ е втората част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел – магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард – крадлата с душа на пират. Корицата е дело на Стоян Атанасов, а преводът на Елена Петрова. На българския пазар благодарение на Издателска къща „ЕМАС“.

Аз съм Делайла Бард, помисли си, а въжето се врязваше в кожата й.
Аз съм крадец, пират и пътешественик. Стъпвала съм в три различни свята и съм
оцеляла. Проливах кралска кръв и държах жива магия в ръцете си. И цял кораб
мъжаги не могат да се сравняват по способности с мен. Изобщо не ми трябвате!
Аз съм единствена по проклетия си род!

Елис Eмин

на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to