Получих „И всичко стана луна” и „И други истории” от Георги Господинов две седмици преди това представяне като подарък на Алея на книгата в София. Срещата ми с тези два сборника е емоционална- малко е да кажа, че бях много развълнувана, защото видях самия Господинов на няколко метра от мен на щанда на „Жанет-45”. Няколко минути пристъпвах  ухилена до уши, стискайки двете книги докато събера смелост да помоля за автограф. Не съм чела „И други истории”, но отвреме-навреме отварям в интернет някой разказ и потъвам в него. Казвам, че много харесвам „Божури и незабравки” и научавам, че момче и момиче се оженили заради този разказ… Също и „Физика на тъгата”- „най-сложната”, ми отвръща авторът.

Далеч съм от това да възхвалям Георги Господинов, но не мисля ,че е случайно, че е може би най-четеният съвременен автор у нас. Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.

В „И всичко стана луна” ще намерите всичко, от което се нуждаете. Чета разказите докато пътувам  в метрото, докато чакам за среща, в слънчевия следобед на една неделя, вечер преди да заспя. Сливам се с думите и изживявам всеки ред. У Господинов историите не са сложни и заплетени- те са тези, които виждаме всеки ден, но които много често са премълчавани, те са странните хора, с които пътуваме в едно купе във влака, те са старите приятели, с които се срещаме след 40 години, те са всичко, което сме и не сме.
Всичко е познато, но далеч от  клишето. Заглавията са запомнящи се, разказите достатъчно дълги, за да задържат вниманието ни. Историите са  различни, така че нищо да не идва в повече.  Всяко изречение си е на мястото, а финалите… е, финалите са разтърсващи, дори когато присъства усещането за това какво ще се случи.

Попивам всеки ред- разбирам го чак, когато я затварям и се опитвам да отделя тези, които най-много са ме впечатлили.  Сред най-добрите разкази за мен са „Обащиняване”, „Пред хотел България”, „Азбука на жените”, „Да търсиш Карла в Лисабон”, „Do not disturb”, „ Дъщеря”, „Фотография”, „Лицата от последните дни”, „Старецът и морето”, „И всичко стана луна”.

Да, почти изброих сборника, но сами ще се убедите, че всеки един разказ остава в съзнанието.

Приятно четене!