Какво е най-интересно нещо във всяка страна? Историята й, природните й забележителности, атмосферата й, нощният й живот, културата й или музеите й? Разбира се, всичко това е важно и зависи от вкусовете и предпочитанията. Но със сигурност няма нещо по-забележително в една държава от хората, които живеят в нея. Защото именно от тях зависи каква ще е нейната култура, нощен живот, атмосфера и дори до колко опазени ще са природните й дадености. А когато говорим за толкова екзотична и далечна страна като Индонезия, със сигурност няма нещо, което прави по-голямо впечатление, което да изненадва повече и да е по-интересно от огромния колорит от пъстри и дори на моменти шокиращи личности и случки, които можете да видите по улиците й. В предстоящия материал ще ви покажа няколко кадъра, които успях да заснема по време на двуседмичния си престой в Индонезия. Те са обикновени, но зад всеки един от тях има история, която ме е впечатлила.

Подрастващите в Индонезия не ходят на дискотеки и барове, не употребяват наркотици, не правят безразборен секс и не пият алкохол. Но да ги видите с музикален инструмент в ръка и с цигара в уста, е нещо обичайно.

Мъже играят шах насред една от оживените улици в град Джогджакарта – един от най-големите и важни градове в Индонезия. Градът има свой султан и се смята за един от най-важните културни и образователни центрове в страната. Около него се намират световно познати забелижителности като храмовете Боробудур и Прамбанан. Мъже, които карат рикши, в очакване на клиенти. Градът е пълен с подобни хора, които едва свързват двата края, защото през повечето време стоят без работа. На заден фон се вижда любопитен идонезийски паметник, доста по-различен от тези, които можете да видите в Европа, с каквито е пълна улицата.

Възрастна жена продава стоки на най-голямата търговска улица на Джогджакарта – Малиборо. Тя е смесица между родната „Витошка“, пазар и битак. На нея могат да се намерят всякакви стоки, храни и сувенири. Има много големи магазини, но и много обикновени хора, които са изкарали сергии (или колелета) и продават разнообразбни неща на тях. Препоръчително е да се пазарите, тъй като това е обичайна търговска практика в Индонезия. Продавачите често не знаят английски, а със сложната парична калкулация (1 лв. е равен на около 8 хил. рупии!), смъкването на цената често се оказва трудно, но не и невъзможно.

Двама местни студенти по журналистика, които имат задача да ни показват града и помагат със задачите, си правят селфи с български момичета. Интересен е фактът, че почти всеки един от тях има излишно скъп смартфон, с каквито малко хора у нас могат да се похвалят, но въпреки това някои от тях живеят в общежития, пред които тези в Студентски град са като 5-звезден хотел. Като цяло, най-вече сред младите, интернет технологиите, модерните телефони и социалните мрежи са изключително популярни.

Китарата е като религия в Джогджакарта. Вечер центърът се напълва с млади хора, които свирят, а магазинчетата за този инструмент се намират навсякъде.

Млади хора се гледат влюбено. Най-интимната постъпка, която можете да видите на улиците на Индонезия – страната с най-голямо мюсюлманско население в света, където голяма част от хората стават в 4 сутринта, за да се молят. Да се „натискаш“ на обществено място, както у нас, е прието най-малкото за невъзпитано. В страната темата за секса все още е огромно табу.

В центъра на Йогякарта можете да срещнете и улични актьори.

Уличната храна в Индонезия изглежда изключително интересно, а цената й е шокиращо ниска. Шансът да ви закара в болницата обаче не е малък. За средностатистическия европеец тя се поглъща трудно – лютива, пържена, с много подправки, тежка, свръхекзотична и с неясен произход, но на не малко хора се услажда. Въпрос на вкус.

Младо момче стои в центъра на Малиборо вечер и предлага на туристи да се снимат с истински бухал срещи 25 хил. рупии.

Индонезийски деца, фенове на западната рап култура, позират насред Борободур – най-големият будистки храм в света.

Мюсюлмански ученички, които са обезумели от това, че виждат „буле“ (европеиден чужденец) – отново насред Борободур. Нашата компания от 13 българи беше истинска забележителност по време на целия ни престой в Индонезия само заради факта, че сме бели и не сме с дръпнати очи. Без преувеличение стотици деца се снимаха и правиха селфита с нас, които после качваха в социалните мрежи, защото за тях да видят хора от Запад е равносилно на това в България да видим Брад Пит и Анджелина Джоли да разглеждат Мадарския конник без охрана. Въпреки че страната до средата на миналия век е била колония на Холандия, „белите хора“ и тяхната култура са издигнати в абсолютен култ.

„Светещите коли“ – една от забележителностите на града и едно от най-кичозните неща, които можете да видите. Огромна кръгова улица, цялата пълна със стотици ръчно направени колички, във всякакви форми, включително като танкове, петли и самолети, осветени със светодиоди. Въртят се с педали, а всяка една от тях е оборудвана с оглушителни тонколони, от които се носи индонезийският вариант на родната чалга.

Още един кадър от „колите“.

Червеният Кадилак обаче вече е друго нещо – рядко срещана гледка в Индонезия. Много малко хора в страната имат коли, но почти всички се придвижват с моторчета, заради които трафикът в големите градове е нереален. За сметка на това всички коли и таксита са почти чисто нови, обикновено азиатски марки. Интересно е, че те са доста безлични, макар да са нови – обикновено са в два цвята – черен и бял, а да се видят наистина скъпи или интересни западни возила е рядко явление. За сметка на това пътищата в и около големите градове на о. Ява (най-развитата част от Индонезия) са повече от перфектни, а бензинът е много по-евтин от българския – около 1 долар за литър дизел.

Тази и следващата снимка са от водния храм Тирта Емпул, едно от най-красивите места, на които съм бил. Намира се в Бали, единствената част на страната, където основната религия е хиндуизмът. Островът е коренно различно място от останалата част на Индонезия и е същинско райско кътче, пълно със забележителности, паркове, красива природа, китни селца, модерни туристически комплекси и плажове. Бали е почти изцяло туристически ориентирано, в него живеят около 3.2 млн. души, а територията му е 1/20 от тази на България. Може би най-интересните места на острова са храмовете. Съществуват стотици „обществени“ храмове, където молитви има веднъж на 6 месеца, а за ежедневни нужди всяко семейство в Бали разполага със семеен храм.